Унгарското председателство на ЕС е симптом на по-широка болест

От 1 юли Европейският съюз (ЕС) е в любопитната, да не кажем смущаваща, позиция да бъде представляван от страна, която е подложена на критика от мнозинството от своите партньори за подкопаване на основните ценности на блока. През следващите шест месеца Унгария е ротационен председател на Съвета на ЕС, чиято работа включва председателстване на срещи и лансиране на политики, общи за всички 27 държави членки. Виктор Орбан, премиерът на Унгария, обещава конструктивно председателство. За критиците му обаче това изглежда подозрително - все едно да се постави лисицата да отговаря за кокошарника, пише европейският редактор на Financial Times Тони Барбър.

Председателството на Унгария едва ли е единственият проблем на ЕС в момента. Дори не е най-големият. Победата на първия тур на парламентарните избори на крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин льо Пен и помрачените перспективи пред често каращата се трипартийна управляваща коалиция в Германия струпаха тъмни облаци над бъдещето на ЕС.

Френско-германското сътрудничество е необходимо, но не достатъчно условие за един добре функциониращ ЕС. Сега вътрешнополитическите тенденции в двете страни увреждат авторитета на техните правителства и предизвикват спорове на европейско ниво. Погледът ни трябва да е насочен към Париж и Берлин поне толкова, колкото и към Будапеща.

Както дълговата криза в Гърция през 2010-2015 г. нямаше вероятност сама по себе си да унищожи еврозоната, така и шестмесечното председателство на ЕС от страна на Унгария не би трябвало да доведе до катастрофа. Опасността при гръцката криза беше потенциална зараза към по-големите икономики, преди всичко Италия, но с течение на времето ЕС постави рисковете под контрол.

В случая с Унгария можем да очакваме професионален подход към председателството от служителите в Будапеща, които се гордеят с членството на страната си в ЕС. Евентуалните щети ще бъдат ограничени, тъй като след Договора от Лисабон от 2009 г. много важни дейности се управляват от ръководителя на Европейския съвет, органът, който обединява националните лидери, и от комисаря за външната политика на ЕС.

ЕС вече намери законова процедура за заобикаляне съпротивата на Унгария срещу доставките на оръжия за Украйна, закупени с печалби, генерирани от замразените руски активи. По-рано тази година някои критици на Орбан предложиха ЕС да лиши Унгария от правото ѝ на глас, но това изглежда далечно. Други правителства не са склонни да създадат прецедент, който един ден може да бъде използван срещу тях.

Въпреки това не трябва да сме слепи за потенциално вредните последици от шестте месеца на Унгария в светлината на прожекторите. Има различни начини, по които проблемите могат да възникнат. Тъй като председателството включва определяне на дневен ред за области като селското стопанство, околната среда, миграцията и разширяването на ЕС, страната у която е то може да упражнява влияние, като налага своя дневен ред. Един поглед към публикуваната програма на Унгария за нейното председателство показва къде се крият противоречията.

Относно разширяването, ЕС току-що започна преговори за присъединяване с Молдова и Украйна. Програмата на Унгария обещава „да обърне особено внимание на това дали правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства в страните кандидатки, се зачитат и прилагат“. Този език може да се използва за много кандидат-членки, но Будапеща има наум това, което смята за дискриминация срещу етническите унгарци в Западна Украйна.

По време на скорошната му визита в Киев обаче Орбан възприе по-малко конфронтационен тон. Това показва един от начините, по които може да се развие председателството на Унгария - сдържан подход във форумите на ЕС и на международната сцена, но по-агресивна, евроскептична линия за пред вътрешната публика на Орбан.

Добър пример е спорната област на миграцията. След години на трудни преговори, през май ЕС прие нова политика за убежище и миграция. Орбан обаче се противопоставя. Дългогодишен демонизатор на Джордж Сорос (роденият в Унгария американски финансист и филантроп), Орбан изригна през юни: „Брюкселският балон е пълен с хора на Сорос. Той има план да докарва милион мигранти в Европа всяка година и да създаде смесен континент.“

Този изблик предшества обявяването на седемте приоритета на Унгария по време на нейното председателство на ЕС. Те включват „спиране на незаконната миграция“ и „адресиране на демографските предизвикателства“. За шест месеца никое правителство не може да трансформира политиката на ЕС по толкова сложен въпрос като демографията. Дискусиите по темата обаче могат да се окажат непродуктивни и разделителни, в зависимост от това как Унгария ги формулира.

За ЕС председателството на Унгария е по-малък проблем от факта, че крайнодесни партии от различни видове вече са на власт или се доближават до нея в други държави-членки. Точно когато Европа най-много се нуждае от колективната си воля, за да се изправи срещу сериозните заплахи за сигурността и икономическите предизвикателства, възходът на крайната десница заплашва да парализира ЕС. Ако това се случи, Орбан ще носи част от вината, но в никакъв случай не цялата, завършва Барбър.