Мелони ще продължи да играе в центъра - поне докато не получи каквото иска

Отказвайки да подкрепи втория мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия, италианският премиер Джорджa Мелони влоши иначе добрите им отношения. Ситуацията повдигна отново и въпроса дали маската на Мелони е напът да падне и да разкрие „истинската“ ѝ популистка физиономия, пише за Politico Муджтаба Рахман, ръководител за европейските практики в Eurasia Group.

От тази гледна точка обаче критиците на Мелони явно ще бъдат разочаровани, тъй като изглежда все по-вероятно тя да продължи да развива своя по-конструктивен популизъм на „третия път“, като работи с Брюксел и ключовите столици на ЕС, за да прокара политическите си приоритети.

Въздържането на италианския премиер при гласуването за Фон дер Лайен беше тактическо. Но далеч по-важното - и показателно - стратегическо решение, което тя взе, беше да не се присъедини към „Патриоти за Европа“, обновения алианс на крайната десница под егидата и ръководството на хитрия премиер на Унгария Виктор Орбан.

Решението на Зелените да подкрепят Фон дер Лайен несъмнено направи избора на Мелони по-труден, тъй като щеше да раздразни националистическата база на италианския лидер и да даде тласък на нейния крайнодесен младши коалиционен партньор - "Лигата" .

Мелони беше и ядосана, когато лидерите от трите центристки политически партии в ЕС си поделиха „висшите длъжности“ в ЕС без участието на Рим – политическа ловкост предвид силното представяне на Мелони на европейските избори.

Но липсата на подкрепа за Фон дер Лайен в Европейския съвет и в Европейския парламент - където представителите от партията на Мелони "Италиански братя“ гласуваха срещу председателя на Комисията в тайното гласуване - целеше да сигнализира, че подкрепата на италианския лидер не трябва да се приема за даденост. Важното е, че Мелони смекчи удара, като намекна, че е нетърпелива да продължи конструктивното си взаимодействие с ЕС.

Всичко това е логично. Като се имат предвид нейните основни приоритети относно фискалната политика, достъпа до фондовете на ЕС и миграцията, Мелони ще спечели от добрите отношения с Брюксел. Фон дер Лайен също няма голям интерес да антагонизира Мелони и да я тласка по-близо до крайната десница. Освен това сегашната слабост на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц - и двамата повече или по-малко бяха напълно погълнати от значителни вътрешни предизвикателства - означава, че италианският премиер остава важен партньор за председателя на ЕК.

И така, какви са ключовите приоритети на Мелони и как ЕС ще бъде използван за постигането им?

Като начало, преговорите за бюджета за 2025 г. бавно влизат в центъра на вниманието. Това ще бъде първият бюджет на Италия, подчинен на реформираните фискални правила на ЕС и, подобно на Франция, от страната ще бъде поискано да предприеме голяма фискална корекция, някъде от порядъка на 0,5 процента от БВП.

Въпреки това, ако реши, Комисията има гъвкавостта да направи този процес по-малко болезнен за Рим, позволявайки му да предприеме по-малко тежки фискални корекции в рамките на седем години вместо четири, същевременно отчитайки лихвените плащания, които правителството има да прави по дълга си.

Друга важна цел за Рим е да осигури непрекъснатия поток от средства от плана за възстановяване на ЕС, които са ключови за перспективите за растеж на Италия. Досега приятелските отношения с ЕС помогнаха да се запазят парите от фонда NextGenerationEU, инструмента за възстановяване на блока. И Мелони се надява да постигне по-нататъшен напредък в предоговарянето на основния план, който трябва да бъде завършен до август 2026 г., за да се даде на Италия и други страни повече време за прилагане на реформи и изразходване на парите, които получават.

Миграцията е друг голям въпрос за Рим и в тази посока финансовата и политическата подкрепа на ЕС ще бъде ключова. Макар че Мелони досега успява да задържи мигрантските потоци, това до голяма степен се дължи на споразуменията с посредничеството на ЕС, които позволиха на Брюксел да прехвърли управлението на миграцията на транзитни страни като Египет, Тунис и Либия. И продължаващата подкрепа от страна на ЕС ще бъде от решаващо значение за Мелони, за да се справи с вътрешния политически натиск по този въпрос.

И накрая, Мелони се надява да осигури важен ресор за своя италиански кандидат в новата ЕК, като например висш икономически пост, свързан с новата програма за конкурентоспособност на ЕС - като вътрешен пазар, конкуренция или търговия - и за предпочитане позиция на вицепрезидент.

Така че, макар да има голяма загриженост в Брюксел и други европейски столици, че евентуалното преизбиране на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп през ноември може да бъде моментът, в който Мелони ще се наклони още по-надясно, това остава малко вероятно, като се имат предвид изгодите, които тя иска да извлече от Брюксел.

Но това е и защото европейската крайна десница вече не представлява идеален дом за Мелони. Тя няма голям интерес да бъде подчинена на Орбан и новата и по-голяма крайнодясна група на лидера на френската опозиция Марин льо Пен – нещо, което би ѝ донесло малка практическа полза и би я ограничило значително.

Всичко това подсказва, че Мелони не е много склонна да се обвързва с крайнодесните евроскептици – поне още не – и че тя ще продължи да играе в центъра, като държи опциите си отворени, завършва Рахман.