Неизбежната бомба със закъснител на Байдън

Най-странният аспект на дебата относно Джо Байдън е, че часовниците на Демократическата партия изглежда спират след президентските избори на 5 ноември. Дали човек иска Байдън да бъде партийната номинация, или да се оттегли сега, се основава на това как смята, че той ще се справи срещу Доналд Тръмп. Малкият въпрос дали той ще бъде годен да управлява през следващите четири години рядко се задава. Ако умовете бяха съсредоточени върху втория му мандат, твърдите байдънисти щяха да имат още по-слаби аргументи. Трудно ще се намери някой, който наистина да мисли, че той може да издържи до януари 2029 г., пише редакторът на Financial Times за САЩ Едуърд Лус.

Както се случва, проучванията на общественото мнение могат да направят този аргумент ненужен. На национално ниво Байдън загуби пункт или два след скорошния предизборен дебат с Тръмп. В колебаещите се щати обаче числата са се променили по-решително. Резултатът в щати с демократически уклон, като Ню Хемпшър и Минесота, вече е несигурен. Още няколко дни и призивите президентът да се оттегли ще се превърнат във викове. Дори една сантиментална партия трепва, когато погледне поражението в лицето.

Но общественото мнение може да се промени. Едно добро интервю от Байдън или няколко приемливи речи биха могли да спрат отстъплението му. Сега летвата пред него е паднала толкова ниско, че той може да я преодолее. Всичко, което трябва да направи, е да звучи сравнително свързано в контролирана обстановка с приятелски настроен интервюиращ. Това не би дало голяма увереност, че той ще избегне катастрофата при втория си дебат с Тръмп през септември, но може да му даде глътка въздух.

Ето как се губят ценни дни. Дори толкова напред в президентската кампания електоратът на САЩ е по-малко активен, отколкото ще бъде през септември, да не говорим за ноември. Само 51,3 млн. американци гледаха дебата миналата седмица спрямо 73 млн. при сблъсъка между Тръмп и Байдън в края на септември 2020 г.

Ако лагерът на Байдън щади президента в последната част от надпреварата до същата степен, в която го прави сега, избирателите ще си направят изводи. Само 27% вярват, че президентът има умствените способности да служи още един мандат, според CBS News. Числото за Тръмп е 50%. Ако тази разлика не ужасява демократите, няма какво друго.

Сега си представете какъв би било завоят на лагера на Байдън след втори лош дебат, пише Лус. Президентът отдаде представянето си при първия дебат с Тръмп на ефекта от часовата разлика след последното му пътуване. Но той се върна от чужбина 12 дни преди дебата. След два дни почивка той имаше шест пълни дни за подготовка за дебата, която започва в 11 сутринта и включва дрямка след обяд. Това не е графикът на човек с енергията да победи Тръмп, камо ли да управлява след това. Твърдението, че Байдън просто е имал „една лоша нощ“, е наивно.

Друга линия за лагера на Байдън е да се запита защо критиците не призовават Тръмп да се оттегли със същата ярост, която прилагат към президента. Това е лесно за разгадаване. Нито една от демократическите и медийните фигури, призоваващи Байдън да се оттегли, няма влияние върху Тръмп. Трудно е да се мисли и за републиканец, който има такова. Критиката също така пропуска въпроса за бъдещето на Америка. Тръмп ще бъде кандидатът на Републиканската партия. Въпросът е как да го спрем да стане президент.

Скорошното решение на Върховния съд да даде почти пълен имунитет на президента на САЩ трябваше да привлече вниманието на хората. Американският главнокомандващ е над закона, казва мнозинството от съда. На практика всичко, което прави в служебното си качество, включително поръчване на убийството на съперници, ще бъде защитено от решението за имунитет.

Това беше шанс за Байдън да изложи какво е заложено на карта през ноември – коронацията на крал Доналд – и да каже защо един фанатичен Върховен съд трябва да бъде реформиран. Вместо това той изрече няколко наизустени осъждания и не отговори на въпроси. Мекото неодобрение не е заместител на справедливото възмущение, когато американската република е на ръба.

Tвърди се, че открит конгрес на демократите през август, който да замени Байдън, би бил лек, по-лош от болестта. Като оставим настрана, че е странно партия, която твърди, че „демокрацията е в бюлетината“, да се страхува толкова много от нея, едно състезание за заместник на Байдън не е задължително да мине зле. То би било кратко, шумно, лично и дори горчиво. Добре дошли в демокрацията. Основният риск е победителят да бъде отхвърлен от един или повече губещи. Но това трябва да се претегли спрямо опасностите от придържането към бързо отпадащ старец.

Един от начините за избягване на тази бъркотия би бил Байдън да предаде щафетата на вицепрезидентката Камала Харис. Това се предлага като безупречно решение. Напълно вероятно е Харис да спечели един открит конгрес в Чикаго. Да, просто да ѝ се връчи номинацията би имало своите недостатъци. Тя никога не се е състезавала на първични избори, камо ли да е печелила такива. Харис се оттегли през 2020 г., защото изоставаше много. Тя е почти толкова зле в предизборните проучвания, колкото и Байдън. Да ѝ се връчи номинацията би изглеждало като задкулисен ход.

И накрая, Байдън и семейството му могат да затвърдят нагласата си „ние срещу света“. Не ми е приятно да кажа, че е ясно как ще свърши това, завършва Лус.