5 глобални тенденции, които могат да повлияят на изборите в САЩ

Колкото и да са вглъбени в себе си американците, не бива да забравяме, че политиката не съществува във вакуум.

Преди осем лета зашеметяващият британски вот за напускане на Европейския съюз предсказа друго разрушително политическо събитие на годината. Същата готовност за отхвърляне на установените норми, гневът срещу промените, предизвикани от имиграцията и глобализацията, и интуитивната привлекателност на една бунтовническа популистка кампания доведоха Доналд Тръмп в Белия дом.

И така, какъв е "Брекзит"-ът на това лято?

Не виждам нито едно предзнаменование, пише редакторът на Politico Матю Камински. Но погледът към САЩ отвън може да бъде показателен и пет тенденции или събития се открояват. Две от тях са добри предзнаменования за Камала Харис, две за Тръмп, а едно е неутрално.

1. Възходът на силните жени

Жените лидери доминират през това лято. През юни Клаудия Шейнбаум победи друга жена, за да спечели исторически президентския пост в Мексико. Следващия месец надпреварата за лидерския пост в управляващата партия на Япония открива пътя, дори възможността да видим първата жена министър-председател на страната в лицето на външния министър Камикава Йоко.

Тук, в Европа, разделението между половете има нова насока. Най-слабите политици в Европа в наши дни са французинът Еманюел Макрон и германецът Олаф Шолц.

Най-силните? Техните имена са Урсула, Кая, Джорджия и Мете - с едно почтително кимване към Доналд (полският - Туск).

Миналия месец Урсула фон дер Лайен спечели втори мандат начело на Европейската комисия, най-мощния орган на ЕС, с по-голяма подкрепа, отколкото преди пет години. Германският дясноцентристки политик - за която Джей Ди Ванс може би ще пожелае да знае, че е майка на седем деца, е изненадващо силен кризисен мениджър. Изненадващо, защото тя беше много посредствен германски министър на отбраната, но в тази по-голяма изпълнителна роля получава висока оценка за това, че преведе ЕС през Covid, кризата с разходите за живот и конфликта в Украйна. Към нея в ръководния екип в Брюксел ще се присъедини Кая Калас, новият ръководител на външната политика на ЕС (третата жена на този пост). Като първата жена министър-председател на Естония, Калас си спечели международна слава като един от най-яростните европейски ястреби по отношение на Русия, след като Владимир Путин нахлу в Украйна през 2022 г.

В европейските столици се открояват италианката Джорджа Мелони и датчанката Мете Фредериксен. Премиерите, които произхождат от противоположни политически лагери, изградиха силни вътрешни позиции и оказаха влияние на голямата сцена - дясната Мелони, като подкрепи Украйна и успокои по-твърдата десница, и лявата Фредериксен, като предизвика своя политически лагер с твърд подход към миграцията.

Какво е обяснението за всичко това? Вероятно е просто случайност, освен че просто има повече жени на високи постове. Но се забелязват някои общи черти. Нито една от евроквартета не разчита на пола си. Партиите им обхващат целия политически спектър - от най-отдалечените краища на десницата до левицата. Освен това те се представят като твърди и сериозни.

2. Американският дискурс в конфликта в Близкия изток

Новата плеяда от жени ректори на елитни американски университети е по-сложна от политическите им колеги. Минуш Шафик от Колумбийския университет се оттегли миналата седмица, като това е третата жена ръководител на университет, подала оставка след войната в Газа.

Причините за нейното напускане, влязло в сила незабавно, са донякъде неясни, но основният извод - подкрепен и от други доказателства - е, че Близкият изток ще направи гореща есента в университетските кампуси и следователно в американската политика.

В началото на годината високопоставени демократи очакваха - надяваха се, че Газа ще изчезне от метафоричните първи страници навреме преди общите избори: Иран ще бъде овладян, конфликтът в Газа ще бъде преустановен, а вътрешната политика ще бъде успокоена.

Но не би. Събитията в Близкия изток, които в по-голямата си част са извън контрола на Америка, през последните седмици отново нажежиха обстановката.

"Хизбула" и Иран обмислят възможни ответни удари по Израел. Израелците продължават да движат военната си машина през Газа. Излизането на Джо Байдън в полза на Харис не разубеди протестиращите да се съберат в Чикаго. Културните пукнатини играят толкова добре в републиканските разкази за „будителството“, а антисемитизмът върви безконтролно вляво.

