На своята редовна среща на върха в Брюксел в края на миналата седмица Европейският съвет постигна съгласие с широк консенсус по предложенията за номинации за трите ключови поста в Европейския съюз (ЕС) – председател на Европейската комисия (ЕК), председател на Европейския съвет и дипломат номер едно на ЕС. Но това е само първи етап от един по-сложен процес. Сега трите номинации трябва да минат и през парламента, където те се нуждаят от абсолютно мнозинство. Това може да не се окаже толкова лесна работа, отбелязват френското издание „Медиапар“, европейското издание Politico и италианската агенция АНСА.
Трите номинации са на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕС, Антонио Коща за председател на Европейския съвет и Кая Калас за дипломат номер едно на ЕС. Тези номинации бяха представени в пакет още на 17 юни на неформална среща на върха на евролидерите, състояла се в Брюксел. Към 17 юни гореспоменатите три кандидатури представляваха трите европолитически семейства, класирали се на евровота на първите три места. Фон дер Лайен е от десноцентристката Европейска народна партия, Антонио Коща е от левоцентриската еврогрупа „Социалисти и демократи“, а Кая Калас е от либералите и центристи от „Обнови Европа“.
В допълнение трите кандидатури представят Европа балансирано по териториален признак. Фон дер Лайен е от Германия, най-голямата страна в Западна Европа и в ЕС, Коща е от Португалия, която е част от европейския средиземноморски юг, а Калас е от Естония, която е част източноевропейския блок в ЕС. Германия освен това е и една от шестте страни основоположници на ЕС през 50-те години на миналия век заедно с Франция, Белгия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Португалия се присъедини към блока на по-късен етап, през 1986 г. заедно с Испания, а Естония беше част вълната от разширяване на ЕС към Централна и Източна Европа преди 20 години. По този начин трите номинации за водещите европейски постове отразяваха и различни важни етапи от европейското изграждане и от европейската интеграция.
Трите номинации са балансирани и откъм управленческа предистория. Фон дер Лайен е досегашен председател на ЕК. Тя е водещ кандидат на ЕНП, излязла на първо място на евровота и следователно е логичен избор за номинация начело на ЕК. Преди това тя е беше избрана за първи мандат на ЕК не като водещ кандидат, а като компромисен германо-френски резервен вариант, след като имаше блокаж относно водещите партийни кандидати. В кариерата си Фон дер Лайен е заемала и министерски постове в кабинета на германския канцлер Ангела Меркел. Антонио Коща беше премиер на Португалия допреди година. Кая Калас е настоящ премиер на Естония.
От гледна точка на равнопоставеността на половете трите номинации са на две жени и един мъж. В допълнение на това, че малтийката Роберта Мецола се кандидатира за преизбиране начело на Европейския парламент, се очертава три от четирите водещи европейски поста да бъдат в ръцете на жени.
Но нещата съвсем не са толкова прости. След 17 юни пренареждането в европейските политически семейства продължи. От някои от тях излязоха партии, към други се присъединиха партии и така либералите от „Обнови Европа“ станаха от трета четвърта политическа сила в Европа със 75 евродепутати на този етап, а на трето място излязоха „Европейските консерватори и реформисти“, начело на които е италианският премиер Джорджа Мелони с 83 еврепутати на този етап. Мелони се опитва да привлече още партии към своето европолитическо семейство. Заради членството в него на румънската партия „Алианс за обединението на румънците“, изразяваща антиунгарски позиции, партията на Орбан отказа да се присъедини към групата на Мелони и вчера обяви нов европейски проект, наречен „Патриоти за Европа“. В него влизат Австрийската партия на свободата и чешката партия „Действие на недоволните граждани“ на бившия премиер Андрей Бабиш. Трите формации от този нов проект имат общо 24 евродепутати. Досега Австрийската партия на свободата беше част от „Идентичност и демокрация“, а Бабиш беше от „Обнови Европа“. Новата формация е срещу незаконна миграция, в подкрепа на традиционното семейство и срещу военната помощ за Украйна. Тя има нужда от подкрепата на партии от още четири други еврочленки, за да стане пълноправна европарламентарна група.
Смята се, че ако на втория тур на изборите във Франция на 7 юли коалицията на френския президент Еманюел Макрон се провали, то това може да подтикне и други партии на напуснат „Обнови Европа“. Все още не е ясно и какви ще са действията на европарламентарно ниво от страна на крайнодясната френска партия „Национален сбор“ (НС), ако тя спечели вота на 7 юли. Сега тя е част от групата „Идентичност и демокрация“, от която беше изхвърлена германската партия „Алтернатива за Германия“. Ако НС спечели изборите във Франция, тя може да привлече още партии към „Идентичност и демокрация“, или да реши да се обедини с европейското семейство на Мелони, или да се присъедини към новия проект на Орбан. Всичко това показва, че пренарежданията на европолитическите семейства продължават, а това би могло да се отрази и на трите номинации за водещите европейски постове, одобрени от евролидерите на 27 юни.
