Украйна има проблем с подкрепата на Германия

Не за първи път Украйна има проблеми с подкрепата на Берлин. Тя има такъв проблем и с Франция, САЩ и дори Обединеното кралство. Взети заедно, те до голяма степен обясняват защо президентът Володимир Зеленски направи рисковия залог да изпрати войски да се бият в Русия, в момент, когато едва имаше достатъчно, за да удържи фронта у дома, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Лесно е да се изтъкне Германия, нацията, която първоначално предложи на Украйна само каски, за да ѝ помогне да се защити след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г. „Промяната“, която тогава смело обяви канцлерът Олаф Шолц, за да трансформира германските енергийни политики и такива за сигурност, промени всичко това. Но след скорошната информация на Frankfurter Allgemeine, че финансовото министерство планира да свие бюджета за помощ за Украйна през следващата година и да го намали допълнително след това, „повратната точка“ на Шолц изглежда повече като заобикаляне.

Идвайки точно след като Берлин оповести публично издаването на заповед за арест на украински гражданин, обвинен в извършването на саботажа през септември 2022 г. срещу газопровода „Северен поток“, може също да си помислите, че съкращенията са отмъщение, пише Чемпиън Но не са и не защото правителството казва, че все още не са взети решения за съкращения. Отговорът е много по-прост: неработещо коалиционно правителство и финансов министър, придържащ се към абсурдно рестриктивни бюджетни правила.

Изводът е, че не можете да имате повратна точка, която променя бизнес модела и модела на сигурност на Германия, без да харчите пари, категоричен е анализаторът. Според него страната преминава през някои тежки икономически сътресения, но остава повече от достатъчно богата, за да поддържа финансирането за Украйна, да увеличи разходите за отбранителна продукция и да се грижи за социалните блага в същото време.

Това е нещо много по-широко от проблем с Германия, дори ако случаят с Берлин изглежда фрапиращ, тъй като за разлика от някои други, правителството има достатъчно фискално пространство. Въпросните суми са – противно на популистката реторика – незначителни; за Германия - 8 милиарда евро (9 милиарда долара) през следващата година, или 0,2% от брутния вътрешен продукт. Така че тук става въпрос не толкова за липса на ресурси, колкото за политическа дисфункция, възход на проруските популисти и липса на воля. Офанзивата на Зеленски в Курск има за цел да промени това.

Оправдаването с бедност е само един провал, посочва Марк Чемпиън и допълве, че друг е нежеланието да се признае, че руските заплахи за отприщване на ядрен Армагедон са кухи и че не трябва да им се позволява да възпрепятстват въоръжаването на Украйна.

„Сега сме свидетели на значителна идеологическа промяна, а именно - цялата наивна, илюзорна концепция за така наречените червени линии по отношение на Русия, която доминираше в оценката на войната от някои партньори, се срина тези дни някъде близо до Суджа“, каза Зеленски в годишно обръщение към дипломатическия персонал на страната наскоро, позовавайки се на главния руски град, превзет от украинските сили.

За да акцентира на това, Зеленски каза, че цялата операция в Курска област би била ненужна, ако съюзниците бяха премахнали ограниченията върху използването на техните ракети с голям обсег, за да ударят основните предимства на Русия в огнева мощ, където те се намират, далеч зад фронтовите линии. Американските ракети земя-земя ATACMS и – съответно – британските, френските и германските крилати ракети Storm Shadow, SCALP и Taurus (които Германия така и не се реши да даде .- б.р) ще позволят на Украйна по-ефективно да унищожава мостове, оръжейни складове и най-вече летищата, от които руските самолети, въоръжени с бомби излитат.

Авиационните бомби са сред най-ефективните адаптации, направени от Русия от началото на войната. Те са неуправляеми, снабдени с крила, които тежат до 1,5 тона и доскоро се изстрелваха срещу украинските сили с темпо от 130 до 150 на ден, посочва Микола Белиесков, изследовател в Националния институт за анализ на сигурността в Киев. Те са опустошителни, особено във връзка с все още огромното предимство на Русия при артилерийските снаряди.

След началото на офанзивата в Курск и ударите по авиобази броят на авиобомбите леко намаля до около 100 на ден.

Голямо внимание при оценката на курския гамбит на Зеленски по основателна причина беше насочено към това дали този ход може да принуди президента Владимир Путин да отклони войските от фронтовата линия на източния украински регион Донбас. Ако да, операцията ще е била успешна от военна гледна точка, облекчавайки натиска върху фронта, който бавно се пропукваше.

Засега това не работи. Вместо това Русия засили атаките в Донбас, като същевременно събра пъстър екип от сили от другаде, за да спре украинското настъпление в Курска област. Но фокусът може по някакъв начин да е неправилен. Ако офанзивата към Курск – както Зеленски явно се надява – стимулира съюзническата подкрепа и доставките на оръжие, като същевременно убеди западните лидери да премахнат ограниченията върху използването на техните ракети с голям обсег срещу цели на руска земя, той ще постигне много повече.

Чрез неутрализиране на ключовите предимства на Русия Украйна ще може да облекчи натиска върху отбраната си дори без Русия да отклонява войски. Киев също така може да остане с малко територия за размяна при бъдещи преговори. Този оптимистичен сценарий би осигурил тактически военни печалби, както и стратегически такива с потенциал да повлияят на изхода от войната като цяло.

Ако залогът на Зеленски не успее да активизира Запада или дори да разхлаби ограниченията върху оръжията с голям обсег, тези потенциални стратегически печалби ще бъдат загубени. Украйна вероятно също ще загуби важния транспортен център Покровск в Донбас и Путин ще е на път да завладее всички провинции около Донецк и Луганск, чието анексиране той обяви точно преди инвазията. Украйна в един момент ще трябва да поиска мир при условия, които, както се оказа при подобна сделка през 2014 г., само биха насърчили Путин да възобнови войната по-късно.

Това не трябва да се случва, смята Марк Чемпиън. Всъщност Русия има по-малко политически предизвикателства при поддържането на войната, защото Путин може да контролира какво вижда и чува руската общественост, докато както Стефан Майстер, специалист по Русия, Източна Европа и Централна Азия в Германския съвет за международни отношения, казва: „Ние сме в различна реалност на нарастващ популизъм.“ Това изисква правителствата да вършат по-добра работа, за да покажат на обществата си, че имат жизнеспособен план за прекратяване на войната – без да оставят Путин да спечели.

Германия играе специална роля във всичко това, защото се превърна във втория по големина доставчик на оръжия за Украйна след САЩ, включително на някои от най-ефективните, като системата за противовъздушна отбрана IRIS-T, и крилатата ракета Taurus с обсег от 500 километра, която все още не предоставя от страх да не предизвика руска ескалация. Но в обръщение към нацията Зеленски посочи и Франция, Обединеното кралство и САЩ като изоставащи от обещаните доставки на оръжие.

Всички засегнати, включително Зеленски, знаят, че тази война ще приключи на масата за преговори. Въпросът е при чии условия. От западните лидери зависи най-накрая да определят осигуряването на силна преговорна позиция за Украйна единствено като победа и да съставят финансовата и военната стратегия за постигането на това. Те имат средствата и могат да започнат с премахване на ограниченията върху използването на ракетите с голям обсег, завършва Чемпиън.