Трудната раздяла на Австрия с Русия

Изминаха десет години от анексирането на украинския полуостров Крим в нарушение на международното право и две години и половина, откакто Москва започна бруталната си агресия срещу своята съседка Украйна. Въпреки това стратегията за национална сигурност на Австрия продължава да описва Русия като "стратегически“ и "съществен“ партньор. Отдавна е ясно, че това вече не е приемливо. Затова правителството реши да преразгледа основно доктрината от 2013 г., която трябваше да бъде представена на парламента миналата година, посочва в. "Нойе Цюрхер цайтунг", цитиран в материал за БТА на Пламен Йотински.

Правителството обаче прие новата стратегия едва тази сряда. Забавянето показва противоречията, които тя поражда между коалиционните партньори в страната. Зелените настояваха за споменаване в стратегията на климатичните промени като риск за сигурността, а също така поискаха да се поеме ангажимент, че Австрия ще се откаже от руския природен газ до 2027 г. Според твърденията на австрийски медии тези искания са срещнали съпротивата на Австрийската народна партия. В крайна сметка младшият партньор в правителството надделя и по двете точки, но само след като се съгласи да номинира финансовия министър на АНП Магнус Брунер за бъдещ еврокомисар.

90% от природния газ все още идва от Русия

В новата доктрина вече се използва твърд тон по отношение на Русия. В нея се посочва, че отношенията са се променили коренно след началото на войната срещу Украйна. В стратегията Русия многократно е описана като конвенционална и хибридна заплаха за Европа. Посочено е, че Москва използва износа на енергия и храни като оръжие, което беше ясно демонстрирано във връзка с доставките на природен газ за Европа.

Това, което звучи като очевидна констатация на факти, е символично значима стъпка за Австрия. Федералният канцлер Карл Нехамер и други членове на правителството редовно са правили подобни изявления през последните две години и половина. Въпреки това страната се смята за по-скоро приятелски настроена към Русия в рамките на ЕС, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг". До "мирната мисия“ на Виктор Орбан в началото на юли Нехамер беше единственият висш европейски представител, посетил лидера на Кремъл Владимир Путин в Москва след руската инвазия в Украйна.

Все още съществува и впечатлението, че бизнес общността не желае наистина да прекъсне тесните връзки с Москва. Австрийската „Райфайзен Банк Интернешънъл“ например е най-голямата останала западна финансова институция в Русия. Преди всичко обаче Австрия продължава да купува най-много газ от Русия, като тази година на нея се падат около 90 % от вноса, отбелязва швейцарският вестник.

Сега в стратегията за сигурност се посочва, че използването на газ като енергиен източник трябва да бъде намалено възможно най-бързо и че руският газ трябва да бъде спрян до 2027 г. Това също не е новост, а декларирана цел на ЕС, която Австрия подкрепя. Министърът на енергетиката Леоноре Гевеслер, която е от Зелените,  винаги подчертава това, но АНП не подкрепя нейните планове за изпълнение.

В този контекст в началото на август британското списание "Икономист" излезе с материал със заглавие "Полезните идиоти на Владимир Путин", в който постави Австрия на второ място в класацията. Списанието основно описваше неудобната ситуация в международен план, в която се оказа австрийският канцлер Карл Нехамер и с която се опитваше да се справи той след началото на руската инвазия в Украйна.

Немската телевизия "Тагесшау" цитира Волфганг Мюлер от Института за източноевропейска история към Виенския университет и неговото заключение: "Въпреки всички политически изявления, зависимостта на Австрия от природния газ [от Русия] не е намалена значително от началото на войната“.

От началото на войната седем милиарда евро са изтекли от Виена към сметката на "Газпром", отбелязва "Тагесшау" . Това може да не е много, като се имат предвид общите печалби от 390 милиарда долара, които Москва е инкасирала от петрол и газ за същия период. Но експертът по Източна Европа Мюлер свежда аритметиката до неутрална Австрия - това са 590 евро на глава от населението за военните разходи  на Путин. Мюлер прави извода, че много повече Австрия дава на агресора, отколкото на жертвата.

В новата доктрина за сигурността на Австрия, отбелязва "Нойе Цюрхер цаятунг",  се посочва, че отказът от руския газ трябва да се осъществи "като част от цялостна стратегия“, в която да е предвиден и достъп до алтернативен източник на тази суровина за частните лица и икономиката. Това вече беше спорният момент за консерваторите. Въпреки че стратегията определя насоките на политиката за сигурност на страната, е съмнително дали тя ще промени нещо конкретно.

В тази връзка вестник "Щандарт" посочи, че въпросът за руския газ е конфликтна точка за коалиционните партньори в австрийското правителство.  Зелените, особено министърката за защитата на климата Леоноре Гевеслер, искат независимостта от руски енергоносители да бъде заложена в новата стратегия за сигурност . Те твърдят, че Русия умишлено използва енергията като оръжие. Следователно зависимостта от руския газ представлява риск за сигурността на Австрия.

Ръководеното от Австрийската народна партия канцлерство, от друга страна, отхвърли подобни конкретизиращи  формулировки в преговорите по съвместния документ и иска да приложи по-общ вариант, в който се говори само за абстрактни "едностранни зависимости от конкретни суровини“, които водят до риска от "външно икономическо влияние“.

Опозицията критикува "сближаването“ с НАТО

Правителството остава ангажирано с неутралитета на страната. Това обаче не означава, че тя трябва да остане безразлична, ако се нарушава международното право и териториалната цялост на дадена държава, се посочва в политическия документ. Сътрудничеството между ЕС и НАТО е описано като решаващо за сигурността в Австрия - още едно уточнение, което ще окаже влияние върху вътрешната политика. В резултат на това т.нар. оперативна съвместимост с НАТО трябва да бъде засилена.

Опозиционните партии Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и Австрийската партия на свободата (АПС) тълкуват това като сближаване с НАТО, което те отхвърлят. Това обаче е политика, която Австрия провежда от години, макар и рядко да е обявявана изрично. Въпреки това тя вероятно ще предизвика вълнение в парламентарния дебат.

Изборите за нов парламент в Австрия ще се проведат идния месец. Дали новата стратегия за сигурност ще бъде подложена на гласуване от депутатите преди това остава също толкова открит въпрос, колкото и това как ще действа бъдещото австрийско правителство във връзка с нея, отбелязва "Нойе Цюрхер цайтунг".

(БТА)