Урсула фон дер Лайен се насочва към труден вот за втори мандат

Европейският парламент (ЕП) планира да гласува избора на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за втори мандат на 18 юли, съобщи Европейският нюзрум. На среща в Брюксел миналата седмица, европейските лидери постигнаха финално споразумение за трите висши поста в ЕС, но Италия и Унгария се противопоставиха на преговорите.

Като председател на Комисията на Урсула фон дер Лайен се наложи да се справи с множество кризи - от пандемията от Covid-19 до войната на Русия срещу Украйна - и е на прага на не по-малко бурен втори мандат, стига да успее да си осигури подкрепата на депутатите от ЕП.

На среща на върха миналата седмица лидерите на ЕС дадоха зелена светлина за номинирането на германската консерваторка и бивша министърка на отбраната за втори мандат като председател на Комисията. Но тяхната подкрепа все още не означава, че вторият мандат на Фон дер Лайен е потвърден.

На срещата на върха либералът министър-председател на Естония Кая Калас беше номинирана за върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Както Фон дер Лайен, така и Калас ще трябва да получат подкрепата на мнозинството в Европейския парламент.

Социалистът и бивш министър-председател на Португалия Антонио Коща пък беше избран за председател на Европейския съвет за мандат от две години и половина, като ще встъпи в длъжност на 1 декември 2024 г. Назначаването му не изисква одобрението на Европейския парламент. Той беше избран пряко от членовете на институцията - държавните и правителствените ръководители на 27-те държави членки на ЕС, за което беше необходимо квалифицирано мнозинство.

"Те са добри хора, които гарантират добра работа и които ще гарантират, че през следващите години Европа ще бъде в добра позиция в тези трудни времена", каза германският канцлер Олаф Шолц, преговарящ от страна на групата на социалдемократическата партия.

"Вярвам, че тези опитни политици ще ръководят Европейския съюз в тези бурни времена с много разумна преценка, мъдрост и оптимизъм", посочи и словенският министър-председател Роберт Голоб след заседанието на Европейския съвет. Голоб е член на либералната група "Обнови Европа".

Окончателното споразумение обаче беше прието без консенсус. Италианският министър-председател Джорджа Мелони се въздържа при гласуването на кандидатурата на Фон дер Лайен, като същевременно гласува против избора на Коща и на Калас. Като съюзник на Мелони, националистическият унгарски премиер Виктор Орбан също гласува срещу Фон дер Лайен, но в полза на Коща и се въздържа за Калас.

Европейският парламент ще бъде следващата спирка на Фон дер Лайен, тъй като тя ще трябва да намери мнозинство от 361 евродепутати от общо 720-те представители. Понастоящем гласуването е планирано за 18 юли.

През 2019 г. тя си осигури подкрепата на Европейския парламент само с девет гласа повече от необходимите.

Трудният път на Фон дер Лайен към втори мандат

Лидерите на ЕС се надяват, че коалиция от три политически групи ще осигури нейното утвърждаване, което отразява най-вече принадлежността към групи на министър-председателите и президентите, които я подкрепиха в Европейския съвет.

Трите групи са дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен, лявоцентристката Група на социалистите и демократите (С&Д) и либералната група "Обнови Европа". Теоретично неформалният алианс разполага с комфортно мнозинство от около 400 от общо 720 гласа.

Шолц изрази оптимизъм, че Европейският парламент ще подкрепи кандидатурата на Фон дер Лайен за втори мандат начело на изпълнителната власт на ЕС. "В крайна сметка председателката има много добра репутация в парламента", каза той.

Смята се обаче, че е възможно някои евродепутати да се отклонят от партийната линия при тайното гласуване и да не дадат своя вот за германката. До средата на юли Фон дер Лайен ще трябва да преговаря и да събира подкрепа от групите, както и от отделните парламентарни делегации.

Тя вече се срещна със Зелените. "Имахме много конструктивна среща с Урсула фон дер Лайен, на която говорихме за целта за стабилно, надеждно мнозинство", каза съпредседателката на групата Тери Райнтке. "Дадохме ясно да се разбере, че няма да бъдем част от мнозинство, което преговаря или разчита на крайната десница, включително ЕКР (Европейски консерватори и реформисти)", добави тя.  

Фон дер Лайен и нейното партийно семейство от ЕНП не изключиха възможността да работят с дясната група на (ЕКР) по време на предизборната кампания.

Мелони усилено, но неуспешно настоя един от висшите постове да бъде даден на член на меко евроскептичната група на ЕКР, която включва нейната крайнодясна партия "Италиански братя" (ИБ) и зае трето място на изборите за Европейски парламент.

Борбата на Мелони и Орбан

Мелони посочи, че изключването на ЕКР от разпределението на висшите длъжности е "преди всичко липса на уважение към гражданите на Европа", тъй като номинациите не отчитат нарастването на подкрепата за десницата на изборите.

Нейният аргумент беше, че успехът на изборите на нейната твърдо дясна група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която ще бъде третата по големина сила в Европейския парламент, както и позицията на Италия като третата по големина икономика в блока, трябва да бъдат отразени в ръководството на ЕС. ЕНП и С&Д се класираха съответно на първо и второ място на изборите, но „Обнови Европа“ остана четвърта, след ЕКР.

Полският министър-председател Доналд Туск, който миналата седмица беше преговарящ за споразумението от страна на ЕНП, изпрати силен сигнал към Мелони по време на срещата на върха. "Няма Европа без Италия и няма решение без министър-председателката Мелони", каза той пред репортери, като подобни помирителни звуци прозвучаха и от Гърция, Кипър и Австрия.

След това Мелони каза, че ще бъде "срамно", ако европейското статукво накаже Италия заради избора ѝ да се въздържи за Фон дер Лайен и да гласува срещу другите две кандидатури за висшия пост. "Не съм съгласна, че опозиционният вот застрашава позицията ни в ЕС", каза тя.

Унгарският премиер Виктор Орбан също обяви споразумението за висшите постове като заговор и посочи, че "европейските гласоподаватели са били измамени", въпреки че неговата опозиция не беше достатъчна, за да провали окончателното споразумение.

Крайнодесни създават проблеми преди гласуването в пленарна зала

С наближаването на последната, но не най-безпроблемна стъпка на Фон дер Лайен за осигуряване на втория ѝ мандат като председател на Европейската комисия - гласуването в Европейския парламент - последните политически събития могат да създадат допълнителни пречки за преизбирането ѝ. Въпреки че се нуждае от подкрепата на групи като „Зелените“, както и на Мелони, крайнодесните движения, които е по-малко вероятно да подкрепят нейното назначение, са напът да усложнят допълнително процеса.

На изборите във Франция се очертава потенциалната победа на националистическата и дяснопопулистка партия "Национален сбор" (НС) на Марин Льо Пен. Освен това Унгария започна своето председателство на Съвета на ЕС и се появи перспективата за крайнодесен алианс в Европейския парламент.

На първия тур на предсрочните избори на 30 юни във Франция НС излезе начело с около 33% от гласовете, а центристкият алианс „Заедно!“ на президента Еманюел Макрон остана на трето място с около 20%.

В неделя Орбан обяви съюз на ниво ЕС с популистки партии от Австрия и Чешката република, наречен "Патриоти за Европа", за формиране на нова крайнодясна група в Европейския парламент.

Групата "Патриоти за Европа" включва партията на Орбан "Фидес", австрийската Партия на свободата (АПС) и чешкото движение "Действие на недоволните граждани" (AНО). Скоро тя трябва да набере още членове и да се превърне в „най-голямата група от десни сили в Европа“, каза лидерът на „Фидес“.

/БТА/