Как умря мечтата за Brexit

Наистина, официалните данни са донякъде смущаващи. Собствената Служба за бюджетна отговорност на правителството на Обединеното кралство смята, че напускането на ЕС ще удари брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство с около 4 процента в дългосрочен план. Тази прогноза беше потвърдена наскоро.

Същевременно собствените оценки на правителството на Обединеното кралство определят стойността на новото търговско споразумение с Австралия след Brexit на едва 0,08 процента от БВП на Обединеното кралство. Сделката с Нова Зеландия е още по-малка, 0,03 процента. Водещата Индотихоокеанска сделка, CPTPP, е на стойност 0,04 процента. В най-добрия случай това са незначителни печалби.

„Мисля, че на тези предпоставки аргументът се провали фундаментално“, казва Реланд. „Те в никакъв случай не компенсират загубеното“, допълва експертът. Министрите от правителството изглежда признават това, поне имплицитно.

Кеми Баденок, секретар по бизнеса и търговията на Обединеното кралство, подкрепящ Brexit, коментира, когато започна работа, че офисът ѝ ще престане да бъде де факто „Департамент за споразумения за свободна търговия“. Тя спря търсенето на нови споразумения за свободна търговия и съсредоточи работата на служителите върху сключването на по-малко, но по-добри сделки - програма, която се оказа не по-малко предизвикателна.

Баденок и премиерът Риши Сунак също неохотно приеха, че една отдавна обещана награда от Brexit е малко вероятно да се случи скоро: търговска сделка със САЩ. Споразумението падна в жертва на политическите промени във Вашингтон и на страховете от внос на Острова на обработени с хлор американски пилета и третирано с хормони говеждо месо.

„Не виждам свят, в който лейбъристко правителство да подпише споразумение за свободна търговия със САЩ“, коментира Реланд. „Това е едно от нещата, за които повечето консервативни министър-председатели биха мечтали, а дори те не успяха да го направят. Политическите бариери са твърде силни по отношение на това какво трябва да се приеме от регулаторните стандарти на САЩ“, допълва Реланд.

Разминаването между обещанията на лидерите на движението за излизане от ЕС и действителността, с която британската общественост трябва да живее, е ключов източник на напрежение от 2016 г. насам - и такова, което провали много визии за бъдещето. „Акцентът в кампанията беше основно върху суверенитета и регулаторната свобода, но възприятието на политиците какво ще означава Brexit беше доста различно от това на широката общественост“, казва Реланд. „Ако погледнете обществените нагласи към регулирането като цяло, хората подкрепят високи стандарти в почти всички области“, казва още Реланд.

Подобна динамика се проявява и по други въпроси – например правата на работниците и опазването на околната среда.

Дерегулацията за много лидери на движението за Brexit е точката за напускане на ЕС - и причината каузата да има толкова дълбоки корени в тачъристкото дясно крило на партията на торите. Самата Маргарет Тачър през 1988 г. се оплака, че не е прекарала десетилетие в „отхвърляне на държавните граници у дома“, за да ги види отново наложени от Брюксел – може би подготвяйки почвата за модерния британски евроскептицизъм.

Усилията за изчистване на законите на Обединеното кралство от правото на ЕС също се провалиха. Един от най-запомнящите се видеоклипове от кампанията за лидерство на торите на Риши Сунак включва мъж в костюм, подаващ купища документи, маркирани със „законодателство на ЕС“ в шредер, заедно с обещание за „преразглеждане или отмяна“ на всички закони на ЕС в рамките на първите 100 дни на Суанк като министър-председател.

Членовете на торите бяха възхитени, но идеята беше бързо изоставена. Оправданието за обратния завой? „Не съм подпалвач. Аз съм консерватор“, коментира Баденок в своя защита пред разочарованите евроскептични депутати през миналата година.

„Това никога не е било опитвано преди, вероятно с основателна причина: никой никога не се е опитвал едностранно да премахне основен стълб от своята правна система за една нощ“, казва Реланд. Манифестът на торите все още се хвали, че е изтрил хиляди нормативни правила от законодателните книги, но пропуска да добави, че повечето от изтритите разпоредби отдавна са престанали да работят. „Деветдесет и девет процента от тях са излишни – те се отнасят до неща като кризата с шапа от 2001 г. или търговските отношения на ЕС със Соломоновите острови“, казва Реланд.