Независимостта на Федералния резерв е ключова за САЩ

Оценяването на ефекта върху бюджета обикновено никога не е най-важното нещо за пазарите. Доколкото те следят политиките, централните банки обикновено са във фокуса им. Централните банкери привличат цялото внимание като кралски особи, пише за Financial Times Ърни Тедески от Йейлския университет и бивш шеф на Икономическия съвет към Белия дом.

По същия начин паричната политика е вторична за фискалния анализ. Конвенционалните „бюджетни оценки“, които анализират въздействието на държавните разходи, изобщо не вземат предвид Федералния резерв. И динамичните оценки, които използват модели за включване на макроикономически ефекти върху бюджета, обикновено свеждат централната банка до едно уравнение.

Това е късогледо мислене. Нов доклад на Бюджетната лаборатория към университета Йейл показва как Фед играе важна, макар и непряка, роля в начина, по който фискалната политика на САЩ ще се отрази на икономиката в близко бъдеще. На свой ред това подчертава колко критична е независимостта на Фед.

Обичайно е да се говори за фискалните политики, които се стремят да стимулират търсенето, като „инфлационни“, когато Конгресът ги въвежда, докато икономиката е в пълна заетост. До степента, в която ход като намаляване на данъците или увеличаване на разходите допринася за инфлационния натиск чрез стимулиране на търсенето, това описание е точно. Но ако Фед предвиди този ефект и върши работата си добре чрез затягане на монетарната политика, тогава резултатът за икономиката не е главно повишена инфлация, а временно по-висок лихвен процент, който охлажда шока при търсенето. След това тези по-високи ставки вдигат разходите за обслужване на дълга на правителството.

Икономистите често предвиждат подобна реакция в своите прогнози. Например, когато Бюджетната служба на Конгреса (CBO) актуализира икономическите си прогнози след приемането на Закона за намаляване на данъците и заетостта през 2017 г., нейното предвиждане за инфлацията едва се промени, докато прогнозата ѝ за основната лихва на Фед се измести значително нагоре.

Но какво ще стане, ако под политически натиск Фед избере да не затяга изобщо? Тогава резултатът от експанзионистичната фискална политика ще бъде изцяло под формата на по-висока инфлация.

Следователно политическата хватка - назначаването на политически лоялни хора или явен външен политически натиск - е друго важно фискално измерение на Фед. През цялата си история Федералният резерв невинаги е поддържал политическа независимост. Например президентът Ричард Никсън оказва натиск върху председателя на Федералния резерв Артър Бърнс в началото на 70-те години на миналия век да поддържа разхлабена парична политика по време на кампанията му за преизбиране. Въпреки нарастващия инфлационен натиск от края на 60-те години Бърнс се съгласява. Когато настъпва петролната криза от 1973 г., това вградено свръхтърсене се сблъска с вшока в енергийните доставки, за да предизвика стагфлацията от 70-те години. Изследването на Йейл показва, че политически завладяният Фед може отново бързо да загуби контрол върху цените по време на значителни икономически сътресения.

Университетът провежда макроикономически експеримент от хиляда симулации през следващите шест години, прилагайки на случаен принцип положителни и отрицателни икономически шокове, които варират между малки и гигантски. Учените установяват, че при завладян Фед типичният резултат в симулациите не е катастрофален: кумулативната инфлация за шест години е само около половин процентен пункт по-висока в сравнение със сценария за независим Фед. Въпреки това в най-лошите сценарии, които допускат инфлационни икономически шокове, резултатът с 95% вероятност е ценово ниво с до два процентни пункта по-високо при завладян Фед.

Тези резултати може също така да подценяват реалността. Моделът на Фед предполага, че пазарите и потребителите ще очакват централната банка да продължи да изпълнява целите си за инфлацията в бъдеще, дори когато трайно не успява да постигне инфлация от 2 процента. Когато смекчим това допускане и позволим на хората да „отвържат“ инфлационните си очаквания – обвържат ги повече с инфлацията, която наблюдават, а не с целта на Фед – тогава при лошия сценарий инфлацията е с 5 процентни пункта по-висока за период от шест години при завладян Фед в сравнение с независим. Това е почти допълнителен пункт годишно.

Изводът е, че икономистите и бюджетните анализатори трябва да обърнат голямо внимание на своите предположения за Фед, когато мислят за политиката през следващите няколко години. Но има и по-широки последици. Вярваме, че има нарастващ политически риск на американските пазари, който вероятно е подценен от тях. Той може да приеме много форми, но едната е институционално завладяване, включително на Фед. Ако централната банка загуби независимостта си, това би имало дълбоки последици за това как бъдещата фискална политика може да засегне икономиката, завършва Тедески.