Партия "Има такъв народ" (ИТН) върна на президента неизпълнен третия мандат за съставяне на редовно правителство. Така Румен Радев трябва да насрочи следващите предсрочни парламентарни избори в срок от два месеца.
"Благодарим за доверието, че връчихте мандата на нас. Излишно е да ви казвам какво се случи, защото беше публично. Ако има някакъв позитивизъм в това, което се случи, е, че ние разговаряхме с всички политически партии без една. Имаше атмосфера на чуваемост. Това не се случи нито с първия, нито с втория мандат", каза Тошко Йорданов пред държавния глава.
От своя страна президентът благодари на ИТН за опита да реализират мандата и коментира, че поредни избори поражда съмнение дали парламентаризмът е ефективна форма на функциониране на държавата.
"Спиралата избори продължава да се развихря и не само предизвиква раздразнение, но и отключва редица деструктивни процеси, блокаж на редица институции, отчуждение на гражданите. Решението на кризата е в ръцете на политическите партии и те трябва да възприемат, че основата на създаването на успешна коалиция се кое не след изборите, а преди тях", каза Румен Радев. Той апелира за съдържателен политически дебат и честна игра в следващите месеци.
Президентът каза още, че председателят на Народното събрание Рая Назарян е единственият потенциален кандидат за премиер, с когото не е обсъждал възможностите за съставяне на правителство и ще я покани още днес, за да проведат този разговор. "Списъкът с възможните министър-председатели става още по-къс. Частично се обнови с избора на Рая Назарян за председател на Народното събрание. С всички други вече съм говорил, но ще ги чуя, за да разбера дали има промяна в тяхното становище", уточни Радев.
Само седмица след като получи последния възможен шанс да състави кабинет, най-малката парламентарна група се върна на „Дондуков" 2 с празна папка. Лидерът на формацията Слави Трифонов обяви чрез публикация във Facebook, че връщат мандата, а „българският избирател е мъдър и ще постъпи правилно на предстоящите избори“.
От последните избори на 9 юни досега три кръга от преговори не успяха да излъчат редовен кабинет.
Първият проучвателен мандат бе връчен на ГЕРБ-СДС, но парламентарната група се провали за правителство на малцинството заради липсата на подкрепа. От партията на Борисов предложиха състав на кабинет и кандидат за министър-председател, но при гласуването в зала номинираният Росен Желязков не получи необходимите гласове. При гласуването на предложението парламентарната група на ДПС се разцепи и това пренареди политическите сили в парламента. Така вторият мандат вместо при ДПС отиде при "Продължаваме промяната – Демократична България". Те също върнаха празна папка, след като потърсиха, но не намериха антикорупционно мнозинство.
В последната седмица след публични разговори стана ясно, че няма политическа воля да управлява и експертен кабинет, излъчен с широка парламентарна подкрепа от третия мандат, даден на най-малката парламентарна група - тази на "Има такъв народ". Партията на Слави Трифонов получи подкрепа само от 66 депутати - от половината разпаднало се "Величие", от изключените от ДПС начело с Джевдет Чакъров и от БСП.
От ГЕРБ-СДС заявиха, че този парламент е твърде фрагментиран, а евентуално мнозинство ще бъде нестабилно.
След срещата с ИТН от ПП-ДБ заявиха, че ще информират колективните си органи и ще вземат решение за третия мандат.
Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“, заяви, че няма как да участват в правителство, в което има представители на ГЕРБ и ДПС.
След провален трети мандат Конституцията предвижда президентът да насрочи нови избори в двумесечен срок, да назначи служебен министър-председател и предложен от него служебен кабинет, след като проведе консултации с парламентарните групи.
Държавният глава решава кой да е служебен министър-председател, като избира от няколко възможности, разписани в последната поправка на Конституцията. Те се ограничават до председателя на Народното събрание (Рая Назарян вече обяви, че ще откаже поста), управителя на Българската народна банка или един от подуправителите, които застъпват позиция, че освен несъвместимост има и юридически пречки да поемат поста заради европейските банкови регулации. В листата на потенциалните служебни премиери попадат още председателят на Сметната палата или един от неговите двама заместници, омбудсманът или заместник-омбудсман.