Консерваторите на Сунак изоставиха единственото нещо, с което биха привлекли избирателите

Резултатът от предстоящите парламентарни избори във Великобританиия сега се смята за толкова предрешен, че аутопсията се извършва, докато трупът все още потрепва. Много експерти и политици изглежда смятат, че предстоящата смърт на правителството може да се обясни с неуспеха му да се вслуша в една или друга фракция, пише Telegraph.

Има, например, много тори, които твърдят, че изборите се печелят от центъра и тяхната партия е изгубила пътя си, залитайки надясно, за да защити този фланг срещу партията за независимост на Обединеното кралство, партия Brexit и „Реформирай Великобритания“.

В същото време мнозина вдясно контрират, че Консервативната партия вече не е достатъчно консервативна, защото е повлияна от лица, които са увеличили данъчната тежест до следвоенен връх и са прегърнали целите на въглеродна неутралност.

Но ако някоя от фракциите беше по-близо до правилната диагноза, бихме очаквали многото бивши гласоподаватели на консерваторите, които сега се насочват към други партии, да изберат предимно лявата или дясна страна. Всъщност, както показва последното проучване на Ipsos за Financial Times, тези гласоподаватели се хвърлят във всички посоки.

Установено е, че една трета от избирателите, които са планирали да подкрепят консерваторите само преди четири месеца, сега са загърбили партията. От тях 8% казват, че сега ще гласуват за „Реформирай Великобритания“, 6% преминават към лейбъристите, 7% не са решили, а 9% казват, че може изобщо да не си правят труда да гласуват.

Преди две години торите загубиха два междинни избора в една и съща вечер. Такива неща се случват. По-показателно беше как се представиха техните опоненти: лейбъристите спечелиха Уейкфийлд с приличен замах, но загубиха преднина в Тивъртън и Хонитън, докато либералдемократите спечелиха със значителна преднина в Тивъртън и загубиха гласове в Уейкфийлд.

По това време анализаторът Мат Сингх отбеляза това демонстрирано „тактическо гласуване в индустриален мащаб“. От този момент нататък беше ясно, че следващите парламентарни избори ще бъдат торите срещу всички.

И така, какво всъщност се случва? В есето, в което прави преглед на Историята на Англия на историка Кийт Филдинг, Алън Тейлър, друг известен историк, стига до прозрение: историята на партията на торите, осъзнава той, е почти напълно лишена от големи идеи.

Той заключава, че привлекателността на най-успешната партия в британската изборна история не се крие в идеологията, а по-скоро в нейните прагматизъм и компетентност. Ето какво е загубило днешното въплъщение на Консервативната партия и защо губи в проучванията (и изборите): всяка успешна партия е коалиция и широката дясноцентристка фракция е разкъсана на парчета от силните бури на удивителна некомпетентност.

Разбира се, голяма част от хаоса през последните години несъмнено е резултат от външни фактори. Също така, очевидно е глупост да се предполага, както мнозина правят, че торите не са постигнали нищо.

Риши Сунак и Джереми Хънт свършиха доста добра работа при вземането на трудни решения и по отношение на стабилизирането на икономиката след катастрофалните дни на управление на Лиз Тръс. Всъщност има теория, според която Сунак е допуснал огромна грешка при свикването на избори през лятото.

Ако беше изчакал до есента, нацията можеше да се отправи към урните на фона на две тримесечия на приличен растеж, няколко месеца заплати, изпреварващи темпа на инфлация, и поне едно намаление на лихвените проценти.

Може би. Но само си помислете с какво трябва да се бори Сунак през лятото: рекордни мигрантски потоци през Ламанша и продължаващи легални спорове относно плана му за Руанда.

От друга страна е налице нарастващ брой хора, които са готови да загърбят Киър Стармър. Става въпрос за огромно мнозинство от жени, притеснени от отношението на лейбъристите към трансактивизма; за евреите, притеснени от подкрепата за Джереми Корбин; родители на деца в частни училища, притеснени от плановете на лейбъристите да наложат ДДС върху таксите; и бизнес лидери, притеснени от силно ограничителните промени в правата на работниците.

Онези, които биха гласували за Стармър, ще го направят, защото лидерът на лейбъристите ги е убедил, че ако е оборудван с карта и мощен прожектор, той има известен шанс да успее да намери собственото си заключение.

Имаше време, когато такова основно ориентиране беше задължително условие за най-низшите държавни служители. Това говори за дълбочината, до която са паднали очакванията на електората в Обединеното кралство и показва, че това е максимумът от качества, за който се надяват избирателите, че ще видят у новия министър-председател.