Сред ключовите нови лица в кабинета е Дидие Миго, който става министър на правосъдието. Роден е в Тур през 1952 г. Дипломира се от Института за политически науки в Лион. Преподава в това учебно заведение известно време. В политиката влиза като член на Социалистическата партия. Избран е за първи път за френски депутат през 1988 г. В парламента е до 2010 г. и е бил председател на комисията по финанси в Националното събрание. Паралелно с това е заемал постове в общински и областни администрации. През 2010 г. е назначен начело на Сметната палата. От 2020 г. е начело на Висшия орган за прозрачност на публичната администрация.
Миго беше сочен за подходящ за поста на министър на финансите, тъй като е способен на смели решения и не би се влиял от упреци при прокарване на непопулярни реформи, като например увеличаване на данъците или орязване на бюджетни разходи. Сега назначаването му за министър на правосъдието цели да привлече подкрепата на социалистите и да породи разцепление в редиците на „Нов народен фронт“, в който те влизат сега. Критици на Макрон казват, че това е погрешна стратегия, защото Миго от години не е социалист. Той се оттегли от партията през 2010 г.
Знакова фигура в правителството на Барние се очертава да бъде Брюно Рьотайо. Той е новият министър на вътрешните работи. Заменя на този пост Жералд Дарманен, който дълги години беше неизменно присъствие в различни правителства по време на първия и на втория мандат на Макрон. Рьотайо е от десноцентристката партия „Републиканците“ и досега беше председател на нейната парламентарна група в Сената. Той е незаобиколима фигура на консервативната десница от години. Роден е през 1960 г. в Шолет. Завършва Института за политически науки в Париж. Има и магистратура по икономически науки от Университета в Нант. През годините е бил ръководител на местно радио, на училище за комуникация и на компания, ръководеща атракционен парк. През 2022 г. Рьотайо се кандидатира за председателския пост на „Републиканците“, но загуби битката срещу Ерик Сиоти. Дълги години Рьотайо е последовател и приближен на водещата фигура на френските десноцентристи Франсоа Фийон. През 2017 г. той дори ръководеше кандидатпрезидентската му кампания.
Рьотайо подкрепа идеята за големи реформи на трудовия пазар, в държавата и във френския социален модел. Той е привърженик на твърдия отговор в областта на сигурността. Защитава идеята и за намаляване на 16 години на възрастта на носене на наказателна отговорност и за премахване на социалните и семейните надбавки за родители, които не изпълняват родителските си отговорности. Рьотайо предлага и да се върне думата на французите чрез референдуми по важни въпроси като например имиграцията. Преди две години той заяви, че подготвяният по онова време законопроект за имиграцията ще доведе до увеличаване на имиграцията във Франция и ще предизвика пристигането на евтина работна ръка, която ще смъкне заплатите.
Рьотайо е и за намаляване на публичните разходи и на броя на държавните чиновници. Назначаването му за министър на вътрешните работи, който ще се занимава именно с имиграцията, безпокои левицата и организациите за защита на правата на мигрантите, отбелязва „Монд“. От години Рьотайо защитава мерки в тази насока, които противоречат на конституцията, като например въвеждането на национална преференция при достъпа до социални осигуровки и помощи, или въвеждане на задължително подаване във френските консулства на молбите за предоставяне на убежище. Това са все идеи, които биха се понравили на крайната десница, а това притеснява левицата.
Според Пиер Анри, ръководител на асоциацията „Франция братство“, подпомагаща мигрантите да се интегрират във Франция, Рьотайо асимилира имиграцията и престъпността и негови многократни изявления превръщат мигрантите в изкупителни жертви за всички проблеми във Франция. Назначаването на Рьотайо на поста вътрешен министър показва завой на премиера Мишел Барние надясно по имиграционните политики, отбелязва „Соар“. Рьотайо ще тръгне на кръстоносен поход срещу миграционния хаос, прогнозира „Обс“, а „Лез Еко“ отбелязва, че Рьотайо ще започне офанзива срещу имиграцията.
Ройтерс пък припомня, че Рьотайо призовава и за по-строг полицейски контрол върху левичарските и екозащитни протестни акции и се обяви срещу лансираното от Макрон запазване на правото на аборт на жените в конституцията.
За предшественика на Рьотайо – Дарманен, от години се говори, че има амбиции за президентския пост и не е изключено той да се кандидатира след три години за него. До последно анализатори предполагаха, че Дарманен ще остане в правителството на Барние на друга позиция, но прогнозите се оказаха погрешни.
Друга нова знакова фигура в правителството на Барние е Антоан Арман, който е роден през 1990 г. в Париж. Той е от партия „Ренесанс“ и от 2017 г. е неизменен поддръжник на Макрон. Внук е на Луи Арман, известен представител на Френската съпротива, който е бил и академик и ръководител на френските държавни железници. Антоан Арман сега оглавява мегаминистерството на икономиката, финансите и индустрията. Възпитаник е на Висшето административно училище. Първата му работа е в Главната инспекция на финансите, припомня „Франс енфо“. От две години е депутат.