На 10 октомври ще бъде предложено пълно приемане на България и Румъния в Шенген

На 10 октомври предстои комисарят Илва Йохансон, заедно с министъра на вътрешните работи на Унгария, да отправят предложение към Света на ЕС да бъдат премахнати проверките по сухопътните граници за България и Румъния. Това каза Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, по време на организирания от БСК форум на тема „Цената на оставането извън Шенгенското пространство — въздействието върху България и Румъния“.

Чобанова подчерта, че с твърдата подкрепа на ЕК по този въпрос очаква до края на годината решението да бъде взето.

„На първо място, Шенген е доверие и принадлежност към най-голямото пространство за свободно движение. На второ място, Шенген е икономика. На трето място – Шенген е сигурност. Шенген по замисъла, който има за създаването си, представлява гръбнака на ЕС“, каза тя.

При откриването на форума председателят на БСК Добри Митрев, заяви, че от 2011 г. България и Румъния покриват критериите за присъединяване към Шенгенското пространство.

Колкото повече граници, толкова по-малко икономически растеж, толкова по-малко устойчивост, толкова по-малко туризъм, каза той.

„Нашето членство не се свежда само до икономическите предимства, а до заемането на заслуженото ни място в европейското семейство, да се премахнат границите между Изтока и Запада", каза Калин Иле, вицепрезидент на Конкордиа. Той посочи, че пълен Шенген ще значи по малко опашки по границите и намаляване на разходите за транспорт. По думите му всеки час чакане на границите намалява нашата конкурентоспособност.

„Икономическата устойчивост изисква България и Румъния да бъдат напълно интегрирани и черноморското крайбрежие играе много важна роля в устойчивостта на веригата на доставки на ЕС. Не можем да изпълняваме тази роля, ако не сме пълноценни членове на Шенген“, каза още той.

Колко струва забавеното пълноправно членство в Шенген

Индиректните, директните и екологичните ефекти от това, че България не е член на Шенген, възлизат на 834 млн. евро, показва анализ, изготвен от БАН. Данните бяха цитирани по време на форума от Мария Минчева, член на група „Работодатели“ на Европейския икономически и социален комитет и зам.-председател на БСК. Запазването на контрола по сухопътните граници причинява значителни щети, които представляват допълнителна бариера пред движението на хора, стоки, капитали и услуги, каза тя.

Минчева отбеляза, че от всички 27 държави членки на ЕС само 4 не са членове на Шенген. Две от тях – България и Румъния, са единствените, които са част от континентална Европа.Според данните, събрани от БСК, транспортните компании имат допълнителни разходи от 5 до 20% само от чакането по границите, а това се отразява в цените на продуктите.

„На европейско ниво сухопътният транспорт е нараснал с 22% от 2013 до 2022 г. Камионите продължават да бъдат гръбнака на веригите за доставки, като транспортират 77% от всички стоки за вътрешния пазар“, каза още тя, акцентирайки върху значението на сухопътния транспорт. Същевременно годишните замърсявания с емисии по границите се равняват с годишната консумация на електричество на 28 000 домакинства годишно.

Минчева цитира и изследване на Европейския парламент от 2016 г., според което фактът, че една държава не членува в Шенген или еврозоната, изпраща сигнал, че тя не е сигурно място за инвестиции.

Опазване на границата

„Седмица преди изборите в Австрия [на 29 септември - бел.ред.] едва ли е най-доброто време да говорим по тази тема“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който участва във форума в ролята си на председател на парламентарната комисия по външна политика. Според него България не е свършила работата си по опазването на границите в последните 4 години, за да бъде приета в шенгенското пространство.

„Като критерии сме покрили всичко, но с какви очи да застана пред австрийския канцлер и да кажа: последните няколко години шенгенската ви външна граница се пази добре. Да, правят опити – виждам Златанов, виждам други. Но това не е държавна политика“, каза Борисов.

Според него забавянето на пълноправното членство в шенгенското пространство се дължи на липсата на стабилно управление в България.

Унгарският посланик в България Миклош Борош увери, Унгария подкрепя членството на България и Румъния в Шенген и ще направи всичко възможно въпросът да бъде приключен в рамките на шестмесечното унгарско председателство на ЕС.

Двете страни се движат заедно

Запитана дали има възможност Румъния да се отдели от България по пътя си към Шенген, румънският посланик Бръндуша Предеску заяви, че двете страни заедно се движат в една посока и това би трябвало да важи и за в бъдеще.

Тя посочи, че румънските и българските власти си сътрудничат ежедневно и двете страни заедно защитават външните граници на ЕС.

Ние сме заедно – България и Румъния имат само един път напред, а именно приключването на интеграцията си в единния пазар, каза тя.

Текстът е обновен в 13:23 ч. на 24 септември 2024 г.