Новата политика в Европа: Никой не е популярен

В рамките на четири дни Франция и Великобритания опровергаха теорията, че европейската политика се измества решително към антиимигрантската десница, пише The Wall Street Journal.

Вместо това резултатите от изборите напоследък потвърждават, че по-голямата тенденция е фрагментацията. Разделенията се множат в европейските общества, което затруднява ръководителите да искат ясен мандат или в много страни изобщо да сглобят управляващо мнозинство.

Фрагментираното Национално събрание във Франция ще направи сформирането на правителство по-трудно от всякога от създаването на Петата република през 1958 г.

Многопартийно правителство вероятно няма да разполага със съществена спойка освен споделеното противопоставяне на крайнодесния „Народен сбор“ на Марин льо Пен, който се представи по-слабо от очакванията на изборите в неделя.

Но нефункциониращо правителство може все пак да е от полза за Льо Пен в опита ѝ да стигне до президентския пост във Франция след три години.

Избирателната система във Великобритания прикрива слабото представяне. Миналия четвъртък Лейбъристката партия спечели близо две трети от местата в Камарата на общините с около една трета от гласовете. Лейбъристката и Консервативната партия, които от дълго време доминират във Великобритания, спечелиха малко над 57% от гласовете, най-ниския им общ дял от над един век насам.

Много избиратели предпочетоха по-малки партии, включително центристи, еколози и популистката десница. Избирателната активност също беше на второ място сред най-ниските от един век насам.

Лоялността на избирателите към традиционните партии намалява, а резултатите стават все по-непредвидими. Подкрепата за утвърдените десноцентристки и левоцентристки партии намалява, тъй като избирателите се насочват към нововъзникващи формации. Новите движения може да напреднат бързо, но също и да угаснат бързо, както установиха пробизнес ориентираните центристи на френския президент Еманюел Макрон.

Търпението към новите правителства е кратко. Да си управляващ сега може да бъде пасив в момент на повсеместно разочарование от политиката.

„Демокрацията е в криза. Първият проблем е, че когато гласувате, нещата невинаги се променят“, казва бившият италиански премиер Матео Ренци.

Избирателната система в САЩ запазва доминацията на двете партии, избягвайки фрагментацията на парламентарните демокрации в Европа. Вместо това в Републиканската и Демократическата партия се случват много от същите разделения, включително конкуренцията между фракции, които са поддръжници и противници на установения ред.

Американските избиратели не са по-доволни от тези в Европа от дадения им политически избор. Бившият президент Доналд Тръмп и настоящият Джо Байдън са най-непопулярната двойка кандидати за Белия дом от поне три десетилетия насам, сочи допитване на института Pew, публикувано през юни.

Голяма част от Европа изпитва затруднения с хронично нисък икономически растеж и подложени на натиск публични финанси, които не оставят на правителствата широко поле за маневри. Жизненият стандарт на много европейци понася удар от инфлацията след Covid и ръста на цените на енергията след нашествието на Русия в Украйна.

Имиграцията, екологичните политики, сметките за ток, ниските заплати и претоварените здравни служби са сред източниците на недоволство от представянето на политическата система.

Политическата фрагментация прави държави като Франция, Германия, Испания и Нидерландия по-слабо управляеми в момент, когато геополитическият натиск в Европа се засилва.

Руският експанзионизъм оспорва международния ред на Стария континент след Студената война. Китайските индустрии заплашват да потопят ключови промишлени сектори в Европа. Евентуалното завръщане на Тръмп като президент на САЩ може да преобърне споразумения в областта на сигурността в Европа, както и търговията със САЩ.

В повечето големи европейски държави и в САЩ далеч повече избиратели казват, че са недоволни, отколкото доволни от демокрацията, сочи допитване на института Ipsos, публикувано през декември. Сред държавите, включени в допитването, само шведите са заявили, че са доволни от представянето на демокрацията им.

