Европа предефинира сигурността с оглед новите комплексни заплахи

Въпреки целия шум около евентуалния крайнодесен пробив на изборите за Европейски парламент, резултатът е в полза на нов мандат за председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, която е центристка. Тази перспектива ще продължи нейния стремеж към „геополитическа“ Европа, което би трябвало да зарадва Украйна, НАТО и всички защитници на една по-активна, влиятелна Европа в международните дела.

Но концепцията на ЕС за Европа като геополитически актьор включва визия за заплахите за самата планета Земя, както и за страните в нея, и разширено разбиране за силата, необходима за справяне с тях, пише за Financial Times Ан-Мари Слотър, главен изпълнителен директор на аналитичния център "Нова Америка".

Силата е новият фокус на ЕС. Говорейки през май на конференция на Европейския университетски институт, Жозеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, обяви, че ЕС трябва „да се научи да използва езика на силата“ и да бъде по-настоятелен в света. Доклад, издаден от Европейския конклав през март, е на същото мнение: „Европейският съюз трябва да се осмели да се проектира като международна, устойчива и отговорна сила, а не само като участник, разкъсван между други сили.“

Но каква точно сила? Въпреки целия акцент върху изграждането на отбранителен капацитет - изготвянето на европейска стратегия за отбранителна промишленост и експлозията на инвестиции с рисков капитал в стартиращи европейски отбранителни компании - ЕС едва ли ще възпроизведе военно-промишления комплекс на САЩ. Американските военни технологии и изследвания се пренесоха в цивилния сектор, като създаването на интернет е водещият пример. В Европа вероятно ще бъде обратното - с екологично-промишлен комплекс, включително секторите на енергетиката, здравеопазването и материалите, преливащ в ново поколение оръжия.

Помислете за неотдавнашното съвместно изявление на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц относно „укрепването на европейския суверенитет“. Те се фокусират върху конкурентоспособността, изграждайки основа за глобално индустриално и технологично лидерство. Вместо континент, гъмжащ от оръжия, те препотвърждават амбицията да превърнат ЕС в „първия климатично неутрален континент“.

Русия представлява най-голямата заплаха за свободата на Европа, тъй като показа, че отново е готова да грабне оръжието, за да завладее територия. И все пак изменението на климата е по-голяма екзистенциална заплаха за живота и начина на живот от Русия, Китай, Иран, Северна Корея или всичките четири, взети заедно. Нова пандемия пък може да убие милиони и отново да срине световната икономика. Европа е изправена и пред транснационални заплахи като тези, свързани с продоволствената и енергийната сигурност и с тероризма, които Стратегията за национална сигурност на САЩ за 2022 г. идентифицира като намиращи се в „самата сърцевина на националната и международната сигурност“.

Отговорът на Германия на този много по-сложен набор от заплахи е концепцията за „интегрирана сигурност“, дефинирана в Стратегията за национална сигурност на Германия в три измерения: „защита от война и насилие“; „свободата да определяме живота си и нашата демокрация така, както искаме“; и „фокусиране върху индивидуалните нужди от сигурност на хората“, като се използват правата на жените и уязвимите групи като социален барометър.

На фона на това смело, далновидно предефиниране на това какво означава и изисква националната сигурност, предписанията на Макрон и Шолц за това как ЕС може да се превърне в екологична и технологична сила, като „превърне Зелената сделка и цифровия преход в успех“, позиционират ЕС както военно, така и икономически. Завършената Зелена сделка ще сложи край на зависимостта на ЕС от руската енергия, като същевременно ще изгради нови търговски и дипломатически отношения със страни от Африка и Близкия изток. Дигитален преход, който изгражда технологичен сектор около „изкуствения интелект, квантовите технологии, космоса, 5G/6G, биотехнологиите, технологиите за нетна нула, мобилността и химикалите“, ще донесе на Европа просперитета и динамиката, необходими за осигуряване на социалната и военна инфраструктура за всички нейни граждани.

Американските технологични гиганти вероятно ще се присмиват. Обърнете внимание обаче, че пречките пред повишената конкурентоспособност и технологичното развитие са не толкова липсата на средства, колкото продължаващото присъствие на национални търговски и финансови бариери. ЕС просто не е единен пазар, когато става въпрос за военни доставки или технологично развитие, нито пък е изградил общ капиталов пазар и фискален съюз. Премахването на тези бариери ще бъде трудно, но по-лесно от мобилизирането на милиарди ново финансиране. Дори сега Европа е водеща или глобално конкурентна в квантовите приложения, 5G/6G технологиите и тези за нетна нула.

САЩ и Китай са икономически и военно велики сили, но ЕС чертае пътя към това да бъде първата в света интегрирана сила в областта на сигурността, еднакво способна да се защитава от военни и невоенни екзистенциални заплахи, завършва Слотър.