Как Еманюел Макрон избегна политическата смърт. Засега

Президентът на Франция Еманюел Макрон се противопостави на законите на гравитацията във френската политика това лято и никога не е изглеждал по-самотен. През последните три месеца той загуби едни избори, след което набързо разпусна парламента и изпрати войските си неподготвени на други избори. Загуби и тях и след това предизвика седмици на хаос и объркване, докато назначи министър-председател.

Съюзниците на Макрон предадоха десетки места в парламента в ръцете на левицата и крайната десница. По някакъв начин самият президент се измъкна от останките поочукан, но сякаш се приземи на крака с номинацията на бившия главен преговарящ за Brexit Мишел Барние за премиер, пише Politico.

„Трябва да признаем, че след неуспеха на европейските избори и още един на парламентарните избори той укрепи най-важното: политическата си автономия в Елисейския дворец и продължаването на политическия си дневен ред“, коментира Гаспар Ганцер, бивш съветник на Елисейския дворец при предшественика на Макрон Франсоа Оланд.

Цената, която Макрон плати, е висока. Щетите, нанесени на неговия лагер, са постоянни. Ключови съюзници открито се обърнаха срещу президента, като го обвиниха, че „убива“ коалицията си. Образите на министрите на Макрон, шокирани заради решението му да свика предсрочни избори, ще останат.

Неговата слабост се вижда от съперници и от съюзници. Макрон беше първият, който мигна в противопоставянето с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за комисаря на Франция. Той реши да пожертва избора си - врага на Фон дер Лайен Тиери Бретон, с надеждата да получи по-добро портфолио. Париж обаче се оказа с по-малко влияние, отколкото имаше преди.

Остава по-големият въпрос с наследството на Макрон. С назначаването на Барние за премиер, който е силно фискално предпазлив и консервативен, Макрон гарантира, че неговите трудно спечелени реформи в полза на бизнеса – особено противоречивото му решение да повиши възрастта за пенсиониране, ще оцелеят.

Макронизмът обаче – неговата марка в политиката, която е смесица от прагматизъм и иновация и която трябваше да надхвърли традиционните леви-десни партийни разделения, изглежда мъртъв. Сътрудничеството с левицата бързо се превърна в несъстоятелно предложение, като се има предвид нейното настояване за отмяна на пенсионната реформа. Да защити постиженията си му струваше много и всеки може да разбере защо това е ключов въпрос за него.

Президентът трябваше да изтърпи позора да бъде домакин на Олимпийските игри в Париж без правителство (министрите в оставка останаха, за да управляват текущите въпроси).

Остава въпросът за овластяването на крайнодясната партия на Марин льо Пен „Национален сбор“ - партия, срещу която Макрон се зарече да се бори самоотвержено, но от чиято подкрепа правителството му сега се нуждае, за да остане на власт. Тъй като левицата обещава да свали правителството, новият премиер се нуждае поне от мълчаливата подкрепа на крайната десница, за да оцелее при вота на недоверие в парламента.

За мнозина международната репутация на Макрон като стабилен кормчия е накърнена. „Той се възприема като куц президент, който хвърли страната си в политическа и институционална нестабилност“, коментира европейски дипломат пред медията. Според него решението на Макрон да свика предсрочни избори е създало криза, вместо да я разреши.

Въпросът на върха на езиците на всички е колко дълго Макрон ще се задържи на поста си. С номинацията на Барние той би могъл да остане в играта и да завърши мандата си и даже да си възвърне популярността донякъде.

Един предишен участник в коалицията на Макрон казва, че неговите съюзници трябва да преодолеят себе си и да потърсят помирение. „Той е шефът... Виждам депутати, които казват, че са спечелили местата си благодарение на собствената си работа, но това не е вярно, благодарение на него те са там“, добавя източникът на медията.

В дългосрочен план обаче перспективите не изглеждат добри, дори ако Макрон, чийто мандат продължава до 2027 г., не може да бъде принуден да подаде оставка. Левицата има наратив, който може да продаде, като се има предвид, че тяхната коалиция остана в опозиция, а „Национален сбор“ се възползва от зависимостта на правителството от крайната десница.

Барние също изглежда, че ще има проблеми да състави правителство. Френските медии съобщават за съперничество, възникващо между консервативни кандидат-министри и центристкия блок, който заплашва да оттегли подкрепата си за евентуални увеличения на данъците.

Макрон вероятно се надява, че ще бъде запомнен като президента, който спаси Франция от фискална разруха, като направи труден, но необходим избор относно пенсионната реформа. Неговата догматична политика обаче го превръща и в човека, който постави Льо Пен на една крачка от президентския пост.

„Убихме лявото и дясното и оставихме крайностите да се проявят. Имаме нужда от силна социалистическа партия... и силна [консервативна партия], с която можем да намерим начин“, казва Патрик Винял, бивш депутат от партията на Макрон, който загуби мястото си в парламента след предсрочните избори. Винял признава, че президентът така и не е намерил печелившата формула срещу „Национален сбор“ и Льо Пен.