3. Радостна нормалност

Рутината на „щастливите воини“ Харис-Уолз - кога за последен път американски кандидат за президент е обещавал „страст и любов“, както Камала Харис? - пасва на лятното настроение.

Добрите вибрации от Олимпийските игри в Париж направиха французите радостни. От години насам мрачното настроение е заменило арогантността като определяща национална характеристика тук, предизвикана от реални и въображаеми усещания за упадък и по-скорошни политически проблеми, като в началото на лятото предсрочните парламентарни избори не доведоха до създаването на правителство.

„Гордея се, че съм французин“, както казва лидерът на френската левица Рафаел Глюксман. Крайната левица и десница във Франция, водени от по-старото поколение, могат да звучат унило по отношение на настоящето и бъдещето така, както републиканският кандидат за президент. 44-годишният Глюксман, който е част от обединения ляв блок, заел зашеметяващото първо място на парламентарните избори миналия месец, проектира позитивизъм.

Намираме се в политически момент, в който радостта и нормалността са си стиснали ръцете - в противовес на гнева и театралността на лидерите на настоящата популистка вълна. В Полша министър-председателят Туск (този рядък силен европейски лидер от мъжки пол) победи за втори път в рамките на девет месеца полската популистка десница, която преди година изглеждаше непобедима. Туск демонстрира компетентност и нормалност. Във Великобритания министър-председателят Киър Стармър е твърдолинейно скучен, което донесе на лидера на лейбъристите най-резултатната изборна победа в историята на партията миналия месец.

По-големият въпрос в Европа е дали националистическата/популистката вълна, отприщена от Брекзит, е стихнала или дори е започнала да се отдръпва? В първия случай - да, а във втория - не. Дясноцентристите се представиха по-добре от очакваното на изборите за Европейски парламент през юни. Но и крайната десница се справи добре и управлява правителствата в Нидерландия, Италия, Унгария и Словакия. Франция никога не е имала толкова много крайно десни законодатели в националния си парламент или в Брюксел.

4. Все още има много гневни и нещастни хора

Меденият месец на Стармър беше кратък. Бунтовете в Бриджит този месец бяха другата тема на европейското лято - те показаха чрез насилие гнева срещу имиграцията. Не е важно, че малко дезинформация за мъжа, който уби три млади момичета, даде началото на безредиците (той не е бил нито мигрант, нито мюсюлманин, както смятаха мнозина, само е носил чуждестранно име).

Новото правителство на лейбъристите се сдоби с далеч по-жесток опит от крайната десница, отколкото това, с което лагерът на Байдън се сблъска в политически план от своята левица заради Газа: ситуация, в която няма победител. Стармър удари по антиимигрантската крайна десница, както изискваха фактите, но това го направи да изглежда твърде мек по отношение на ислямизма и антисемитизма.

5. Августовската изненада на Украйна

Успешното нахлуване на Украйна в Русия - съсредоточете се за момент върху тези пет думи - е майсторски ход в областта на връзките с обществеността, който може да има или да няма стратегически последици.

Завземайки част от руската Курска област, украинците промениха за момент разказа за най-тежката война в Европа от 1945 г. насам. Те разкриха гнилотата и некомпетентността в армията на Путин и го поставиха в неудобно положение, както направи неуспехът на руската атака срещу Киев през 2022 г. Те дадоха най-добрия отговор на мрачното настроение, което се настани миналата година с провала на украинската контраофанзива - предишната повратна точка в разказа за тази война. Сега те се опитват да задържат този фронт, да отвлекат вниманието и да задържат продължаващото руско нападение на източния им фронт.

Независимо дали ни харесва или не, положението на Америка в света ще се определи от това дали в този конфликт ще победи нейният съюзник Украйна или Путин и неговият покровител Китай. „Капковото“ предоставяне на оръжия от страна на Байдън и ограниченията за тяхното използване навредиха на способността на Украйна да постигне достатъчно значителни успехи на бойното поле, за да промени хода на събитията. Дали Курск ще бъде само една брънка във войната - или моментът, в който Украйна и нейните поддръжници, най-вече Америка, ще видят и ще се възползват от възможността да я прекратят при условия, приемливи за тях? Следващите седмици ще дадат отговор на въпросите на място в Украйна, в Белия дом и в американската предизборна кампания. | БГНЕС