Визията на Марио Драги за нов ЕС се удари в германската стена

Общият дълг просто не е в дневния ред на Германия – независимо от предупреждението на Марио Драги, че това е единственият начин Европейския съюз да стане по-конкурентоспособен на Китай и САЩ.

Бившият италиански премиер едва беше приключил с представянето на дългоочаквания си доклад в понеделник за това как да се възстанови болната икономика на Европа – основно с емитиране на общи облигации – когато министърът на финансите на Германия Кристиан Линднер заяви, че подобен подход няма да реши структурните проблеми на региона, пише Bloomberg.

„Много съм скептичен относно подхода на г-н Драги към дълга“,

каза германският политик пред N-TV в една от поредицата бързи реакции. „Това може да се обобщи накратко така: Германия трябва да плаща за другите. Това не може да бъде главният план“.

Тази реакция от Берлин подчертава предизвикателствата пред превръщането на рецептата от 400 страници за възстановяване на конкурентоспособността на блока в реалност.

Съпротивата срещу призива на Драги регионът да инвестира до 800 млрд. евро допълнително годишно и да се ангажира редовно да издава общи облигации е пореден пример за задънената улица, в която страните от съюза се намират заради своите конкуриращи се амбиции.

„Съобщението на Драги има за цел да е сигнал за събуждане“, каза Жил Моек, главен икономист в Axa Group. „Можем да се състезаваме със САЩ, знаем какво да правим, това е по силите ни. Но трябва много силно да прокарате европейската идея, защото в много части на региона го има чувството, че националните правителства могат да се грижат по-добре за икономиката“, допълва той.

Италианските призиви ЕС да стане нещо повече от сбора на своите части, като комбинира фискалната мощ на своите нации, отдавна срещат съпротива, водена от Германия, най-голямата икономика в блока, която с неохота се включи и в самия проект за еврото.

Подобен отказ може би е твърде познат на Драги, бивш управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), който се оплака по време на пребиваването си във Франкфурт от подхода „nein zu allem“ ("Не" на всичко) от страна на своя колега от Германската централна банка Йенс Вайдман, когато ставаше въпрос за дълговата криза в региона и след това за справянето със заплахата от дефлация.

Въпреки цялата тежест на доклада си италианецът знае, че може би

част от предложенията му няма да видят бял свят скоро.

Някои идеи — натиск за намаляване на регулаторната тежест или улесняване на трансграничните иновации — може да намерят подкрепа. Но други основни аспекти на доклада, вариращи от съвместен дълг до завършването на единния капиталов пазар или банков съюз, засега остават недостъпни.

Допълнителна загуба на инерция носи и политическата слабост в двете основни държави, чието старание бе от решаващо значение за стремежа на ЕС за интеграция.

Френският президент Еманюел Макрон е начело на нация в безизходица, след като последните избори в страната доведоха до законодателна задънена улица. В същото време германският канцлер Олаф Шолц се бори за оцеляването на своята коалиция, след като два регионални вота показаха, че един на всеки трима души е гласувал за крайнодесни сили.

„Ключовите двигатели на европейския прогрес загубиха много тежест поради вътрешни проблеми“, каза Марко Вали, главен европейски икономист в UniCredit. „Движенията вдясно и към по-националистическата и насочена навътре политика не са основата за позициите, които Драги защитава“, допълва той.

Линднер е известен със своята строга позиция, но не е само той. Нито една от другите две партии в правителството на Германия не е особено въодушевена – въпреки че министърът на икономиката Робърт Хабек каза в изявление, че по принцип подкрепя призива на Драги за инвестиции в Европа.

Настоящата опозиция, която може да спечели националните избори догодина, е също толкова скептична. Възражението срещу повече съвместни заеми беше част от кандидатурата на консервативните християндемократи за европейски избори по-рано тази година.

Част от сдържаността на политиците се корени в строгия надзор от страна на Конституционния съд на Германия. Миналата година съдиите обявиха опит за заобикаляне на дълговата спирачка на страната за противоконституционен и доведоха управляващата коалиция до ръба на разпада.

Съдът има ясна позиция и за съвместния дълг. Той постанови, че програмата на ЕС „Следващо поколение“ – инвестиционен план от стотици милиарди евро за подпомагане на държавите да се възстановят от пандемията – трябва да остане временна, ограничена до изключителни обстоятелства и строго насочена към определена цел.

Но скептицизмът все повече се налага и в обществото, а съмненията относно ЕС бяха една от причините за вълната на подкрепа за партиите в края на политическия спектър.

Иронията е, че експортно ориентираната икономика на Германия е един от най-големите благодетели от отворените пазари - и спешно се нуждае от вида инвестиции, за които Драги се застъпва. Съобщението на Volkswagen миналата седмица за потенциалното затваряне на фабрики в страната направи предизвикателствата осезаеми.

„Не се самозалъгвайте“,

каза Драги в Брюксел в понеделник, обръщайки се към критиците. Това ще е бавна агония, предупреди той.

Дори в германските бизнес кръгове липсва консенсус какво трябва да се направи. Таня Гьонер, директор на BDI – водеща лобистка индустриална група – призовава за голям инвестиционен тласък за осигуряване на икономическа сигурност, финансиран от ЕС. Но нейният колега от асоциацията на производителите на машини не е толкова убеден.

„Съмняваме се дали съвместният дълг за публични средства е правилният път напред“, каза Тило Бродман.

Клеменс Фюст, президент на института Ifo, чието бизнес проучване отдавна е барометър за германската икономика, до голяма степен е съгласен. Той казва, че диагнозата на Драги за проблемите на Европа е „правилна“, но че възраженията на Линднер срещу общите заеми са точно това, което е необходимо в момента.

„Много от необходимите реформи са осъществими без допълнителни пари“, казва той. „След като бъдат завършени и има политическа воля да се направи още за конкурентоспособността и растежа, можем да говорим за повече съвместни ресурси“, категоричен е той.