Америка е дълбоко разделена по отношение на външната политика

Ситуацията при демократите сега е коренно различно от тази, която беше само преди около месец. По това време кандидатът на партията потъваше в социологическите проучвания след катастрофално представяне в президентския дебат и беше изправен пред перспективата за поражение. Сега техният кандидат се носи на вълна от ентусиазъм, подобрява резултатите в анкетите и почти надушва победа през ноември.

Въпреки че решението на президента Джо Байдън да се оттегли и да подкрепи вицепрезидентката си Камала Харис промени радикално изборната надпревара, много неща остават същите. Това все още са оспорвани избори, при които няколко хиляди гласа в няколко колебаещи се щати вероятно ще определят изхода - а самата страна остава дълбоко разделена и поляризирана.

Това разделение засяга не само предпочитанията на избирателите към партиите и техните кандидати, но също така и основни въпроси като външната политика и политиката на сигурност - отдавна област на много по-голямо съгласие в целия политически спектър, пише за Politico Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и настоящ директор на Чикагския съвет за външни отношения.

Промяната е особено очевидна сред републиканските избиратели. Възгледите на републиканците при Рейгън, които подкрепят силни съюзи, свободни пазари и подпомагат демокрацията и свободата в чужбина, сега са все по-оскъдни сред привържениците на партията. И последното годишно проучване на Чикагския съвет за външни отношения, проведено в края на юни, потвърждава тази забележителна разлика в начина, по който републиканците и демократите виждат света и ролята на Америка в него.

Въпросът от проучването, който е най-показателен за това разделение, а именно - дали „ще бъде по-добре за бъдещето на страната, ако вземема активно участие в световните дела или страним от тях“, показва, че крехко мнозинство от републиканците (54 процента) в момента предпочитат активна роля, спрямо над две трети (68 процента) от демократите. И макар да представлява подобрение спрямо миналата година, подкрепата на републиканците за активна роля на САЩ е втората най-ниска през последните 50 години - включително с 20 пункта под тази от 2004 г. и с 18 процента под онази от 1974 г.

В съответствие с тази промяна само 13 процента от републиканците вярват, че като най-силната и най-богата страна, САЩ „носят отговорността да поемат водеща роля в световните дела“, докато 57 процента смятат, че те „трябва да намалят участието си в световните дела“ защото страната има ограничени ресурси и собствени проблеми у дома. В контраст, 65 процента от демократите подкрепят САЩ да поемат водеща роля на световната сцена, като същевременно адресират проблемите си у дома.

Въпрос след въпрос републиканците сега предпочитат по-малко ангажиране в световните дела от демократите - което е рязка промяна от ерата на Рейгън. Например, само един на всеки пет републиканци, участвали в нашето проучване, смята, че е много важно да защитаваме по-слабите държави срещу агресия или да насърчаваме и защитаваме човешките права в друга страна. И само един на всеки седем смята, че е много важно да се ограничи изменението на климата.

За сравнение 44 процента от демократите вярват, че е много важно да се защитават по-слабите държави, 47 процента подкрепят защитаването на човешките права, 57 процента смятат, че укрепването на ООН е много важно и 74 процента виждат ограничаването на изменението на климата като много важна цел на външната политика на САЩ.

Що се отнася до съюзите - отдавна централната част на американската външна политика - републиканците все повече негодуват от ангажиментите за сигурност. Четирима от десет вярват, че съюзите „облагодетелстват най-вече нашите съюзници“, главно защото те не плащат справедливия си дял, докато три четвърти от демократите смятат, че съюзите или са от полза за САЩ (16%), или са от полза за САЩ и техните съюзници (56%).

И накрая, докато подкрепата за свободната търговия отдавна е етикет на републиканизма, днес мнозинството (55 процента) всъщност подкрепят ограничаването на търговията и търсенето на „по-голяма самодостатъчност във всички области“. Само 20 процента от анкетираните републиканци искат защита на свободната търговия в световен мащаб и само 21 процента предпочитат създаването на търговски блок с приятели и партньори. Интересното е, че свободната търговия в момента има много по-силна подкрепа сред демократите, като две трети подкрепят или глобалната търговия (43 процента), или търговски блок с приятели (24 процента).

Тези различни гледни точки за глобалната роля на Америка и степента на нейната ангажираност в останалата част от света естествено водят до големи различия относно това как САЩ трябва да подходят към двете големи продължаващи войни - в Украйна и Израел.

Днес крехко мнозинство (51 процента) от републиканците се противопоставят на изпращането на допълнителна икономическа и военна помощ на Украйна, като около една трета предпочитат да запазят сегашното ниво на обща подкрепа (37 процента) и подобен дял (33 процента) подкрепят оттеглянето ѝ напълно. Междувременно демократите остават много по-подкрепящи, като близо три четвърти стоят зад икономическата помощ (72 процента) и изпращането на допълнителни военни доставки (71 процента). Като цяло това означава, че повече от осем от десет демократи подкрепят или запазване на сегашните нива на помощ (56 процента), или пряка намеса със съюзниците, за да се осигури благоприятен изход от войната (26 процента).

Друга голяма външна тема е ситуацията в Близкия изток, където републиканците подкрепят много повече Израел и ангажимента на САЩ, отколкото демократите. Като част от нашето проучване установихме, че 53 процента от републиканците смятат военните действия на Израел за оправдани, докато половината от демократите (51 процента) мислят, че страната е отишла твърде далеч. И така, докато почти шест от десет демократи подкрепят упражняването на дипломатически натиск (19 процента) или намаляването на военната помощ за Израел (38 процента), половината от републиканците (49 процента) вярват, че САЩ трябва да оставят Израел да следва политиката, която смята за най-добра.

Тази пропаст между демократите и републиканците по отношение на външната политика – и ролята на Америка в света – се развиваше непрекъснато през последното десетилетие. Това е промяна, която отразява фундаментална преоценка в Републиканската партия, която до голяма степен изостави рейгънизма, за да се върне към по-изолационистките си корени отпреди Втората световна война. И това вече е очевидно на най-високо ниво, като кандидатът за втори мандат Тръмп и неговото вице Джей Ди Ванс повтарят тесния национализъм на своите предшественици отпреди почти век.

Сега обаче, след като избирателите на републиканската партия също са възприели тази гледна точка, дебатът за посоката на външната политика на САЩ няма как да не се разгърне и след ноември, завършва Даалдер.