Превръща ли се Словакия в Унгария?

Словакия ли е новата Унгария? Хиляди хора протестираха в столицата Братислава, защото са притеснени, че страната им върви бързо в нелиберална посока.

„С Роберт Фицо за министър-председател ние се тревожим за нашето европейско бъдеще“, казва Себастиан, 17-годишен студент по информационни технологии, който държи знамето на ЕС по време на един от протестите, пише Politico. Момчето не казва фамилното си име.

Демонстрантите, сред които опозиционни политици, журналисти и служители на организации с нестопанска цел, протестират срещу правителствените репресии срещу културния сектор, както и други промени, насочени срещу антикорупционните усилия. Те се притесняват, че Фицо, който се пребори за властта с проруска, антиамериканска платформа, ще превърне Словакия в нелиберална държава по подобие на Унгария на Виктор Орбан.

Протестите в Словакия са първите след стрелбата по Роберт Фицо през май, отбелязва изданието. Премиерът, който обвини "активист на словашката опозиция" за покушението срещу живота му, беше прострелян от близко разстояние с четири куршума. За известен период от време той беше с опасност за живота, като претърпя четири операции, за да се възстанови.

Според Фицо той е набелязан заради отказа му да предостави военна помощ на Украйна и защото насърчава „суверенна и самоуверена словашка външна политика“.

Словашкият премиер направи през юли първата си публична поява след опита за убийството му.

Протестиращите призовават и за оставката на министъра на културата Мартина Шимковичова, бивша водеща на интернет телевизионния канал за дезинформация Slovan, която наскоро уволни високопоставени фигури в големите художествени институции в страната. Шимковичова също така намали финансирането за независими културни институции и трансформира националния телевизионен оператор на страната, RTVS, в нов субект под политически контрол.

Подобни репресии срещу медиите и съдебната власт бяха предприети в Унгария, както и в Полша по време на управлението на партията "Право и справедливост" (PiS). Варшава пое по либерален курс след изборите миналата година, когато начело на страната застана проевропейско правителство, оглавено от Доналд Туск. Подобни тенденции могат да се видят и в Италия, с медийната политика на премиера Джорджа Мелони, както и в България, където бяха приети законодателни промени срещу ЛГБТИ+ „пропагандата“ в училищата, отбелязва изданието.

„Това правителство се опитва да откъсне Словакия от свободния свят, те се събират с държави и политици, които са изолирани [като Орбан]“, казва Иван Корчок, прозападният кандидат, който загуби от съюзника на Фицо Петер Пелегрини на тазгодишните президентски избори в страната.

При последната репресия на управляващата коалиция срещу културния сектор правителството освободи директора на Националния театър Матей Дрличка и историка на изкуството Александра Куса, която прекара 12 години като директор на Националната галерия. Куса каза, че не ѝ е дадена причина защо е била понижена до уредник.

Партията на Фико Smer казва, че причината за нейното понижение е ясна. „Най-накрая някой има смелостта да покаже на тези неолиберални клоуни, които се представят за творци, че словашкото правителство не е длъжно да подкрепя техните прогресивни мафии и вместо това правителството ще въведе суверенна политика и ще подкрепя истинското национално изкуство“, казва Любош Блаха, член на Европейския парламент от партията.

След като преживя нелибералното управление на министър-председателя Владимир Мечиар през 90-те години на миналия век, Словакия избра прозападно правителство през 1998 г., като се върна на пътя към членство в НАТО и ЕС. Страната се присъедини към военния алианс през 2002 г. и към ЕС – през 2004 г.

След осем години на безмилостни реформи през 2006 г. електоратът избра Фицо начело на страната, тогава като социалдемократ. Освен краткия период на отсъствие от власт през 2010-2012 г., прагматичният Фицо управлява страната в продължение на 12 години. През 2018 г. той подаде оставка след най-големите протести от обявяването на независимостта на Словакия през 1993 г.

Десетки хиляди демонстранти излязоха на улицата, за да протестират срещу убийството на журналиста Ян Куциак и неговата партньорка Мартина Кушнирова. Куциак е разследвал връзките между правителството на Фицо и италианската мафия Ндрангета.

Фицо се върна на власт през 2023 г. със силата на проруска, анти-ЛГБТК+ и анти-ЕС кампания, гарнирана с отказ да изпрати оръжие на Украйна.

„В повечето европейски столици няма много съмнение, че Фицо преследва дневен ред, който е в противоречие с основната ценност на ЕС за върховенството на закона“, коментира Антон Списак, словашки академик в мозъчния тръст Center for European Reform.

През март Фицо нареди закриването на специализираната прокуратура, която се занимаваше с най-сериозните случаи на корупция и организирана престъпност в страната, в някои от които са въвлечени политици и бизнес съюзници, свързани със Smer.

През последните месеци критиците на Фицо осъждат противоречивото преустройство на обществения телевизионен оператор на страната, Радиото и телевизията на Словакия (RTVS), и замяната му с нов орган, ръководен от политически назначени лица. След изборната си победа Фицо преустанови комуникацията си с четири независими медии, защото смята, че не са обективни.

Що се отнася до независимостта на медиите обаче, дори политическите му опоненти теглят чертата при сравнения с Орбан. По независимост на медиите Словакия те е близо до Унгария, според Михал Шимечка, бивш евродепутат, който ръководи либералната опозиционна партия Прогресивна Словакия, която организира протеста на 13 август.

„Въпреки че тактиката на Фицо прилича на тази на Орбан, мисля, че решаващата разлика между тях се крие в техните основни мотиви“, казва Списак. „Орбан се интересува от идеологически дневен ред, върху който е изградена позицията му, и за това той намира враг в либералния интернационалистичен ред, който се проявява най-ясно в институциите на ЕС. Фицо се интересува повече от отмъщението и да гарантира, че бъдещето му няма да бъде отново застрашено“, допълва той.

След стрелбата по него словашкият премиер стана още по-агресивен в реториката си, която насява още повече омраза и разделение.