Време е за рестартиране на отношенията между ЕС и Великобритания

С горещите парламентарни избори и от двете страни на Ламанша може да бъде простено да се предположи, че промяната е във въздуха по отношение на проблемното състояние на отношенията между ЕС и Обединеното кралство, пише за Financial Times Даниела Шварцер, член на изпълнителния борд на фондацията Бертелсман.

В интерес на истината, разбира се, темата почти не присъстваше в изборите за Европейски парламент. В Обединеното кралство пък и лейбъристите, и консерваторите казват по-малко, отколкото може да се очаква, по всички въпроси, свързани с Брюксел - макар и, предполага се, по различни причини.

Но съвпадането на изборните календари предоставя възможност за ускоряване на текущия курс на предпазливо сближаване, предизвикано от успешното сътрудничество в подкрепата за Украйна и подпомогнато от пробива в Уиндзорската рамка за Северна Ирландия. Досега Брюксел и ключовите държави членки на ЕС вярваха, че политическата топка е до голяма степен в двора на Лондон, тъй като Обединеното кралство разглежда ролята си след Brexit в международните отношения. Членовете на ЕС обаче сега имат нов интерес да подобрят отношенията си със страна, която е една от най-големите икономики в света, ядрена сила, твърд поддръжник на Украйна и очевидно заинтересована страна в опасенията за сигурността на Европа.

ЕС през 2024 г. не е същият като през 2016 г., когато Обединеното кралство гласува да напусне Съюза. Нито пък е такъв, какъвто беше през 2020 г., когато бяха уредени условията за напускането на Великобритания. Значителни геополитически промени - включително разпадането на консенсуса след Студената война и възможността САЩ да се оттеглят още повече от ролята си на гарант за европейската сигурност - дълбоко промениха целите и интересите на ЕС, като той се бори с необходимостта от нови стратегии и структури за посрещането им.

В допълнение към националните мерки, като по-високи разходи за отбрана, се открояват три отговора на ниво ЕС на този нов пейзаж. Първо, засилено използване на единния пазар и търговските договорености като геополитически инструменти. ЕС настоява за нов дневен ред относно икономическата сигурност на фона на системните съперници. Второ, разширяването на Съюза отново е на масата след години на забавяне. И трето, има подновен интерес на ЕС към оформянето на политическата архитектура на Европа в по-широк план. Това ще включва страни, които е малко вероятно да се присъединят към ЕС, но които сега са част от Европейската политическа общност. Домакин на следващата среща на високо равнище на този нов форум ще бъде Обединеното кралство, малко след изборите му през юли.

За ЕС гъвкавостта, съгласуваността и дълбоките връзки с партньори със сходно мислене ще бъдат от решаващо значение. Това означава, че той има шанс да преосмисли подхода си към отношенията с Обединеното кралство и има рядка възможност те заедно да оформят новата политическа архитектура на континента.

Първата стъпка би могла да бъде съвместна среща на високо равнище след изборите в Обединеното кралство, за да се очертае теренът за по-широко стратегическо сътрудничество по икономически и финансови въпроси и такива, свързани със сигурността. Това може да се основава на ефективните отношения, които членовете на ЕС вече имат с Обединеното кралство в НАТО и Г-7. Редовните срещи от този вид биха могли да помогнат за поставяне на нови приоритети.

Най-важното обаче е, че проблемите в настоящите отношения също трябва да бъдат разгледани. Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, подписано в края на 2020 г., е остаряло предвид днешните предизвикателства. То трябва да бъде усъвършенствано, така че да включва програмата за икономическа сигурност на ЕС в краткосрочен план и да адресира асиметрията в търговията със стоки, която задушава икономиката на Обединеното кралство, в средносрочен план. Винаги ще има качествена разлика между членството в единния пазар и споразумението за свободна търговия, но в миналото ЕС е демонстрирал отвореност към различни договорености, при условие че неговите основни интереси са защитени.

И накрая, борбата за увеличаване на капацитета на отбранителната промишленост на държавите-членки е колкото предизвикателство за ЕС, толкова и за отношенията между ЕС и Обединеното кралство. Все още има много силен аргумент за подобряване на сътрудничеството между държавите членки чрез механизмите за координация и финансиране, въведени през последното десетилетие, въпреки че по същество те все още не са постигнали много. Предвид капацитета на Обединеното кралство и ролята на неговите компании във веригите на стойността, би било много желателно да се подобрят правилата за участие на трети държави, дори ако напредъкът в рамките на ЕС се движи само от по-малка подгрупа държави. Далновидното сътрудничество от този вид може да избегне нетните загуби и дублирането на програми, които дават приоритет на европейската сигурност и устойчивост.

Връщането на Обединеното кралство обратно в европейското лоно може да означава качествен скок в статута на ЕС като съгласуван геополитически играч. Но за тангото винаги са нужни двама. Решенията, взети от новото правителство на Обединеното кралство, ще се наблюдават внимателно в Брюксел и националните столици, като ще се следи отблизо за промени в отношението към връзките с ЕС, завършва Шварцер.