Кой е новият премиер на Великобритания и с какви обещания поема властта

Киър Стармър ще поеме властта във Великобритания с един от най-дългите списъци от проблеми, пред които някога се е изправял бъдещ премиер, и с малко ресурси да се справи с тях – ситуация, която може да ограничи всеки „период на меден месец“, предлаган от британците, пише Ройтерс.

Това обаче не е изгубена ситуация за 61-годишния лидер на лейбъристите и бивш адвокат, който прекара по-голямата част от предизборната си кампания, слушайки тревогите на избирателите за здравеопазването, образованието и разходите за живот, но обещавайки само да се опита да направи живота на британците малко по-добър – с времето.

„Няма да стоя тук и да казвам, че има някаква магическа пръчица, с която мога да махна в деня след изборите и да намеря пари, които не са там“, каза той в директен дебат с предшественика си Риши Сунак преди изборите. „Бяха нанесени огромни вреди на икономиката ни. Ще отнеме време“, заяви той.

А това не е лесно за приемане.

Въпреки че е напът да спечели огромно мнозинство на парламентарните избори, много избиратели са разочаровани от политиците след години на ставащото все по-хаотично и обзето от скандали правителство на консерваторите и често разединена лейбъристка опозиция, отхвърляща антисемитски обвинения.

Приветствайки победата си в реч пред поддръжници, Стармър каза в петък: „Направихме го. Промяната започва сега и се чувства добре. Трябва да съм честен“.

„Днес започваме със следващата глава, започваме работата по промяната, мисията за национално обновление и започваме да градим отново страната си“, заяви той.

Стармър казва, че е лидер на променена Лейбъритска партия, внушавайки чувство за дисциплина, след като почти се разпадна по време на годините на Brexit при своя предшественик Джереми Корбин.

Това послание доминираше през шестседмичната кампания, без наистина нови предложения за политики освен тези, които според лейбъристите са напълно финансирани и разходени. Стармър се опита да не предизвиква твърде много надежди за бърза промяна, поставяйки създаването на богатство и политическата и икономическата стабилност в центъра на своето представяне пред избирателите.

Внимателен и методичен

Стратегията е до голяма степен продукт на Стармър, който се насочи към политиката през 50-те си години в кариера, белязана от предпазливост и методичност, разчитайки на компетентност и прагматизъм, вместо да бъде воден от надделяваща идеология.

Кръстен на основателя на Лейбъристката партия Киър Харди, Стармър е отгледан в ляво семейство. Като адвокат той често защитава аутсайдерите и работи, за да измъкне хора от смъртни присъди по целия свят.

Стармър стана депутат от Лейбъристката партия през 2015 г., година след като получи рицарско звание за заслугите си към правото и наказателното правосъдие, и беше назначен за лидер на Лейбъристката партия през 2020 г. след най-лошото представяне на партията на изборите от 1935 г. насам.

Той приложи план да реформира партията и да насочи приоритетите ѝ, като човек, работил със Стармър, казва: „Той мисли за най-добрия начин да вземе хората със себе си“.

Този подход доведе до обвинението, че е скучен. Бе сравняван негативно с Тони Блеър, който изведе партията до победа със съкрушително мнозинство през 1997 г.

„Мисля, че той има добро сърце, но няма харизма. А хората се хващат на харизмата. Именно така влезе Тони Блеър“, казва 80-годишната гласоподавателка Валери Палмър.

Без любов към лейбъристите

Без да иска да дава обещания, които не могат да бъдат обезпечени с пари, подходът подтикна и критиците да кажат, че манифестът на партията предлага само частична представа за това какво биха направили лейбъристите в правителството – нещо, от което консерваторите се опитаха да се възползват, твърдейки, че Стармър ще повиши данъците.

Той отрече това, заявявайки, че няма да повишава данъците върху доходите, националните осигурителни вноски на служителите, данъка върху добавената стойност или корпоративния данък.

Някои компании казват, че очакват с нетърпение период на спокойствие след 14 години турбулентно правителство на консерваторите, белязано от гласуването на Великобритания за напускане на Европейския съюз през 2016 г. и кризата с разходите за живот, която последва пандемията от COVID-19 и инвазията на Русия в Украйна.

Гглавен изпълнителен директор на компания от FTSE 100 казва пред Ройтерс, че са се срещали няколко пъти с водещия екип на лейбъристите и партията се е представила силно с идеите си пред бизнеса.

Лора Фол, портфолио мениджър в Janus Henderson Investors, казва, че явно Великобритания се връща към епохата, когато „скучното е нещо хубаво“.

Но за гласоподавателите трудностите в реалния живот са по-неотложна грижа, като хората призовават лейбъристите да се справят с влошаващото се здравеопазване, да разширят възможностите за образование и да подобрят стандарта на живот.

Някои, макар да искаха консерваторите да бъдат махнати от власт, не се влюбиха в лейбъристите или в Стармър.

„Вълнувам се от промяната, но всъщност не обичам Лейбъристката партия“, каза 28-годишната Ели О'Конъл на музикалния фестивал в Гластънбъри.

Седейки в двора на лекарска хирургия, Стармър пи чай с пациенти преди изборите, изслушайки ги да се оплакват колко трудно е да си намерят час.

Предложението му да се помогне за обучението на повече лекари, за намаляване на бюрокрацията и за по-добър контрол върху бюджетите пропусна едно нещо, което може да помогне – повече пари, макар че новото му правителство няма да разполага с много.

Попитан от Ройтерс как би успял по-добре да задържи лекари, които казват, че заплатите им са неконкурентни в международен план, той отговори: „Нямам магическа пръчка, с която мога да размахна, за да оправя всички проблеми за една нощ, когато става въпрос за заплатите, ако спечелим изборите“.

Със само 9 млрд. паунда (11 млрд. долара) по т.нар. фискална свобода – едва една трета от средната стойност за правителствата от 2010 г. насам – Стармър може би ще трябва да продължи да настоява, че промяната ще отнеме време.

Това може да прекъсне всеки политически меден месец – времето, в което избирателите и вестниците се въздържат от критики към бъдещите администрации.

Този предпазлив подход обаче отчужди и някои от лявото крило на партията. Запитан как смята, че ще се справи Стармър като министър-председател, Джеймс Шнайдер, бивш директор по комуникациите на Корбин, каза: „Когато се стигне до натиск, той ще бъде на страната на шефовете вместо на работниците“.