Европа се нуждае от нова програма на центризма

Европа отново се оказва изправена пред избор между положителната визия на центризма и разделението, страха и гнева на политическите крайности. И резултатът от изборите за Европейски парламент през юни не разреши този дебат, пишат за Politico Яир Зиван и евродепутатът и генерален секретар на Европейската демократическа партия Сандро Гоци.

Въпреки че новата десница набира сила на места, като цяло балансът на силите в Европа остава същият. Но макар да изглежда, че може да няма голям апетит за популизъм и екстремизъм в Европа, има дълбоко и легитимно недоволство, които според мнозина не е било достатъчно добре адресирано от политическия център.

Екстремистките и популистките партии експлоатират реални страхове и разочарования - те не ги измислят. Те ги идентифицират и усилват, като се възползват от резонанса сред недоволната общественост. По този начин силата на новата десница не идва от качеството на нейните идеи (всъщност техните опростени решения са обречени на провал), а по-скоро произтича от способността ѝ да разбира и подчертава притесненията на хората.

Независимо дали става въпрос за промените, които миграцията може да внесе в националната идентичност, съкращенията на работни места, предизвикани от технологичния напредък, или нарастващите разходи за живот, страховете на хората са реални и разбираеми. Проблемът не е в тези, които се отправят към урните, водени от тези страхове, и гласуват за някого, за когото смятат, че ги разбира. Въпросът е в по-ефективното предаване на центристкото послание.

Центризмът може да спечели спора по същество – той има решенията на сложните предизвикателства, пред които е изправена Европа днес. Но неговите представители първо трябва да убедят големи групи от обществеността, че искрено разбират техните страхове.

В речта си след спечелването на първия си мандат френският президент Еманюел Макрон каза: „Ще направя всичко, за да гарантирам, че никога повече няма да имате причина да гласувате за крайностите“. Това трябва да е центристкият боен вик. Предизвикателството е да се даде ясна алтернатива на избирателите, както и да се осъществи връзка с техните реални опасения за бъдещето. Защото, както показаха последните събития във Франция, дори ефективните и смели реформи може да не са достатъчни, ако са неубедителни.

Едва когато наистина разберем болката, която хората изпитват, можем да работим, за да предоставим решения, които предлагат двете ключови неща, които центристите внасят на политическата маса - надежда и прагматизъм.

Центризмът по своята същност носи надежда за бъдещето, за споделената ни способност да променяме посоката на обществото и да се справяме с най-сложните проблеми. Той трябва да приеме либералния патриотизъм, който съчетава любовта към родината с ангажимента към либералните демократични ценности, заедно със силни действия за ефективен мултилатерализъм и транснационализъм – същите неща, които скрепяват нашите нации.

Ако екстремистите наблягат на политиката на идентичността, центризмът трябва да изтъква силата на нашата споделена идентичност, като излага положителна национална визия за страните, които обичаме, и силен ангажимент към глобални решения.

И когато екстремистите наблягат на опростения подход центризмът трябва да обясни колко неприложими са решенията, предлагани от новата десница – и колко по-зле ще бъдат хората.

Центризмът в Европа също така ще трябва да се справи с конкуриращите се напрежения между по-голямата интеграция и местната идентичност, между глобализацията и местната индустрия, както и със заплахите за сигурността и гражданските свободи. Тези напрежения съществуват и, само като се стремят да ги балансират ефективно, политиците могат наистина да твърдят, че са прагматични. И този прагматизъм трябва да бъде превърнат в реални резултати, инициативи, които правят живота на хората по-добър и имат осезаемо въздействие върху ежедневието им.

И накрая, наред с надеждата и прагматизма, които идват естествено с центризма, той трябва също така да предложи ясна визия по основните въпроси - нещо, което вече се случва с цифровата и зелената трансформации. Тук няма място за акцентиране на разликата между дясно и ляво или търсене на консенсус въз основа на най-малкия общ знаменател. Силната центристка политика постави ясен път за изграждане на бъдещето.

И така, докато разсъждаваме върху резултатите от изборите от това лято и извличаме поуки от тях, е време европейските центристи да погледнат напред. Отговорът на възхода на нелибералната десница няма да дойде от нелибералната левица. И докато нашите дясноцентристки и лявоцентристки приятели ще бъдат изкушени да умилостивят политическите крайности, центристите са тези, които трябва да стоят твърдо.

Социалдемократите и консерваторите може да усетят, че ще бъдат по-добре чрез изграждане на съюзи с крайностите в политическия спектър. Но те трябва да устоят на популизма и да покажат, че умерената и прагматична политика може да даде резултати, завършват авторите.