„Хората имат добра причина да вярват, че политическите им системи не се справят добре. Това не означава, че знаят какво искат“, коментира Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София.

„Избирателите се чувстват изгубени в лабиринт, затова поемат в различни посоки, надявайки се, че там е изходът“, отбелязва Кръстев. Често следва бързо разочарование и следващите избори може да донесат големи колебания. „Политическият цикъл се скъсява“, допълва той.

Британските избиратели масово се насочиха срещу управляващите до момента консерватори, но победата на Лейбъристката партия не беше придружена от голям изблик на надежда или оптимизъм. Много наблюдатели казват, че липсата на икономически растеж във Великобритания или фискално пространство може бързо да доведат до разочарование от новия премиер Киър Стармър.

„Никой не вярва наистина, че някой може да реши някакъв проблем“, казва Ананд Менън, директор на института „Великобритания в променяща се Европа“ в Лондон. „Това не е необичайно за западните страни напоследък. Общото между изборите през последно време е нагласата срещу политиката“, отбелязва той.

Германия показва колко трудно може да бъде да се управлява, когато избирателите са разделени между традиционни и нови, умерени и радикални партии.

Канцлерът Олаф Шолц е начело на нестабилно коалиционно правителство на левоцентристките социалдемократи, пробизнес ориентираните Свободни демократи и Зелените, чиито противоречия го потопиха в постоянна битка за приоритети.

Резултатът е, че най-важното правителство в Европа не успява да изпълни дори основни задачи като приемане на бюджет, да не говорим да задоволи нарастващите международни очаквания, че Германия трябва да играе по-голяма роля в европейската сигурност.

Рейтингът на одобрение на правителството на Шолц се срива. Социалдемократите спечелиха само 14% от гласовете на изборите за Европейски парламент през юни, техният най-слаб резултат на национални избори от 19-и век насам.

В същото време крайнодясната „Алтернатива за Германия“ се утвърди като част от политическия пейзаж в страната въпреки опитите на някои от представителите ѝ да възстановят имиджа на Третия Райх. „Алтернатива за Германия“ остава неприемлива като коалиционен партньор за повечето партии, но размерът ѝ, особено в Източна Германия, затруднява останалите да постигнат управляващо мнозинство.

Установените десноцентристки партии не успяват да намерят стратегия, която да спре дългосрочния напредък на крайнодесни опоненти.

Консерваторите във Великобритания установиха, че дори напускането на ЕС и ограничаването на хората, търсещи убежище, не спря популисткото предизвикателство на Найджъл Фараж, дългогодишният поддръжник на Brexit и на Тръмп, чиято партия „Да реформираме Великобритания“ спечели 14% от гласовете миналата седмица, разделяйки британската десница.

Резултатите във Франция в неделя показват, че повечето избиратели все още смятат „Народен сбор“ за опасно радикална сила, включително заради отношението му към мюсюлманските малцинства и ЕС. Много хора гласуваха тактически за партии от центъра до крайната левица, за да не позволят на „Народен сбор“ да спечели властта.

Ренци казва, че сега на Франция може да се наложи да намери еквивалент на Марио Драги, бившия ръководител на Европейската централна банка, който оглави разнородно мултипартийно правителство на Италия след пандемията. Но във Франция няма ясно изразен кандидат, който да се ползва със сходно уважение.

Когато коалиционното правителство на Драги рухна, победата на изборите през 2022 г. отиде при антиимигрантската десница, оглавявана от сегашния премиер Джорджа Мелони.

Много френски наблюдатели казват, че нестабилно мултипартийно правителство също може да подкрепи Льо Пен на следващите президентски избори в страната през 2027 г.

„Зависи от това кои кандидати ще излъчат центърът и консерваторите. Никой не очакваше, че Макрон ще стане президент една година преди да бъде избран“, отбелязва Ренци.

Ясно е, че залозите за континента са високи, коментира той. „Следващите президентски избори във Франция може да променят всичко в Европа“, допълва Ренци.