Година след смъртта му Пригожин остава неудобно петно в биографията на Путин

Преди година самолет с Евгений Пригожин на борда се взриви във въздуха и уби всички пасажери и екипажа. Фаталната грешка на шефа на наемниците от „Вагнер“ беше осъществена два месеца по-рано, когато той нареди на хората си да тръгнат към Кремъл и смяташе, че може да му се размине.

Въпреки че превратът се провали, руснаците станаха свидетели на невъобразимото: предизвикателство към авторитета на Владимир Путин от един от собствените му поддръжници, пише Politico.

Година по-късно руснаците отново се сблъскват с това, което би било немислимо преди пълномащабното нахлуване в Украйна. В Курска област чуждестранни войски навлязоха в Русия за първи път от Втората световна война при изненадваща украинска офанзива.

Въпреки че е твърде рано да се каже как ще се развие ситуацията в Курск, нахлуването - точно като опита за преврат на Пригожин - проби дупка в обещанието на Кремъл към обикновените руснаци, че войната срещу Украйна няма да ги засегне. И в двата случая реалността разбули лъжата на наратива, че Москва държи контрола.

Политическите последствия за Путин обаче може да не са толкова незабавни, колкото се очаква. Може би никога няма да разберем до каква степен руснаците биха подкрепили Пригожин, ако той не беше спрял похода си към Москва. Посланието му обаче, че военното ръководство на Русия води страната към катастрофа, очевидно беше привлекателно.

Тогава жителите на южния град Ростов на Дон се втурнаха да поздравят Пригожин и хората му като герои. Болезнено за Кремъл, някои ключови пропагандисти и политически фигури запазиха мълчание, когато Пригожин се приближи към Москва, а реакцията на правоохранителните органи подозрително закъсня.

През последната година Кремъл предприе мерки за възстановяване на контрола. Първо, мащабната чистка в Министерството на отбраната на Русия изглежда има за цел да успокои някои от ултранационалистите, които споделят пренебрежението на Пригожин към висшето военно ръководство на страната, както и да внуши нова дисциплина и страх сред онези, които биха могли да си помислят да правят нарушения.

Бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, който беше една от основните мишени на честите изказвания на Пригожин, беше преместен в Съвета за сигурност. Други имаха по-малко късмет, като няколко високопоставени служители бяха арестувани и обвинени в текущо разследване за корупция.

Новият министър на отбраната Андрей Белоусов е технократ, на който, според анализаторите, въпреки че е добър в изчисленията, му липсва опит и харизма, за да представлява политическа или военна заплаха за Путин. Това дава на руския президент по-строг контрол върху военните, с Валери Герасимов, началник на генералния щаб, до него.

Междувременно, докато войната ескалира, руската пропагандна машина се възползва от всяка възможност, за да покаже, че, както Путин предупреди, когато стартира своята „специална военна операция“ през февруари 2022 г., НАТО иска да нахлуе в Русия. Ситуацията в Курска област е доказателство в подкрепа на тази теза.

Посланието е, че колкото по-голяма е заплахата, толкова повече руснаците трябва да бъдат обединени и че онези, които не го правят, като Пригожин, са предатели.

Повечето руски медии пренебрегнаха годишнината от смъртта на Пригожин - част от общите усилия на Кремъл да изтрие името му от обществената памет. Някои руснаци обаче не са забравили. В петък мнозина донесоха цветя и свещи на гроба му в Санкт Петербург и на импровизирани паметници в цяла Русия.

В днешна Русия това е равносилно на акт на неподчинение.

Подтекстът е изключително ясен в Новосибирск в Сибир, където поддръжници на Пригожин отдадоха почит на военачалника на място, посветено на жертвите на репресиите от съветската епоха.

Колкото и да е неуместно да се сравнява Пригожин, който одобряваше изтезанията и извънсъдебните убийства, с жертвите на Сталин, много от поддръжниците му го виждат като човек, който е бил убит, защото е казал истината на властта.

В петък множество блогъри повториха стара конспиративна теория, според която Пригожин всъщност може да е все още жив. Това е знак, че „все още има хора, които искат да се присъединят към него и вярват, че той представлява техните интереси“, пише антропологът Александра Архипова.

Това също предполага, че неуспехите на Русия във войната не се превръщат автоматично в желание за повече демокрация сред руснаците, но, поне в някои среди, може да подхранват копнеж за по-авторитарно ръководство.

Междувременно Путин следва позната схема на действие при кризи. Президентът остана далеч от засегнатата гранична зона и вместо това пътува до Азербайджан. Когато най-накрая адресира кризата в Курск шест дни след първоначалното нахлуване, това беше, за да прехвърли отговорността за възстановяване на реда върху своите подчинени и да обвини Запада.

Като омаловажава значението на случващото се, Путин използва думата „ситуация“. Той го играе доброто ченге, като обеща да раздаде допълнителни 15 000 рубли (145 евро) като компенсация за онези, които са принудени да напуснат региона.

Дали това е достатъчно? „Тези, които подкрепяха войната, сега се чувстват предадени. Тук царува разочарованието“, коментира Владимир, жител на Курска област, който не е посочил фамилното си име.

Подобни чувства обаче не се превръщат незабавно в критика към Кремъл или Путин. Всъщност публичните призиви към Путин от жителите на Курск показват, че мнозина все още виждат президента като свой спасител, а не като причина за проблемите си.

Все пак превратът на Пригожин показа, че лоялността е относителна и ако руснаците бъдат призовани да защитят Путин и неговата система, те вместо това могат да реагират пасивно – като просто вдигнат рамене и оставят нещата така.

Колкото и здрава да изглежда хватката на Кремъл, епизодът с Пригожин е „неудобно петно ​​върху биографията на Путин“, коментира политическият анализатор Абас Галямов. С други събития, които им привличат вниманието, действията на Пригожин може да са избледнели на заден план в спомените на хората. Когато му дойде времето обаче, те ще си спомнят, според Галямов.