Оправдан ли е „санитарният кордон“ около крайнодесните?

Един призрак броди Европа - призракът на крайната десница. Силата на популистките, националистическите и нелибералните сили в европейските избори и в продължаващите такива във Франция провокира тревога в целия политически спектър. Във Франция има паника около Националния сбор (RN) на Марин льо Пен.

Но страхът и ненавистта, колкото и разбираеми да са срещу партиите с наследство от омразна реторика, не са адекватни политически отговори, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

По-голямата част от традиционните европейските партии заложиха на „санитарния кордон“ - остракиране на избрани представители вдясно от консервативния политически спектър. В кампаниите това включва обрисуване на такива партии не само като политически противници, но и като заплаха за самата демокрация. След изборите санитарният кордон изключва парламентарно сътрудничество с крайнодесните, да не говорим за управляваща коалиция с тях.

Време е да признаем, че този подход понякога може да причини повече вреда, отколкото полза. Очевидно това не попречи на европейската националистическа десница да изгради електоралната си база през последните десетилетия.

Представянето на партия като толкова извън политическите норми на общността, че никога да не може да бъде допусната до властта, може да има обратен ефект. То засилва усещането на нейните избиратели, че традиционните елити се отнасят към тях с презрение и пренебрежение – част от това, което изначално привлича хората към протестните движения. Измислянето на начини за тяхното маргинализиране може също да подкопае зачитането на демократичните норми. Ако една партия винаги е възпрепятствана – независимо от нейния успех, поведение и програма – да влияе върху политиката, как нейните гласоподаватели ще приемат, че демокрацията ще откликне на техните оплаквания? Какъв дял има самата такава партия в нормите?

Демонизирането на партиите, които търсят детоксикация - а те са много - е рисковано. От известно време Националният сбор се бори с най-крайните си расистки елементи и се държеше добре в отиващия се френски парламент. Това придава на Льо Пен известна достоверност, когато представя партията си като най-отговорния актьор на политическата сцена. За много аполитични гласоподаватели паническите предупреждения от страна на други политици ще изглеждат като истерични и само ще ги направят по-предразположени към Народния сбор.

Няколко държави „отмениха“ санитарния кордон. Норвежкият и финландският опит с приемането на десни популисти в дясноцентристки коалиции е поучителен. Осъзнаването, че споделяне на властта е възможно, и общественото внимание върху крайнодесните, след като го постигнат, ги подтикнаха да загладят някои от най-острите си ръбове и да направят компромиси, за да сработят някои от предпочитанията им. Любопитният резултат в Норвегия беше бум в строителството на пътища, съчетан с високи и нарастващи въглеродни данъци.

В Швеция пакт за парламентарна подкрепа разби санитарния кордон срещу Шведските демократи. Тя беше и си остава по-неприемлива партия от своите скандинавски партньори, но перспективата за действително нейно влияние мотивира изместването ѝ от расистка агресия към демократична отговорност. (В Швеция и Финландия нямаше пробив на крайнодесните в изборите за ЕП.) Партията на италианския лидер Джорджа Мелони също се оказа доста по-прагматична на власт от очакваното.

Това невинаги работи. Австрийската партия на свободата не изглежда да е омекнала от период в управлението, помрачен от скандали за корупция и руско влияние върху разузнавателните служби. Виктор Орбан в Унгария и Ярослав Качински в Полша използваха властта си, за да подкопаят демократичните институции. Да не споменаваме Доналд Тръмп.

Но истината е, че крайнодесните партии в Европа са много разнородни. Ето защо те не упражняват пропорционално влиянието си в Европейския парламент. Тяхната липса на съгласуваност позволи на центъра да ги игнорира, но и погрешно да игнорира политическото разнообразие, което създава тази слабост. Има разлика между провеждането на лоша политика и целта да се подкопае демокрацията.

В скандинавските страни беше добре за демокрацията да възнагради маргиналните десни партии по пътя им към легитимиране. Но това не трябва да се прави с явно антидемократични партии като Алтернатива за Германия. Там аргументът за санитарния кордон остава валиден.

Какво да кажем за Националния сбор? Опитът на Льо Пен за де-демонизация и отказът от предишни обещания на партията предполагат стремеж за успеха в системата, а не за нейното разрушаване. По-голямата част от френския елит не вярват в това и може би е права. Може би самият Национален сбор не знае.

Европейците трябва да се запитат колко дълбоко вярват в цивилизованите сили на своите институции. Като се има предвид какво сочат проучванията, най-добрата ни надежда може би е да се доверим на смекчаващите ефекти на демокрацията, завършва Сандбу.