Как изборите в Молдова, България и Грузия ще променят политическия пейзаж в ЦИЕ

Три ключови вота този месец в Централна и Източна Европа и Южен Кавказ имат потенциала да променят политиката в поне две от страните – Грузия и Молдова. В България обаче се очертава политическата безизходица да продължи, пише Emerging Europe.

Изборите в трите държави са критични не само за самите тях, но и за по-широката геополитическа картина в региона. Борбата между демократичните реформи и авторитарните тенденции, европейската интеграция и руското влияние лежи в основата и на трите вота, посочва медията.

Победа на проевропейските сили в Грузия и Молдова ще даде нов импулс за демократично управление и интеграция в Европейския съюз (ЕС). Това също би сигнализирало за потенциала за по-нататъшно разширяване на блока - тема, която придобива все по-голяма спешност заради войната на Русия срещу Украйна. И в двата случая проевропейските победи вероятно ще отбележат окончателно и необратимо изместване на страните на запад.

В България водата остава мътна. Страната е член на ЕС, но растежът ѝ е възпрепятстван от продължаващата липса на стабилно, постоянно правителство. Дългогодишната цел на София да се присъедини към еврозоната – последната дата за изпълнението ѝ беше изместена през 2025 г., е много малко вероятно да се осъществи.

Европейски тест в Кишинев

В Молдова на 20 октомври 2024 г. ще се проведат президентски избори и референдум за конституционни промени за ускоряване присъединяването на страната към ЕС. Вторият тур на президентския вот ще е две седмици по-късно.

Проевропейското правителство на страната, ръководено от премиера Дорин Речан и подкрепяно от президента Мая Санду, от известно време се стреми да издърпа Молдова далеч от руската орбита и да се доближи до Брюксел. Президентските избори ще бъдат тест за подкрепата за лидерството на Санду и нейната реформистка визия за страната, докато референдумът за ЕС ще прецени обществения апетит за бърза интеграция в европейския блок.

Според резултатите от социологическите проучвания Санду е много вероятно да надделее. Референдумът за ЕС също изглежда предизвестен – молдовците вероятно ще изберат Европа с голяма разлика.

Въпреки това, с открито проруска опозиция, която желае да се възползва от общественото недоволство от бедността и корупцията, малцина в молдовската столица приемат нещо за даденост. Москва последователно се опитва да покаже мускули в Молдова, особено чрез отцепилия се регион Приднестровието и чрез насърчаване на политическа нестабилност.

Ако Санду победи в изборите, това ще изпрати ясен сигнал до Брюксел за ангажимента на страната към реформи и интеграция в ЕС. Малко вероятно е обаче да сложи край на амбициите на Русия - поне в краткосрочен план. Вместо това Москва ще гледа на парламентарните избори догодина (чийто резултат не е толкова ясен като президентския вот и референдума за ЕС) като на нова възможност да посее разделение.

Уморен и незаинтересован електорат в България

Парламентарните избори в България на 27 октомври ще бъдат седмите в страната само за три години - знак за дълбоката политическа фрагментация и дисфункция, която измъчва страната от 2021 г. насам.

Противопоставянето между партиите парализира напредъка в антикорупционните реформи и отслаби доверието в държавните институции, което доведе до широко разпространено разочарование от политическата система.

Партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов от години е затънала в корупционни скандали, но отново се очаква да спечели вота. За пореден път обаче няма да има мнозинство в парламента.

Едно неохотно партньорство между ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“, договорено през 2023 г., се разпадна за девет месеца. Малко вероятно е двете партии да се договорят пак да работят заедно, поне докато Борисов продължава да играе водеща роля в ГЕРБ.

В съчетание с апатията на избирателите (очаква се по-малко от една трета от българите да гласуват) отвори пътя на проруската партия „Възраждане“ да набере значителни позиции. Тя може да измести „Продължаваме промяната-Демократична България“ от второто място, според последните социологически проучвания.

Това със сигурност ще донесе неприятности на страната. Позицията на България като член както на ЕС, така и на НАТО, както и местоположението ѝ на Балканите и в Черноморския регион, правят политическата ѝ траектория от решаващо значение за европейската стабилност и сплотеност.

Стабилното, ориентирано към реформи правителство е от решаващо значение за напредъка на дълго отлаганите съдебни и антикорупционни реформи в страната, но изглежда София ще продължи да чака идването на такъв кабинет.

За Грузия – демокрация или взрив

В Грузия парламентарните избори на 26 октомври ще послужат като лакмус за демократичната устойчивост на страната и нейната дългосрочна стратегическа посока.

последното десетилетие Грузия се рекламираше като регионална история на успеха по отношение на нейните стремежи за по-тясна интеграция с ЕС и НАТО, икономически растеж и отвореност към чуждестранни инвестиции. Отстъплението от демокрацията през последните години, нарастващата политическа поляризация и влиянието на Москва върху управляващата партия „Грузинска мечта“ обаче породиха опасения относно нейната траектория.

„Грузинска мечта“, която държи властта от 2012 г., постъпи правилно в ранните си години, като съчета подкрепящо бизнеса отношение с административна реформа и, поне публично, проевропейски дискурс, който направи членството в блока реална възможност. От 2022 г. обаче двойствената позиция на правителството относно нахлуването на Русия в Украйна предизвика тревога в западните столици и доведе до критики, че Тбилиси се отдалечава от своя проевропейски път.

Законодателството за ограничаване на неправителствените организации в страната да работят свободно отдалечи още повече Грузия от ЕС. В навечерието на изборите лидерите на партията (включително основателя ѝ Бидзина Иванишвили, най-богатият човек в страната) засилват своята анти-ЕС реторика, като стигнаха дотам, че намекнаха, че „партия на глобалната война“ се опитва да въвлече Грузия в конфликт с Русия.

Този път обаче победата на „Грузинска мечта“ въобще не е гарантирана, защото се изправя пред сравнително обединена опозиция дори според грузинските стандарти. Стига изборите да са свободни и честни, разбира се. Много опозиционни фигури се опасяват, че няма да бъдат такива.

През август „Грузинска мечта“ обеща да постави извън закона почти всички свои политически опоненти, ако спечели изборите. Едно ново правителство, което желае да осъществи демократични реформи и да се противопостави на руското влияние, вероятно ще успокои западните партньори на Грузия. Всички признаци на изборна манипулация или по-нататъшен демократичен упадък ще отведат страната по течението в противоположна посока.