Колко дълго ще просъществува новото правителство на Франция?

Контролът на „Ренесанс“ върху мегаминистерството на икономиката, финансите и индустрията означава, че Макрон ще прокарва и идеите си в тази насока, а именно за засилване на индустриалната мощ на страната. Същевременно президентът ще контролира и усилията на правителството за намаляване на публичния дефицит и на държавния дълг. Поради тази причина финансовите въпроси ще се движат не само от мегаминистерството под контрола на „Ренесанс“, но и от отделен министър на пряко подчинение на премиера, който е също ще е от „Ренесанс“.

Секторите на здравеопазването и земеделието, които катализираха в последните години обществено недоволство, обаче са поверени на партньори в управляващата коалиция. Трънливият въпрос за отвъдморските територии, в някои от които в последно време има недоволство срещу централната власт, също е поверен на партия партньор в управляващата коалиция.

Няколко министри от кабинета на Габриел Атал фигурират отново в правителството на Мишел Барние. 

На първо място, поста си запазва Себастиан Льокорню, министърът на въоръжените сили още от правителството на Елизабет Борн. Той е представител на „Ренесанс“ и винаги е бил смятан за много приближен на Макрон. Преди да поеме военното ведомство, Льокорню беше начело на министерството на отвъдморските територии. В миналото е заемал и постовете на държавен секретар към министъра за екологичния и солидарен преход и на държавен секретар по европейските въпроси. Льокорню е юрист по образование, лейтенант от резерва във френската жандармерия. Хвален е заради политическата си проницателност. В миналото е бил дясноцентрист, преди да премине към партията на Макрон. Льокорню е роден през 1986 г. и запазването на ключовия му пост в поредното правителство от втория мандат на Макрон навежда на мисълта, че след три години той би могъл да бъде и политическият наследник на президента.

Новият дипломат номер едно на Франция е Жан-Ноел Баро, който е бил член и на правителствата на Елизабет Борн и Габриел Атал. Неговият предшественик Стефан Сежурне беше номиниран за еврокомисар във втората Комисия на Урсула фон дер Лайен.  Жан-Ноел Баро е заместник-председател на  „Демократично движение“.  Роден е през 1983 г. в Париж.  Син е на френския политик Жак Баро, който е дясноцентрист, има 30-годишна кариера като депутат, бил е министър многократно и е заместник-председател на ЕК от 2004 до 2009 г. Жан-Ноел Баро завършва Института за политически науки в Париж и има магистратура от Икономическото училище в Париж. Бил е депутат, член на областни и департаментарни администрации. В предишните две правителства от втория президентски мандат на Макрон той е бил, съответно, делегиран министър по дигиталните въпроси в правителството на Елизабет Борн и делегиран министър по европейските въпроси в кабинета на Габриел Атал.

В правителството отново фигурира и Катрин Вотрен, която ще отговаря за партньорството с териториите и децентрализацията. Тя е на 64 години и беше досега в правителството на Габриел Атал начело на мегаминистерството на труда, здравеопазването и солидарността. В миналото Вотрен е била член на редица правителства на десницата при управлението на Жак Ширак. Била е и депутат, като в даден момент е била и заместник-председател на Националното събрание. След това е била областен съветник на Реймс, а после - председател на регионалния съвет на региона "Мегаполис Реймс". През 2022 г. името на Вотрен беше спрягано за премиер, но в крайна сметка поста тогава получи Елизабет Борн.

Поста си на министър на културата в новото правителство запазва Рашида Дати. Тя е на 59 години и беше министър на правосъдието по времето на Никола Саркози и член на дясната партия "Републиканците”. Любопитното е, че когато Дати се присъедини към кабинета на Габриел Атал, тя беше изключена от партийните редици. Партийният лидер Ерик Сиоти заяви, че приемайки пост в кабинета на Атал, Дати сама се е прокудила от политическото семейство на "Републиканците”. Днес именно тази партия е основен коалиционен партньор в кабинета на Барние, който също е неин представител.

Що се касае до Рашида Дати, тя е адвокатка, дъщеря на марокански зидар и на алжирска домакиня. Огледана е в семейство с 12 деца в работническия град Шалон сюр Сон. Плащала е сама за обучението си, като е работила като продавачка и санитарка. На предно място на политическата сцена Дати беше изведена от Саркози, на когото беше съветничка и говорителка на кандидатпрезидентската му кампания. На 41 години Дати беше назначена от Саркози за министър на правосъдието, но остана на този пост само за две години, от 2007 до 2009 г. През този период нейни сътрудници я описваха едновременно като работохоличка и като труден характер, разделящ хората.

Дати също така имаше навика да позира за светски издания. Тя медиатизира силно и бременността си, като в даден момент се породи истински дебат във Франция кой може да е бащата на дъщеря ѝ и в тази връзка бяха споменавани и водещи политици. В крайна сметка Дати предприе съдебни действия срещу виден бизнесмен за признаване на бащинството на дъщеря ѝ. Заради всички тези шумотевици Дати през 2009 г. беше „командирована" от президентския лагер в Европейския парламент. През 2018 г. беше избрана за кмет на Седми парижки район и през 2020 г. се впусна в битката за кметския пост на Париж, но загуби срещу социалистката Ан Идалго.

Друго познато лице във всички правителства досега през първия и втория мандат на Макрон е Аниес Пание-Рюнаше, отбелязва „Франс енфо“. Тя е министър за екологичния преход, енергетиката, климата и превенцията на рисковете в правителството на Барние. Пание-Рюнаше е на 49 години и е от партия „Ренесанс“. Завършила е Висшето търговско училище в Париж и Института за политически науки в Париж. В миналото е работила и в частния сектор, и в сферата на обществените финанси. В правителството на Елизабет Борн Пание-Рюнаше заемаше поста на министър на енергийния преход. В правителството на Габриел Атал тя беше делегиран министър към министъра на земеделието и хранителния суверенитет. Сега нейната задача става още по-комплексна. Тя ще трябва да „енергизира“ още повече ядрения енергиен сектор на страната, за да се стигне до планирания от Макрон ядрен енергиен ренесанс. На тази министърка е поверена и задачата да въведе повече възобновяеми енергийни източници в замяна на нещадящите климата изкопаеми енергийни източници. На нея е поверена и задачата за постигане на енергийна независимост на страната.