Как умря мечтата за Brexit

Великобритания преминава през първите си парламентарни избори извън Европейския съюз (ЕС). В толкова много отношения обаче английската мечта за Brexit отдавна е умряла, пише Politico.

Всички ключови герои от Vote Leave напуснаха политическата сцена. Пет години след убедителната победа на тогавашните избори Борис Джонсън е извън парламента и печели милиони от речи и вестникарски колонки. Майкъл Гоув се отказа от политиката, вместо да живее в опозиция. Доминик Къмингс прекарва времето си в писане на блогове.

Архитектите на излизането на Великобритания от ЕС едва ли са си представяли, че страната им ще се отдалечи толкова от това, което планираха през 2016 г. Радикалните планове за масово премахване на разпоредбите на ЕС от британските закони са изоставени. Ползите от националните споразумения за свободна търговия въобще не се виждат. Обществените услуги на Великобритания са много далеч от получаването на обещания тласък, а в много случаи почти спряха да работят. Броят на хората, които се преместват във Великобритания от чужбина, е по-висок от всякога – в противоречие с обещанията за намаляване на имиграцията.

Не това си представяха привържениците на напускането на Европейския съюз и има основателни причини да се подозира, че пикът на Brexit вече е достигнат. Лейбъристката партия на Киър Стармър обеща да остави настоящото споразумение за Brexit до голяма степен непокътнато. Тези, които се надяват Лондон да се присъедини към ЕС отново под неговото управление, също вероятно ще бъдат разочаровани. Лозунгът на лейбъристите е „Накарайте Brexit да работи“.

Привържениците на Brexit обаче не вярват Стармър – социалдемократ, който преди това води кампания за втори референдум за отмяната на Brexit, да довърши работата. Те всъщност му нямат никакво доверие.

„Опасяваме се, че Лейбъристката партия няма правилните инстинкти“, казва Стив Бейкър, дългогодишният водач на евроскептичните депутати от торите в парламента и в момента министър в правителството. „Вероятно той просто ще обърка нещата“, допълва той и се пита каква цена ще платят лейбъристите.

С наближаването на изборите лейбъристите намекнаха, че ще бъдат отворени за подписване на правилата на ЕС в сектори като селско стопанство, храни и химикали. „Не мисля, че някой е гласувал за напускане, защото не беше доволен, че разпоредбите за химикалите са еднакви в цяла Европа“, коментира финансовият шеф на опозицията, т. нар. финансов министър в сянка Рейчъл Рийвс, пред FT миналия месец.

Даниъл Ханън, депутат от торите в Европейския парламент повече от две десетилетия и пламенен евроскептик, се опасява, че лейбъристите ще стигнат по-далеч. „Имайте предвид, че планът на лейбъристите не е за взаимно признаване, а предложение Великобритания да следва каквото и да прави ЕС“, казва Ханън. „Помните ли как Киър Стармър продължи да настоява за втори референдум? Единственият въпрос е каква цена ще платят лейбъристите, за да си върнат благоразположението на [председателя на Европейската комисия] Урсула фон дер Лайен“, посочва той.

Ханън очаква лейбъристите да се „откажат изцяло от дерегулацията“ и да върнат Обединеното кралство „обратно към стандартизацията на ЕС“. В резултат на това, според него, усилията за подписване на повече споразумения за свободна търговия след Brexit по света ще бъдат спрени.

Споразуменията за свободна търговия със страни извън ЕС бяха едно от големите обещания на застъпниците за Brexit и най-важната икономическа обосновка за напускане на митническия съюз и регулаторната орбита на ЕС. „Аргументът беше повече или по-малко, че да, ще търгуваме по-малко с ЕС, но това ще бъде компенсирано от повече търговия с по-широкия свят“, коментира Джоел Реланд, научен сътрудник в Обединеното кралство в мозъчен тръст „Променяща се Европа“.

Дали тези споразумения си струват? „Краткият отговор е не“, смята Николо Тамбери, икономист в Центъра за приобщаваща търговска политика към Университета на Съсекс.

Повечето от споразуменията, подписани след напускането на ЕС, отбелязва Тамбери, са „заместващи споразумения, продължаващи споразуменията на ЕС“, като тези с Южна Корея и Мексико. Истински новите сделки с Австралия или Нова Зеландия са с „малки и много далечни страни, които „не са естествени търговски партньори на Обединеното кралство и не могат да променят нещата особено“.