Платформите и на Доналд Тръмп, и на Камала Харис подкопават икономическия растеж

Икономическите платформи и на двамата кандидати за президент на САЩ са пълни с предложения против растежа, пише за Wall Street Journal Мики Леви, сътрудник на Hoover Institution.

Платформата на Джо Байдън, на която Камала Харис вероятно ще стъпи, е напомпана версия на типичните политики на демократите. Тя включва значително увеличение на данъците и разходите. Доналд Тръмп ще поддържа линията на разходите и текущата данъчна политика, но ще повиши митата и ще следва икономически разрушителна имиграционна политика.

Устойчивостта и изобретателността на частния сектор в САЩ са забележителни, но защо да се тестват с тези грешни политики?

Изглежда нито един от кандидатите не е научил много от историята. На всеки около 100 години протекционисткото крило на Републиканската партия прокарва значително по-високи мита. Резултатът никога не е добър.

През 1930 г., в началото на Голямата депресия, Конгресът прие митата на Смут-Холи. Заявената цел беше да се защитят американските индустрии и да се абсорбират излишъците, произтичащи от ръста на производителността през 20-те години на миналия век. Митата влошиха световната депресия и бяха отменени две години по-късно. Вдигането на митата с до 50% през 1828 г. подчертава разделението между индустриализирания Север и земеделския Юг и до голяма степен е отменено три години по-късно.

Защо уроците от историята се забравят?

Митата са такси, начислявани върху стоки, внасяни от американски компании. Тези им увеличени разходи обикновено водят до по-високи цени за потребителите. Надеждата е, че повишението на относителната цена на вноса ще доведе до преминаване към стоки, произведени в страната. Но ползите от всяка такава промяна са повече от компенсирани от неефективността, по-високите разходи за местните потребители и чуждите ответни мерки, които обикновено последват. Често резултатът е по-вяла световна търговия, което не е добре за САЩ.

През 2018 г. Тръмп наложи мита от 25% върху вноса на стомана и 10% върху вноса на алуминий, заявявайки: „Търговските войни са добри и лесни за печелене“. Китай отвърна по различни начини и обещанието на Тръмп, че работните места в промишлеността внезапно ще се върнат обратно в САЩ, се оказа неизпълнимо.

Глобалната търговия и производство намаляха, а работните места в американската промишленост се свиха. Митата нарушават простия, но железен закон на сравнителното предимство. Може да е разумно да се забрани търговията с чувствителни стоки, свързани с националната сигурност, но страхът на Тръмп от двустранни търговски дефицити с чуждестранни партньори е просто икономическа глупост.

От страна на демократите икономическата платформа Байдън-Харис включва набор от увеличения на данъците, насочени към богатите данъкоплатци. Твърди се, че тези увеличения на данъците ще увеличат приходите за финансиране на скъпите разходни приоритети на Демократическата партия. Някои предложения просто елиминират работни места, докато други са наистина заплашителни. Значителните увеличения на корпоративните данъци, почти удвояването на ставката на глобалния нематериален доход с ниски данъци и повишаването на налозите върху служителите с високи доходи на частни фирми биха намалили очакваната възвръщаемост на капитала и биха намалили експанзията на бизнеса и плановете за наемане.

Ако сриването на фондовия пазар е целта, тя може да се постигне бързо, като се направи това, което предлага икономическата платформа Байдън-Харис: облагане на дългосрочните капиталови печалби и дивиденти като обикновен доход за данъкоплатците с високи доходи и налагане на 20% ефективен данък върху разширен измерител на коригиран брутен доход, която включва нереализирани капиталови печалби за данъкоплатци с много голямо нетно състояние. Отрицателните ефекти от един сринат фондов пазар върху създаването на работни места и икономиката като цяло биха били значителни.

Междувременно и двамата кандидати обещаха да не засягат обезщетенията и структурите на социалното и здравното осигуряване. Това са основните източници на големите бюджетни дефицити и растящия държавен дълг. Обещанието да не се пипат тези програми може да е добра краткосрочна политика, но е безотговорно лоша икономика.

Авторът Мики Леви е направил и паралелни сравнения на икономическите платформи на кандидатите за президент от 1992 г. насам. Прегледът на тези сравнения прави две неща очевидни.

Първо, Демократическата партия решително се придвижи наляво. Повечето от сегашните ѝ членове биха сметнали икономическата платформа на Хилари Клинтън от 2016 г. за консервативна. Фокусът на платформата Байдън-Харис върху преразпределението на доходите и богатството отразява дневния ред на Бърни Сандърс (крайноляв демократ – бел. прев.) от 2016 и 2020 г.

Второ, въпреки че платформата за данъци и разходи на Тръмп е стандартна за Републиканската партия, неговите предложения относно митата и имиграцията отдалечават партията от традиционното за нея свободно предприемачество. Неговият план за масово депортиране е непрактичен и противоречи на икономическия растеж в нация, чието население застарява.

Тези поляризирани и поляризиращи платформи са наистина нездравословни. Икономистите трябва да искат обяснения от кандидатите. Гласоподавателите, които искат да живеят в растяща икономика, трябва да попитат: Къде отиде здравият разум, завършва Леви.