Европа трябва да е по-конструктивна при втори мандат на Тръмп

Постоянна тема в кулоарите на неотдавнашната юбилейна среща на НАТО във Вашингтон беше изразеното безпокойство относно потенциалното преизбиране на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Авторите на видеата, показани на публичните събития на срещата, очевидно се надяваха да премахнат безпокойството: те включваха клипове на американските президенти Роналд Рейгън, Бил Клинтън, Барак Обама и Джо Байдън - и то на три пъти - но нямаше нито един клип на бившия американски президент, който скоро може да поеме поста отново.

И макар да е много обнадеждаващо, че няколко европейски лидери изразиха подкрепа за Тръмп след опита за убийството му, голяма част от Европа продължава да се нуждае от различна психология, когато става дума за възможен втори негов мандат, пише за Politico Надя Шадлоу, сътрудник в Hudson Institute и Hoover Institution, и основен автор на Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2017 г. (при Тръмп – бел. прев.)

Вместо просто да се изпращат паникьосани предупреждения – например, служител на ЕС наскоро беше цитиран да казва как второто президентство на Тръмп „ще бъде точно като 2016 г., но в същото време много по-лошо“ – представете си за момент някои европейски лидери и коментатори да възприемат по-конструктивен подход. Представете си да стартират с представата, че Тръмп може да бъде някой, с когото могат да работят, и да положат малко повече усилия, за да създадат продуктивни предложения за сътрудничество - като се започнете от общи области.

Един ефективен подход може да започне с признаването, че Тръмп беше прав през 2019 г., когато наложи санкции на всяка фирма, помагаща на руския „Газпром“ да завърши газопровода „Северен поток 2“ към ЕС. Аргументът му беше, че тръбопроводът ще лиши Украйна от значителни транзитни приходи и ще увеличи нейната уязвимост към руска агресия, както и ще предостави на Москва лост за влияние върху европейската икономика и ще генерира огромни нови приходи за Кремъл.

След това европейските лидери биха могли да продължат да обсъждат как да преминат към по-реалистични и пазарно базирани енергийни политики, за да повишат сигурността - и да насърчат растежа - като същевременно намалят въглеродните емисии. Дискусиите, които може да започнат с приветстване на ангажимента на Тръмп – в контраст с Байдън – за увеличаване на износа на LNG за Европа.

Европейските лидери може също така да приемат неотдавнашната критика на Международната агенция по енергетика (МАЕ) относно техните „две исторически грешки“ в енергийната политика: разчитането на руски газ и отказът от ядрената енергия. И впоследствие те биха могли да работят колегиално с бъдеща администрация на Тръмп върху нов „генерален план“ за адресиране на този въпрос, както МАЕ каза, че ще е необходимо.

След това си представете разговор за общия проблем с нечестните търговски практики на Китай, който превзе международния разговор по време на първата президентска кампания на Тръмп и по-късно беше подчертан в неговата Стратегия за национална сигурност от 2017 г.

Тръмп заяви, че Китай изкривява пазарите, за да извлече икономически предимства и да натрупа твърда валута, която може да бъде използвана за подкопаване на либералния международен ред. И оттогава проблемът само се задълбочи. Икономическата агресия на Китай – включително дъмпинг на стоки – вреди на европейските индустрии, от автомобилните компании до производителите на пластмаси. Освен това все още предстои значителна работа за подобряване устойчивостта на веригите за доставки, така че европейците и американците вече да не са зависими от Китай за критични стоки - особено за компоненти на военни системи.

Консенсусът относно необходимостта от връщането/приближаването на веригите за доставки или разполагането им в приятелски страни сега нараства в целия политически спектър на САЩ. И трябва спешно да се обсъди как може да се постигне това с нашите европейски съюзници, посочва авторката.

По същия начин, когато става дума за отбрана, Европа може да седне на масата за сериозни дискусии за това как да засили способностите, от които се нуждае, за да възстанови баланса на силите в Европа и да възпре Русия. Тя може също така да признае, че Тръмп е бил прав, като призоваваше членовете на НАТО да изпълнят обещанието си да изразходват 2 процента от БВП за отбрана.

Сега всички страни признават необходимостта от изграждане - не само на силите на НАТО, но и на американските и европейските отбранителни индустриални бази. И по този начин Европа може да предложи потенциални решения за това как съюзниците да продължат да правят повече, включително как да се справят с проблема с недостига на армейски персонал и да изпълнят критичните изисквания за бойна поддръжка.

И накрая, съюзниците биха могли да убедят Германия да не се противопоставя на съвместните европейски заеми с цел финансиране на критични военни доставки.

Разбира се, историите за съюзници на САЩ, които изразяват безпокойство от завръщането на Тръмп и обсъждат начини за „устойчив на Тръмп“ НАТО ще бъдат преобладаващи през следващите месеци. Но факт е, че независимо кой ще спечели президентския пост в САЩ, Тръмп представлява около половината от американския електорат. Малко повече размисъл и малко по-малко презрение може да помогнат много за създаването на траен трансатлантически консенсус, който е необходим, за да могат демокрации като нашите да надделеят в геополитическото съперничество, пред което сме изправени, завършва Шадлоу.