Още след неформалната среща на върха на 17 юни италианският премиер Мелони изрази възражения срещу трите кандидатури, представени в готов пакет и необсъждани предварително. Подобни възражения се чуха и от представители на Чехия и на Словакия, както и от премиера на Унгария Виктор Орбан. В навечерието на срещата на върха в Брюксел на 27 юни АНСА съобщи, че Италия, Унгария и Словакия продължават да не са съгласни с предложените три имена за водещите постове.
След срещата на върха италианският премиер Джорджа Мелони обяви лично, че на Европейския съвет е гласувала с „въздържал се“ по предложението Урсула фон дер Лайен да бъде преизбрана за втори мандат и е гласувала „против“ по предложението Антонио Коща и Кая Калас да са председател на Европейския съвет и дипломат номер едно на ЕС, съобщиха италиански медии, сред които АНСА, Sky TG24, Rai News, TG Com24. Пред журналисти в Брюксел Мелони определи трите номинациите като погрешни по няколко причини. Тя отново подчерта, че не е имало предварително обсъждане на пакета от три предложени имена, че е имало задкулисие, при което някои взимат решения вместо други, допълва „Медиапар“. Мелони разкритикува олигархията на шестимата европейски лидери, които водеха преговорите и договориха споразумението за номинациите, отбелязва Франс прес. Тези лидери бяха президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Нидерландия и бъдещ генерален секретар на НАТО Марк Рюте, преговарящи от името на либералите, германският канцлер Олаф Шолц и испанският премиер Педро Санчес, преговарящи от името на социалистите, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и полският премиер Доналд Туск, преговарящи от името на ЕНП, припомня АНСА
Мелони освен това намекна, че на евроизборите европейските избиратели може и да са избрали десноцентристите от ЕНП на първо място, но в редица европейски страни те подкрепиха твърдите десни партии, а левоцентристите и либералите понесоха загуби. Да се излъчват сега номинации именно от редиците на левоцентристите и на либералите е равносилно на незачитане на волята на избирателите, заяви Мелони. Самата тя още по време на предизборната кампания за евровота изрично подчерта на няколко пъти, че иска ново дясно мнозинство в Европа, защото смята, че досегашното мнозинство в ЕС, включващо социалистите и либералите е било противоестествено и е довело до отслабване на блока по редица въпроси. Мелони припомни, че на евровота от големите еврочленки само в Италия управляващите партии са спечелили общо 53 процента. В други водещи страни, като Франция, Германия и Испания управляващите партии са получили съответно 16, 32 и 34 процента, така че не може, според нея това да се пренебрегва, защото това означава, че избирателите са отхвърлили политиките на управляващите партии в много от големите страни в блока. В повечето случаи това са били и страни, които са диктували европейските политики в последните години, добави тя, цитирана от АНСА.
От своя страна Виктор Орбан, чиято страна от днес е ротационен председател на ЕС, също нарече споразумението за трите водещи поста „срамно“, предаде Франс прес. „Европейските избиратели бяха излъгани. Десницата състави коалиция на лъжи с левицата и либералите. Ние не подкрепяме това срамно споразумение“, написа Орбан в "Екс" преди началото на срещата на върха на ЕС. АНСА, „Политико“ и „Медиапарт“ съобщават, че на срещата на върха на 27 юни унгарският лидер е гласувал против Фон дер Лайен, която е представител на бившето европолитическо семейство на орбановата партия „Фидес“. „Фидес“ напусна ЕНП след остри разногласия с останалите партии в нея относно вижданията за върховенството на закона. Отделно ЕК през първия мандат на Фон дер Лайен заради състоянието на върховенството на закона и недостатъчните усилия в борбата с корупцията в Унгария предприе и съответните действия, които доведоха до блокиране на евросредства. Така че е напълно логично Орбан да не подкрепи Фон дер Лайен за преизбиране. Според Politico Орбан обаче е гласувал в подкрепа на социалиста Коща, което е известна изненада, защото дясната „Фидес“ не клони към социалистите по принцип. Той е гласувал с „въздържал се“ относно предложението за Калас, което е също изненада, защото консервативната „Фидес“ винаги е била против прогресивните идеи на либералите, а и Калас се откроява с антируските си позиции, които са коренно различни от тези на Орбан.
Кои са елементите на триото, породило възраженията на Мелони и на Орбан?