Британските консерватори се сблъскват с най-слабата си предизборна кампания

Половината британски кабинет, с изключение на министър-председателя Риши Сунак, се присъедини към дарителите на лятното парти на торите в елитния лондонски клуб „Хърлингам“ в четвъртък вечер. На фона на надигащия се политически мрак, депутатите се втурнаха рано към изхода, въпреки че домакинът на вечерта, министърът на вътрешните работи Джеймс Клевърли, се раздаваше на дансинга. Присъствайки като гост, имах усещане, че се намира в разгара на история в процес на създаване — танцувах в балната зала на „Титаник“, който вече е започнал да потъва, пише в коментар за Bloomberg Мартин Ивънс.

Британските консерватори, най-успешната и издръжлива политическа партия на Запад, управлявала Обединеното кралство през две трети от миналия век, са изправени пред безпрецедентен крах на 4 юли.

След 14 хаотични години на власт, торите винаги успяват да плуват срещу течението, но партията сега води най-лошата си предизборна кампания в историята. Сунак, който „поема крайната отговорност“ за бъркотията, казва, че „вярата и дългът“ ще го преведат. Много тори са загубили вяра и малцина проявяват чувство на дълг.

Три анкети, публикувани в четвъртък, прогнозират, че торите ще се справят по-зле, отколкото през 1997 г., когато загубиха със съкрушителна разлика от Лейбъристката партия на Тони Блеър. More in Common казва, че присъствието на партията в парламента може да бъде намалено до 155 места, въпреки че Savanta изчислява, че едва 53 места ще оцелеят. Предишният им най-лош резултат е 156 места през 1906 г.

Дори Сунак може да не избегне очакваното изключване на министри от кабинета. Едва ли има две места сред консерваторите, които се смятат за безопасни. The Times of London прогнозира, че резултатът ще бъде „най-лошият от 100 години“. Други са на друго мнение: „200 години“, беше заявката на i newspaper.

Анкетите за многостепенна регресия и постстратификация (MRP) използват национална извадка, за да изработят точни оценки на подкрепата за кандидати в отделни избирателни райони. В социологическите проучвания консерваторите са надолу с 24 пункта спрямо последната си победа на парламентарните избори през 2019 г.

Консервативните министри и висшите служители на лятното събитие на партията също говориха за разликата между катастрофалните проучвания. Нерешителните хора са последната сламка, за която трябва да се хванете.

В конвенционалните социологически проучвания обаче консерваторите все още куцат със средно 20 процента, с три процентни пункта по-малко от началото на кампанията - най-лошият резултат за партията в историята на британските социологически проучвания. Лейбъристите, с 41 процента подкрепа, също са надолу с три процентни пункта от началото на кампанията, но торите не могат да се успокоят от това. Сунак е принуден да води необичайна война на три фронта - отляво, лейбъристите на Кийр Стармър, отдясно, популистите от „Реформирай Великобритания“, и в средата, където са либералдемократите.

„Реформирай Великобритания“, която получава средно 16 процента (с пет процентни пункта повече по време на кампанията), може да спечели много малко места, но ще отнеме гласове от торите, което ще наклони баланса към лейбъристите в много маргинални райони.

Голяма част от вината за сегашната непопулярност на консерваторите едва ли може да се хвърли в краката на Сунак. Премиерът наследява мрачно наследство. Годините на строги икономии при Дейвид Камерън, провалената сделка за Brexit на Тереза ​​Мей, нарушаването на правилата при „Партигейт“ и Борис Джонсън, както и катастрофалния минибюджет на Лиз Тръс. В целия Запад избирателите наказват правителствата за кризата с разходите за живот, масовата имиграция и бавния растеж. Дори в процъфтяващите САЩ позицията на президента Джо Байдън изглежда несигурна.

Шансовете на Сунак остават малки от самото начало. Но в допълнение той изигра своите карти изключително зле.

Както при английските футболни отбори, не можете просто да обвинявате мениджъра. Айзък Левидо, стратегът на предизборната кампания на торите, е закален в битки професионалист, който осигури победата на консерваторите през 2019 г. Идеята на Левидо не беше да се свикат избори, когато торите изоставаха с 20 пункта в анкетите - и да обявят това под проливния дъжд без чадър.

Катастрофалното решение на Сунак да ограничи появата си по време на честванията на десанта в Нормандия, на които присъстваха лидерите на демократичния Запад, за да запише телевизионно интервю, беше лично негово. Преди общественото възмущение да го принуди да се извини, премиерът каза на интервюиращия, че е негодувал за времето, прекарано в Нормандия.

Джим Месина, който ръководи двата триумфа на Барак Обама и помогна на Камерън да победи през 2015 г., казва, че „не може да каже“ какво е посланието на торите.

„Това е партия, която се разкъсва по шевовете, а хората ѝ се борят помежду си“, изтъква Месина.

Сунак обеща на стълбите на „Даунинг Стрийт“ да ръководи правителство с „почтеност, професионализъм и отчетност на всяко ниво“. Двама партийни кандидати са обвинени в използване на вътрешна информация, за да залагат на изборите, единият от които е женен за директора на кампаниите на консерваторите. Твърди се, че други в щаба на торите също са разследвани от полицията. И с всеки изминал ден все повече бивши депутати на торите, донори и бизнес лидери обявяват публично своето пренасочване към лейбъристите.

Грант Шапс, министърът на отбраната, говори за заплахата от лейбъристко „супермнозинство“. Майкъл Гоув, заместващ секретар при Сунак, предупреждава, че победата може да позволи на Стармър да „монтира системата“ и да създаде „вечно правителство“, ако съживи обещанието си да даде право на глас на гражданите на Европейския съюз в Обединеното кралство.

Отчаян ход е да умоляваш избирателите да предпазят торите от унищожение. Но ако това не проработи, догодина дансинга на „Хърлингам“ наистина ще опустее, заключва Ивънс.