Ако Байдън бъде преизбран, ще бъде ли възприеман насериозно?

Вторите мандати рядко са били успешни начинания в новата американска президентска история, пише редакторът на Financial Times Питър Спийгъл.

Роналд Рейгън и Бил Клинтън видяха как блясъкът на преизбирането им бързо се разсейва пред лицето на скандала – иранските контри за Рейгън, Моника Люински за Клинтън – докато репутацията на Джордж Буш-младши пострада заради войната в Ирак, която нямаше как да бъде спечелена.

Дори Барак Обама, чийто втори мандат не бе опетнен нито от скандал, нито от война, намери за почти невъзможно да повтори законодателните триумфи от първия на фона на все по-истерична партизанска война.

И е честно да се каже, че това бяха най-„успешните“ двумандатни президенти в съвременната епоха. Линдън Джонсън беше толкова поразен от Виетнам, че реши да не търси преизбиране през 1968 г. Колкото по-малко се говори за втория мандат на Ричард Никсън (белязан от аферата „Уотъргейт“ – бел. прев.), толкова по-добре.

Всичко това трябва да бъде предупредителен знак за Джо Байдън и екипа около него, докато яростно се борят да задържат номинацията на Демократическата партия след катастрофалното му представяне в първия предизборен дебат. Дори ако приемем аргументите им за чиста монета – че президентът все още владее положението и може да победи Доналд Тръмп през ноември – как си представят, че ще изглежда втори мандат на Байдън предвид последните събития?

От само себе си се разбира, че всяко доверие, изградено през първите му четири години на поста, сега е непоправимо накърнено. Как може някой, независимо дали лидери в Конгреса или чуждестранни високопоставени лица в далечни столици, да приеме за чиста монета казаното от администрацията му, когато толкова много от тях се чувстват предадени от дълго повтаряното настояване на Белия дом, че състоянието на президента е непроменено?

След като се загуби доверието в длъжностно лице, този неуловим атрибут, известен като политически капитал, започва да ерозира. Президент с втори мандат по презумпция не може да избегне това. Но човек, който е преизбран с голяма част от политическата и геополитическата върхушка вярваща, че са били подведени относно нещо толкова фундаментално като умствените способности, започва от още по-ниско.

Имаше момент по време на вълненията след дебата, който постави този момент на фокус. На 4 юли, докато по-голямата част от Америка беше разсеяна от фойерверки, Байдън проведе 30-минутен разговор с Бенямин Нетаняху, израелският премиер, от когото Белия дом е все по-разочарован. Високопоставен служител на администрацията каза, че двамата мъже са обсъдили трифазния мирен план на Байдън за войната на Израел в Газа и настоя, че „разговорът е бил подробен, преминавайки през текста на споразумението“.

Беше трудно да се възприемат тези думи без връщане към само седмица по-рано, когато президентът сякаш не можеше дори да си спомни втората и третата фаза на собствения си план. Може ли Нетаняху – или който и да е друг световен лидер в този случай – наистина да приеме Байдън насериозно като посредник по такива важни въпроси?

Защитниците на Байдън ще твърдят, че подобни оценки са несправедливи, че президентът има похвален опит в мобилизирането на съюзниците по отношение на Украйна и поддържането на натиск върху Нетаняху. Освен това, твърдят някои, той има силен екип за справяне с кризи. Но политиката е контактен спорт и екипът му сега трябва да се бори с нова реалност: съюзниците и враговете неизбежно ще вземат предвид здравето на Байдън.

Предвид последните събития вече знаем как би изглеждал вторият мандат на Байдън. Всяка публична изява ще бъде разнищвана за пропуски в паметта на президента. Всяко усилие да бъде защитен от обществеността или пресата ще бъде посрещнато със свирепа съпротива - която след това може да го принуди да предприеме още повече публични изяви, неизбежно подновявайки кършенето на ръце относно неговата компетентност, ако се случи засечка. И това за политик, който беше склонен към гафове и в най-добрите се времена.

Инициативите за политики ще бъдат засенчени от въпроси кой дърпа конците на президента. Призивите за редовни когнитивни и неврологични тестове ще станат редовна част от политическия дискурс. Вторият президентски мандат, който в миналото е бил обременен с политически проблеми за предшествениците на Байдън, ще бъде неизмеримо по-труден поради въпросите относно възрастта му.

За това ли се борят толкова поддръжниците на Байдън, пита се Спийгъл. То изглежда като една от най-отровните чаши, предлагани някога на политик и неговата свита. Може би те са прави, че демагогията и непопулярността на Тръмп ще убедят избирателите да подкрепят Байдън независимо от съмненията относно възрастта му. Но наистина ли това е президентството, което искат? Не трябва ли да си зададат този въпрос преди да продължат кампанията?