Завръщането на Тръмп е риск, който никой в САЩ не трябва да поема

Много милиардери и бизнесмени подкрепят Доналд Тръмп. Това не е изненада. Той би бил добър за печалбите им, смятат те. Тръмп предлага по-ниски данъци и по-малко регулации. Някои твърдят, че определени негови политики - намаляването на данъците и твърдостта спрямо Китай и съюзниците, които се възползват от американския щит - не са глупави. Освен това, за разлика от повечето демократи, Тръмп и Републиканската партия харесват бизнеса и хората от бизнеса. Защо те да не му отвърнат със същото?

Но дори погледнато в доста тесен план, това не е състоятелно, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф. На власт демократите често са били доста добри за бизнеса. Финансовата криза от 2007-2009 г. настъпи при републиканска администрация. Фондовият пазар е процъфтявал (и се е сривал) както при демократите, така и при републиканците. Това важи и за дела на корпоративните печалби в БВП на САЩ. Доверието в правителството се срина през 60-те години и оттогава се е вдигало и падало и при двете партии.

Икономическите приоритети на Тръмп обаче със сигурност са опасни при сегашните обстоятелства. Той не може да разбере стойността на независимата централна банка и презира строгата парична политика. Тръмп обещава да намали данъците, въпреки че бюджетният дефицит и държавния дълг са на опасна траектория. Той планира да започне търговска война срещу света, не само срещу Китай. Тръмп дори посочи, че митата могат да заменят данъка върху доходите.

Може ли това да проработи? Както се казва в блог на Института за международна икономика Питърсън: „Най-просто казано, не. Митата се налагат върху вносни стоки, които възлизаха на общо 3,1 трилиона долара през 2023 г. Данъкът върху доходите се налага върху доходи, които надвишават 20 трилиона; в момента правителството на САЩ събира около 2 трилиона от индивидуални и корпоративни данъци. Буквално е невъзможно митата да заменят напълно данъците върху доходите.“

Байдън може да е стар, но Тръмп е луд и, уви, той не е забавно луд: той е опасно луд, пише Улф. Инстинктите му са такива на диктатор. Това е съвсем ясно, откакто влезе в политиката. Но този път, за разлика от 2016 г., около него има хора с програма за демонтаж на държавата и конституцията. Освен това, твърди Робърт Кейгън, в неговата брилянтна книга „Бунт“, опасността не е нова. Както той обяснява в подкаст с мен, споделя авторът, либералните идеи са били оспорвани през цялата история на републиката, особено в гражданската война. Но харизмата на Тръмп като лидер прави сегашното време особено опасно.

Преминаването на рубикона се случи през 2020 г. и 2021 г., когато Тръмп не само отрече, че е загубил изборите, но действаше, за да отмени резултата. Въпреки че се провали, партията му сега стои изцяло зад неговото непризнаване на изборите. Способността му да дефинира истината за своите последователи е пример за „Фюрерпринцип“ – идеята, че лидерът определя истината. Републиканците, които отрекоха лъжата за откраднатите избори, бяха отлъчени. Всички предпазни механизми: той е предполагаемият републикански кандидат и е много вероятно да бъде преизбран за президент.

Какво следва тогава? Тръмп вече обяви, че президентът е над закона, твърдение, което някои членове на Върховния съд изглежда намират за достоверно. Някои партийни лидери също смятат, че той не подлежи на ударите на закона. Той също така цели отмъщение.

Изпълнителна власт, работеща над закона, може да направи всичко. След като веднъж назначи лоялни нему да управляват въоръжените сили, ФБР, разузнавателните служби, данъчната служба и министерството на правосъдието, той може да прави каквото си поиска с всеки. Той може да тормози, унижава, фалира и затваря враговете си, както си иска. Кой ще го спре? Само много смели хора биха опитали.

Ако Тръмп загуби, той със сигурност ще твърди, с подкрепата на републиканците, че е спечелил. Това може да предизвика хаос. Но ако победи, поддръжниците му ще започнат прочистването на „дълбоката държава“, под което се разбират верните на републиката, а не лично на него. След това могат да се случат много други неща, включително задържането и експулсирането на може би до 11 милиона нелегални имигранти. Това може да разцепи страната жестоко и опасно.

Реакцията на повечето бизнесмени на подобни страхове вероятно ще бъде, че това е просто излишна тревога. Тръмп е стар, ще кажат. Той ще бъде отмъстен, а не отмъстителен, и тихо ще се наслаждава на връщането си на власт. Във Вашингтон няма да се промени нищо особено. Величието на закона ще остане до голяма степен непокътнато. Мантинелите на републиката ще издържат.

Трябва горещо да се надяваме, че това мнение е правилно. Но все пак възникват два въпроса. Първият е дали има смисъл да рискуваме? Ами ако рискът е поне частично оправдан? Каква потенциална реципрочна полза го компенсира? Да, Байдън е твърде стар и, да, администрацията му направи грешки, особено по отношение на имиграцията. Но тя далеч не е катастрофа. Вторият въпрос е какво означава прецедентът? Да приемем, че преизбирането на Тръмп в крайна сметка се окаже „много шум за нищо“. Това ли ще е краят Ще бъде ли затворена възможността за авторитаризма, за която той усърдно работи? Или някой друг ще се опита да я използва?

Управляваните от закона, либерални републики винаги са крехки. Те не са защитени толкова от институциите, колкото от ценностите и куража на хората, които ръководят тези институции, и на тези, които имат влиятелни позиции в обществото. Това включва и бизнеса. Естествено е да вярваме, че правенето на бизнес и политика е безопасно. Но и двете зависят от институциите на държавата. Наивно е да се очаква, че те ще оцелеят при всякакви атаки.

Както твърдях през 2016 г., когато Тръмп се появи за първи път на политическата сцена, САЩ са най-значимата република след Римската империя. Фактът, че те, със своя огромен мащаб и сигурна география, са създадени като такава, е основната причина, поради която демокрацията стана доминиращата политическа система в света след големите катаклизми на 20-ти век. Тръмп обаче е американският Цезар. Завръщането му е риск, който никой не би трябвало да поема, завършва Уулф.