Прегръдката между Ким Чен Ун и Путин изнервя Пекин

В статия за неотдавнашното посещение на руския президент Владимир Путин в Северна Корея китайската държавна информационна агенция Синхуа обяви, че пътуването сигурно е „жегнало“ Вашингтон, пише шефът на пекинското бюро на Financial Times Джо Лийхи.

Това, което китайският пропаганден рупор естествено пропусна, беше как срещата на Путин с Ким Чен Ун, която подпечата споразумение за взаимопомощ в отбраната, вероятно е раздразнила друга голяма столица: Пекин.

Китайският президент Си Дзинпин предпазливо наблюдава от месеци как двама важни (макар и трудни) партньори се сближиха, като Пхенян доставя на Москва така необходимите муниции за нейната инвазия в Украйна в замяна на обещания за модерни военни технологии.

Публично Китай се въздържа от всякаква критика. Но признаците на дискомфорт се увеличават. През април Си изпрати най-високопоставената фигура в китайската комунистическа партия, която посещава Северна Корея за последните пет години, за да потвърди „дълбокото приятелство“ между двете страни.

Анализатори смятат, че Китай е загрижен, че задълбочаването на връзките на Ким с Путин може да засили чувството му за независимост от Пекин. Ако бъде насърчен, севернокорейският диктатор може да предприеме още ракетни тестове, които заплашват да дестабилизират още и без това нестабилния регион.

Последното посещение на Путин не прави нищо, за да разсее подобни опасения. Руските и севернокорейските лидери подписаха „Договор за всеобхватно стратегическо партньорство“, който обещава незабавна военна и друга помощ „с всички налични средства“ в случай на нападение, според превод на NK News.

Проблемът за Китай, казва Шън Дингли, китайски професор по международни отношения, е, че Пекин и Пхенян вече имат споразумение за взаимна отбрана чрез „Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ“, подписан през 1961 г.

Това би означавало, че ако Пхенян се почувства задължен да се включи в някоя от войните на Русия – като тази в Украйна – враговете на Москва биха могли да ударят Северна Корея. Това, от своя страна, може да задейства договора за взаимна отбрана между Пекин и Пхенян, поставяйки Китай на пангара.

„Северна Корея ненужно постави Китай в много опасна ситуация“, посочва Шън.

Други академични кадри са по-оптимистични, като подчертават, че китайско-севернокорейският договор е подписан преди десетилетия и тълкуването му от Пекин се е променило. Рен Сяо, професор в Института за международни изследвания към университета Фудан, каза, че пактът за Китай „не означава автоматично военно участие в конфликт на Корейския полуостров“.

Двустранните отношения между Китай и Северна Корея отдавна са напрегнати, което накара някои анализатори в миналото да ги нарекат „горчиви съюзници“. Пхенян редовно предприема военни провокации срещу своите съседи, предизвиквайки безпокойство в Пекин, като разстройва регионалната стабилност.

Езикът на руско-севернокорейския договор може също да е бил достатъчно неясен, за да даде свобода на действие и на двете страни. По време на съветската епоха двете държави също имаха споразумение за взаимна отбрана, но то никога не беше приложено въпреки няколкото военни основания за това и в крайна сметка изтече.

„Тънкият момент е какво би представлявало помощ“, коментира Юн Сун, директор на китайската програма в аналитичния център Стимсън във Вашингтон. „Така че изглежда умишлено са допуснали тази неяснота.“

Всичко това оставя въпроса защо Ким и Путин, който е по-зависим от всякога от Си, рискуват да подразнят могъщия си партньор.

Шън посочва, че те може да смятат, че Китай не им е помогнал достатъчно - Путин би искал от Китай нещо повече от технологиите с двойна употреба, за да подпомогне войната си в Украйна, а и иска Пекин да купува повече руски газ.

Ким, от своя страна, може да вярва, че Пекин не предоставя на неговия режим достатъчно подкрепа срещу САЩ и техните съюзници. Когато китайски, японски и южнокорейски лидери говориха за денуклеаризация на Корейския полуостров на тристранна среща на високо равнище миналия месец, Пхенян заклейми дискусията като „сериозна политическа провокация“.

Ким също така нарече Русия „най-честният приятел“ на Северна Корея по време на неотдавнашното посещение на Путин – имплицитно принизяване на Китай, в което има ехо от умението на Пхенян да лавира между Пекин и Москва по време на Студената война. И двамата лидери охотно демонстрираха, че Пекин не е единственият им приятел.

Малцина очакват видими протести от страна на Пекин. Той все още иска да запази дистанция от явно тристранно стратегическо споразумение с двете низвергнати страни.

Като намек за разочарованието на Пекин, Синхуа омаловажи потенциалната търговска полза на Северна Корея за Русия. Северна Корея „не може да даде значителна подкрепа на Русия, за да излезе тя от икономическите си затруднения в краткосрочен план“, написа агенцията.

Тя премълча, че що се отнася до икономическата подкрепа, Китай е на практика единственият вариант за Путин.

За Си, който се хвали с личната си връзка с Путин, този епизод напомня, че приятелството не означава много в държавните отношения, дори партньорство „без ограничения“ като това, което Китай твърди, че има с Русия, завършва Лийхи.