Със 118 гласа „за“ и 14 „въздържал се“ депутатите в Народното събрание приеха на първо четене Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. Законопроектът цели да приведе българското законодателство в съответствие с европейското.
Според мотивите към законопроекта мерките, заложени в него, са насочени към преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити посредством развитие на стабилен вторичен пазар, позволяващ усвояване на излишъка от необслужвани кредити от кредитните институции, създаване на по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити, както и осигуряване на високи нива на защита на интересите на кредитополучателите.
Законопроектът засяга структурата, лицензионния режим и изискванията към лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити, като предвижда и допълнителна защита за потребителите. Въвеждат се минималните общоевропейски стандарти и изисквания към дейността. Предложенията имат за цел още да повишат прозрачността, предвидимостта и правната сигурност при обслужването на вземания по необслужвани кредити, първоначално отпуснати от кредитни институции, чрез възлагане на управлението им на специализирани лица, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността.
По време на дискусиите в пленарна зала депутатите от „Възраждане“ поискаха представители на Министерството на финансите да бъдат извикани, за да пояснят законопроекта. Георги Иванов от „Възраждане“ постави въпроса защо дружествата, които обслужват кредити, се предвижда да бъдат акционерни, и няма ли новият законопроект да доведе до ситуация, в която фирмите, изкупуващи кредити, да нямат на кого да ги продадат.
„Трябва много ясно да кажем, че целта на тази директива е единствено и само да улесни вторичния пазар на необслужени кредити, отпуснати от кредитни институции“, каза Надя Даскалова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите. Тя посочи, че бележките на Иванов са несъотносими към предложения законопроект и коментира, че и в момента практиката е такава, че дружествата, които обслужват кредити, са акционерни – това най-често са дружествата със специална инвестиционна цел и дружества за секюризация.
Драгомир Гочев от Българската народна банка изясни случаите, в които БНБ има право да се намеси с принудителни административни мерки, като даде пример със ситуация, в която лице, обслужващо кредит, разлепи снимки на кредитополучател, който закъснява с вноските.
Законопроектът беше внесен за обществено обсъждане през февруари, след като през януари Европейската комисия предупреди България за наказателна процедура срещу страната по въпроса с необслужваните кредити.
България трябваше да хармонизира законодателството си с европейското до 29 декември миналата година.
Правилата на ЕС за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, предвиждат възможност за търговия с необслужвани кредити и допълнителна защита на потребителите. Според промените прехвърлянето на правата на кредитора не променя първоначално договорното задължение между страните и така потребителите могат да предявят искане за защита от първоначалния кредитор.
Предвиждат се възможности за рефинансиране на получения кредит, отлагане на плащането на вноските по дълга, промяна на лихвения процент или частично опрощаване, както и изисквания за повишаване на прозрачността в отношенията с кредитора.