Икономическите чувства в САЩ са не по-малко важни от данните

Миналата година Нидерландската централна банка стартира проучване за това как инфлацията формира настроенията. Резултатите би трябвало да са смразяващи за предизборната кампания на президента на САЩ Джо Байдън (материалът е писан преди решението на Байдън да се оттегли от президентската надпревара - бел. ред.), пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.

Това, което нидерландксите икономисти установиха, е, че не само потребителите – известни още като гласоподаватели – смятат, че е работа на правителството, а не на централните банки, да осигуряват ценовата стабилност, но и когато цените се люшкат, това намалява доверието във всички институции. Както при една романтична връзка, след като доверието веднъж е нарушено, е болезнено трудно то да се възстанови.

За съжаление, Федералният резерв (доколкото ми е известно, споделя авторката) не се е осмелил да повтори това изследване в САЩ. Така не можем да знаем дали американските избиратели са същите. Но подозирам, че са - и бих призовала Белия дом да вземе това под внимание.

Екипът на Байдън е измъчван от особен парадокс. Ако погледнете проучванията на общественото мнение, бихте предположили, че икономиката на САЩ се срива. Проучване на Guardian-Harris през май показа, че 56 процента от избирателите вярват, че страната е в рецесия, 49 процента смятат, че фондовият пазар е спаднал тази година, а 49 процента мислят, че безработицата е на рекордно високи нива. Кофти.

Не е изненадващо, че само 32 процента от гласоподавателите вярват на Байдън за управлението на икономиката, в сравнение с 46 процента, които вярват на Доналд Тръмп, според проучване на Ipsos. Това е злокобно, като се има предвид, че 88 процента посочват икономиката като основен фактор, влияещ при гласуването им.

Но икономическите данни за САЩ обрисуват съвсем различна картина. Да, при Байдън националният дълг нарасна, а инфлацията временно скочи. Но дългът се покачи с подобна сума при Тръмп, а рязкото повишаване на инфлацията се наблюдаваше в целия западен свят, тъй като отразяваше най-вече пандемичните шокове във веригата за доставки и войната в Украйна. Във всеки случай тази година инфлацията спадна.

Междувременно безработицата е на най-ниското си ниво от 50 години, ръстът на заплатите е силен, особено сред по-нископлатените работници, а инвестициите в промишлеността нарастват с рекордно високи темпове, отчасти поради Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Още по-забележително е, че 80% от свързаните с IRA инвестиции се случват в червени (републикански), а не в сини (демократически – бел. прев.) щати. Подобна пропорция е в сила и при общностите с под средните образователни резултати, както каза Хедър Буши, икономически съветник на Белия дом, на фестивала Aspen Ideas наскоро.

Тя приписва това изкривяване на преднамерените политики на Белия дом за създаване на работни места в кризисни региони; други го приписват на факта, че е по-лесно да се започне инвестиция в червени щати поради по-разхлабените разпоредби за строителство и наемане.

Така или иначе, дисбалансът може да направи политически трудно обръщането на IRA, дори ако Тръмп спечели през ноември, тъй като много райони, подкрепящи Тръмп, са свидетели на инвестиционен бум. Въпреки това същата демографска група очевидно обвинява Байдън за „лошата“ икономика.

Защо? Едно от обясненията може да са недостатъци на данните. Кошницата от стоки, използвана за изчисляване на средната инфлация, например, не винаги отразява действителните бюджети на домакинствата, особено на по-бедните. И както посочват републиканците, впечатляващите данни за заетостта замаскират факта, че много бедни американци работят на няколко места, за да плащат сметките си, което води до двойно отчитане в някои статистики.

Друг фактор е племенната политика и медийната дезинформация. Проучване на Harvard-Harris показва, че докато 59 процента от демократите смятат, че икономиката е на прав път, само 13 процента от републиканците са съгласни. И все пак те до голяма степен са изправени пред същата икономика.

Подозирам обаче, че третият и най-важен проблем е моментът, изтъкнат от нидерландските икономисти относно психологията на инфлацията. За разлика от икономистите обикновените потребители са склонни да измерват инфлацията чрез прости методи, като например цените на бензина по табелите на бензиностанциите. Те също така се фокусират върху абсолютните нива на цените, а не върху процентните годишни изменения.

И тъй като абсолютните нива на цените са скочили с около 20 процента при Байдън – по-драматично, отколкото повечето избиратели са изпитвали някога преди – това засилва намаляването на доверието в институциите. Това вреди и на двете партии, показват проучванията. Но подозирам, че ощетява повече Байдън, тъй като той беше на власт при инфлационния скок, а Тръмп твърди, че е против системата.

И така, има ли нещо, което Белия дом може да направи (освен да се моли за по-ниски цени на петрола)? Наскоро Буши свика семинар предимно с поддръжници на Байдън, където чух много идеи, споделя авторката: да се повиши присъствието на Байдън в социалните медии; да се работи с местни инфлуенсъри, които да разкажат за IRA бума; да се отправят прости популистки (а не технократски) послания, за да се отговори на Тръмп.

Ето един пример: през 2020 г., когато Белия дом раздаде финансови помощи, за да компенсира икономическия спад заради ковида, Тръмп настоя, че те носят неговия подпис. Чековете бяха свързани с неговото име по лесен за запомняне начин за избирателите. Когато Байдън разгърна своята щедрост към потребителите, той не последва примера. Голяма грешка.

Може би Белия дом сега може да поправи това. Финансовата министърка Джанет Йелън, например, звучи по-популистки. Но това ще бъде трудна, почти невъзможна битка, която освен икономисти изисква психолози и антрополози.

Единственото кристално ясно е, че трябва да актуализираме известната мантра от 90-те години, че изборите касаят „икономиката, глупчо“ (прословутата фраза от предизборната кампания на Клинтън срещу Буш-старши през 1992 г. – бел. прев.) Днес важни са и икономическите чувства, а не само данните, завършва Тет.