Какви уроци може да научи Камала Харис от жените, които печелят избори в миналото?

„Очите на Калигула и устата на Мерилин Монро“.

Известното описание на Маргарет Тачър от бившия президент на Франция Франсоа Митеран отразява не само шовинистичния възглед, който французите може да имат за сложната комбинация от качества, присъщи на една могъща жена. Освен това намеква за по-дълбока реалност относно специфичния набор от характеристики, изисквани от успешна жена лидер в една демокрация, пише Wall Street Journal.

Феминистките се оплакват с известно основание, че в професионалния живот жените подлежат на различни стандарти от мъжете. За да успеят, от тях се очаква да притежават всички качества на алфа лидер - устойчивост, сила на духа, безпощадност. Но от тях също по някакъв начин се изисква да се съобразят с вековните стереотипи за женския характер: трябва да изглеждат грижовни, емоционално отзивчиви, дори привлекателни.

Двойният стандарт със сигурност важи и в политиката и намира място в кампанията за президентските избори в САЩ, в която отново една жена се опитва да стигне до върха. Ако кратката история на успешните жени в западните демокрации е ориентир, може да се предположи, че хибридът „Калигула-Мерилин“ на Митеран е точно моделът, към който Камала Харис се стреми.

Тачър

Трябва да се отбележи, че повече от 45 години след като жена стана министър-председател на Великобритания, почти 20 години, след като жена стана канцлер на Германия и почти две години, откакто жена стана министър-председател на Италия, Америка все още чака първата си жена президент. И все пак досега поне полът на вицепрезидента не прави впечатление.

Ако тя загуби през ноември, без съмнение демократите ще обвинят до голяма степен женомразството сред поддръжниците на конкурента, както направиха при Хилъри Клинтън през 2016 г. Но това не е убедително. От една страна, трудно е да се повярва, че Великобритания през 1979 г., Германия през 2005 г. или Италия през 2022 г. са били по-просветени относно ролите на жените, отколкото Америка днес. Нещо повече, разликата между половете в избирателното поведение в САЩ всъщност може да даде предимство на Харис. Проучванията показват, че разликата е по-голяма от всякога тази година. Тъй като има повече жени, регистрирани да гласуват, отколкото мъже, нейното предимство може да бъде решаващо.

Бившият британски премиер Маргарет Тачър. Снимка: Getty

И все пак за някои гласоподаватели – и от двата пола – които все още могат да прилагат тези двойни стандарти към жените кандидати, има три полезни урока в лицето на три от най-успешните жени политически лидери в големи индустриализирани страни: Тачър, Ангела Меркел и Джорджа Мелони.

Първо, нито една от тези жени не е превърнала своята кампания – или съответните правителства – в подвиг за овластяването на жените. Всички се фокусират безмилостно върху проблемите, пред които е изправена цялата страна. Това беше една от грешките, които Хилъри Клинтън направи през 2016 г. – цялата тази реторика на мрачна музика, обявяваща нейното влизане като пристигането на Савската царица. Това създаде у избирателите впечатлението, че изборите са за нея, а не за тях.

Кампанията на Харис разбра това. Въпреки че тя може да бъде справедливо обвинена в особен вид празнота в своята предизборна реторика, поне са спестени разговорите от тематичния наръчник на Клинтън.

Второ, всички тези успешни западни лидери са изключително твърди, може би по-твърди от хората, срещу които се противопоставят. За Тачър спечелването на прозвището „Желязната лейди“ от Москва в началото на нейния премиерски мандат е голяма чест. По това време е особено популярна шегата, че в Уестминстър, когато Тачър председателства изцяло мъжки кабинет, тя е единственият член с топки.

Меркел

Но тя също така разбира как да използва своята женственост, за да спечели най-вече мъжете. Нейната твърдост е едновременно подкрепена и балансирана от мощна женска привлекателност, както отбелязва известното наблюдение на Митеран.

Меркел от Германия притежава подобна комбинация от женственост и твърдост. Въпреки че прякорът ѝ беше „Мути“, на немски „мама“, това е алюзия както за строгата фигура на прочутото тевтонско постоянство, така и за всякаква майчинска мекота.

Бившият канцлер на Германия Ангела Меркел. Снимка: Bloomberg L.P.

Когато за първи път посещава Владимир Путин през 2007 г., знаейки, че тя се страхува от кучета, руският лидер се уверява, че има под ръка черен лабрадор, който души около видимо обезпокоения германски лидер.

Тя обаче има последната дума.

„Той се страхува от собствената си слабост“, изтъква Меркел пред журналисти по-късно. „Русия няма нищо. Няма успешна политика или икономика. Само това”, добавя бившият канцлер.

Мелони

Прекарайте един час в компанията на италианката Джорджа Мелони и ще получите подобно усещане за комбинацията от желязна решителност и женствен чар. Яростен националистически лидер на партия, която има своите корени при фашизма, тя се доказа както като отличен защитник на италианските интереси на световната сцена, така и като прагматичен и ангажиращ държавник – по-малко Мусолини в костюм с панталон, отколкото Гарибалди в „Гучи“.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони. Снимка: Bloomberg L.P.

Харис очевидно също е научила тези уроци. Виждаме очарователни истории за нейното готвене, за семейството ѝ и завладяващи разкази за първи срещи. Но те са засенчени от разкази за това как тя не се радва на нищо повече от изпращането на лоши мъже в затвора до края на живота им.

Третият общ атрибут на жените лидери на страните от Г-7 обаче липсва при Харис. Всички тези жени са консерватори.

Това може да не е случайно. Ако предпазливите гласоподаватели трябва да бъдат убедени да се насочат към нещо ново, те изглежда не искат да заложат всичко на един радикалист. По-добре да изберете жена с по-традиционен тон.

Ако иска да спечели, това е още един стереотип, който  Харис ще трябва да разчупи.