Про-петролният Доналд Тръмп също носи рискове за бранша

За какъв кандидат за президент на САЩ мислите, че ще гласуват американците – подкрепящ петролната индустрия или напротив? Бившият президент Доналд Тръмп е гласовит защитник на енергийната индустрия и иска САЩ да „сондират до дупка“, докато вицепрезидента Камала Харис е изразявала подкрепа за забраната за фракинг. Но да се разбере кой политик всъщност е по-благоприятен за индустрията е по-трудно, отколкото изглежда, пише колумнистът на Wall Street Journal Джинджу Лий.

За трите седмици след лошото представяне на държавния глава Джо Байдън в президентския дебат, което затвърди преднината на Тръмп и в крайна сметка доведе до оттеглянето на Байдън от надпреварата, цените на суровия петрол спаднаха с 3%, докато акциите на кошница от големи петролни и газови компании в САЩ поскъпнаха с близо 2%. Двете обикновено се движат в тандем, но разминаването този път е логично - както каза ветеранът от индустрията Дан Пикъринг, главен инвестиционен директор на Pickering Energy Partners: Тръмп е по-приятелски настроен към индустрията и по-рисков за цената на суровината, докато Харис е по-рискова за индустрията и по-благоприятна за суровината.

Най-общо казано, премахването на бариерите пред сондажите и изграждането на тръбопроводи може да помогне за поддържане на дългосрочен растеж, но също така може да потисне цените на суровината и печалбите на индустрията в краткосрочен план. Например, намаляването на разходите за правене на бизнес – да речем, чрез по-малко строги екологични правила – може да помогне на по-малки производители да се включат в сондажите, което потенциално намалява рентабилността за индустрията като цяло. По същия начин мерките, които задушават растежа на индустрията, всъщност могат да бъдат чудесни за цените и печалбите в краткосрочен план, макар и може би не в дългосрочен.

Помислете за представянето на индустрията по време на президентството на Байдън досега, по време на което той обезсърчаваше производството на изкопаеми горива и прокара огромни субсидии за зелена енергия: Комбинираният свободен паричен поток на 10-те най-големи компонента на индекса S&P за проучване и производство на нефт и газ през първите три години от мандата на Байдън беше три пъти по-голям от този през всичките четири години при Тръмп, давайки на тези компании повече пари за връщане на акционерите. Това бе отчасти предизвикано от по-високите цени на петрола по време на мандата на Байдън, подхранвани от руската инвазия в Украйна.

Но капиталовата дисциплина изигра голяма роля. Очаква се тази група големи производители да отделят подобна комбинирана сума за капиталови разходи през целия мандат на Байдън, въпреки по-високите цени на петрола, колкото и по време на мандата на Тръмп. По-малко благоприятната среда за сондиране е по-вероятно да насърчи компаниите да ограничат инвестициите в полза на връщането на пари на акционерите.

Като цяло президентството на Тръмп би довело до редица възможни резултати за индустрията – от мечтани до кошмарни – в зависимост от това кои предизборни обещания той изпълнява. Идеалният сценарий за индустрията би бил Тръмп да осигури подкрепата на Конгреса за приемане на законови промени, които биха насърчили растежа и разходите в петролната и газова индустрия в дългосрочен план. Те биха могли да включват намаляване на ролята на Министерството на енергетиката при разрешаването или предоставянето на правомощия за износ или премахването на парниковите газове като замърсител в Закона за чистия въздух, казва президентът на консултантската фирма Rapidan Energy Group Боб Макнали.

Но антитърговските политики на Тръмп – ако бъдат приложени – имат потенциал да навредят на сектора незабавно. Той предложи 10% мито върху целия внос, както и 60% върху този от Китай. Ако то бъде наложено, икономическото охлаждане, особено за най-големия вносител на петрол - Китай, може да намали търсенето на енергия.

Това би имало „по-голямо отрицателно въздействие върху шистовото производството, отколкото всяко положително въздействие, което би дошло от облекчаването на регулациите“, посочва Макнали. „Тръмп определено е неблагоприятен за петрола“, отбелязва Гари Рос, главен изпълнителен директор на Black Gold Investors, позовавайки се на неговите предложения за мита.

Първият мандат на Тръмп илюстрира непредвидимите резултати за енергийната индустрия. Например, макар че администрацията му подкрепяше износа на втечнен природен газ (LNG), той също така засили търговското напрежение с Китай. Доставките до един от най-големите вносители в света прекъснаха за една година, след като Китай наложи мито от 25% върху LNG от САЩ.

Междувременно неговите усилия за по-ниски цени на петрола през 2018 г. – искайки от Саудитска Арабия да произвежда повече – тласна пазара към свръхпредлагане и предизвика рязък спад на цените, който подкопа печалбите на производителите. Въпреки че първоначално той предложи да се отворят повече от офшорните зони на страната за сондиране на нефт и газ, той също така разочарова енергийната индустрия, като по-късно наложи забрана за офшорни сондажи край бреговете на някои щати, включително Флорида и Джорджия, докато провеждаше кампанията си за втори мандат.

Може да има по-тесен диапазон от резултати при Харис. Тя, разбира се, би могла да предизвика допълнителни разходи и главоболия за индустрията за изкопаеми горива, като прокарва политики, които благоприятстват зелената енергия. Като сенатор, участващ в първичните избори за президент на Демократическата партия през 2020 г., тя предложи Министерството на правосъдието да разследва петролни и газови компании, които пряко са допринесли за глобалното затопляне.

Най-общо казано обаче опитите за забавяне на индустрията са доста ограничени предвид все по-често антирегулационното отношение на съдилищата, според анализ на Rapidan. И все пак Харис вече се отказа от подкрепата си за забраната за фракинг. И някои от най-смелите изпълнителни заповеди на Байдън в областта на енергетиката бяха блокирани от федералните съдилища, включително спирането на новите разрешителни за сондиране върху федерална земя и офшорни води и на разрешенията за износ на LNG.

Друга област, чрез която президентите могат да окажат влияние, е външната политика.

Въпреки неотдавнашните събития Харис е по-вероятно да запази статуквото, като поддържа потока от петрол от Иран и като държи руския суров петрол далеч от западните купувачи. Тръмп може да предприеме движения, които биха имали различни ефекти върху цените на петрола: той може да бъде по-твърд към Иран и да се опита да въведе отново санкции, което би било оптимистично за цените. От друга страна Тръмп може също така да се опита да намали санкциите срещу Русия, което може да доведе до спад в цените на петрола. Тръмп също така има по-приятелски отношения със Саудитска Арабия, което потенциално може да означава, че картелът ОПЕК+ може да бъде по-възприемчив към исканията на САЩ за отваряне или затваряне на крановете в моменти на нужда.

Както про-петролният президент, така и про-зеленият такъв идват с рискове за нефтената и газовата индустрии. Най-голямата утеха на инвеститорите може да бъде, че икономиката на сондажите и законите на търсенето и предлагането вероятно ще надвият дори намеренията на американския президент: Бързо подобряващата се технология за фракинг спомогна за стимулиране на шистовия бум по време на зеления мандат на Обама, докато сривът на търсенето по време на пандемията причини някои от най-болезнените тримесечия за петролните компании по време на благоприятния към петрола мандат на Тръмп. След това пък руската инвазия в Украйна помогна на компаниите да постигнат рекордни печалби в индустрията по време на мандата на Байдън.

Независимо дали става дума за избори или за нещо друго, трябва да помним, че икономиката е от решаващо значение, завършва Лий.