Резултатът от европейските избори във Франция обърна демократичния живот в страната с главата надолу, но центърът на тежестта в Европейския парламент в крайна сметка не се измести много. Независимо от това следващата европейска изпълнителна власт трябва да се подготви за големи катаклизми в близко бъдеще, пише за Financial Times бившият държавен секретар по европейските въпроси на Франция Лоранс Бун.
Този петгодишен европейски мандат на Европейската комисия (ЕК) трябва да представлява „радикална промяна“, ако използваме думите на Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Три теми ще доминират в дневния ред: промяна на икономическата парадигма за повишаване на европейската конкурентоспособност; ускоряване и консолидиране на европейската отбранителна индустрия; и разширяване на ЕС.
Повишаването на конкурентоспособността е спешно. Китай има агресивна индустриална политика от десетилетия: субсидиите, потискането на вътрешното търсене и управлението на валутните курсове са използвани за негово конкурентно предимство в разрез с всички правила на международната търговия. Освен това страната инвестира масово в изследвания, за да установи господство в много области, по-специално възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства.
САЩ реагираха на това предизвикателство със Закона за намаляване на инфлацията (IRA), който има за цел да защити производството на чисти технологии, особено при автомобилите, на американска земя. ЕС трябва бързо да навакса.
Всяка европейска стратегия трябва да лежи на три стълба: завършване на единния енергиен пазар, за да се гарантира безвъглеродно настояще на конкурентни цени; защита на европейския пазар без изпадане в изолационизъм; и засилване на инвестициите в инфраструктура и научноизследователска и развойна дейност, като същевременно се гарантира, че частното финансиране достига до европейски компании.
Вторият приоритет е реорганизирането на европейската отбранителна индустрия. През годините имаше редица неуспешни опити за създаване на европейска отбранителна общност. Една от последиците от „мирния дивидент“ след Студената война бяха ниските инвестиции в отбраната, но в резултат на това отбранителната индустрия е фрагментирана. Проблемите, с които ЕС се сблъска при предоставянето на военна подкрепа за Украйна, показват това ясно - все още изпитваме трудности с доставянето на оръжия и боеприпаси, от които украинците се нуждаят, а европейското производство е недостатъчно и неподходящо.
Нека бъде ясно, не става дума за създаване на обща армия. Европейските армии вече си сътрудничат в рамките на НАТО и чрез съвместни операции. Става въпрос за разширяване на мощностите в производството на военна техника. Компаниите в целия ЕС трябва да работят заедно, за да отговарят на поръчките и да оборудват армиите по координиран начин, позволявайки по-добра и бърза реакция на заплахи.
Накрая идва въпросът за необходимите реформи, за да се гарантира, че бъдещото разширяване на Съюза ще се осъществи при възможно най-добрите условия. Включването на някои съседни държави е от ключово значение, ако искаме да премахнем заплахата от нестабилност по нашите граници. Но тази сигурност има своята цена - и ще означава промени в бюджета на ЕС и в неговото управление.
С 35 държави-членки няма да направим това, което в момента не можем с 27. Единният пазар трябва да остане общата основа. Опитът на Обединеното кралство след Brexit ясно показва, че хармонизираните правила за европейската търговия формират най-простата и поддържаща рамка за нашия бизнес и работните места, които той поддържа. Реформите, предложени в предстоящия доклад на Драги за европейската конкурентоспособност и на този на Енрико Лета (бивш италиански премиер – бел. прев.) относно бъдещето на единния пазар, ще помогнат за подобряването му.
Но всичко това не може да се направи като блок от 35 държави. Европейската отбранителна индустрия е пример за това. Тя е съсредоточена в шест държави, като Обединеното кралство, което вече не е член на ЕС, е ключов играч. Следователно е логично тази група държави да работят заедно. Можем да се предвиди различни групи държави да работят заедно по същия начин например в сектора на квантовите изчисления.
Европейският бюджет, както е съставен понастоящем, не може да постигне набор от амбициозни цели - от възстановяването на Украйна до внедряването на нисковъглеродни енергийни източници, плюс прилагането на истинска индустриална политика и инвестиции в изкуствен интелект.
Има три налични лоста за осигуряване на по-голям бюджет: частно финансиране; публично-частно партньорство; и увеличаване на собствените ресурси на съюза (повишени от данък върху цифровите услуги, мита върху продукти, които не отговарят на стандартите на ЕС, и евентуално повече заемане на ниво ЕС за добре идентифицирани проекти, които се изплащат в средносрочен план).
Бъдещето на ЕС зависи от способността му да адресира тези предизвикателства. Междувременно в предстоящите предсрочни парламентарни избори във Франция капацитетът на страната да помогне в това бъдеще е поставен на карта, завършва Бун.
преди 4 месеца До: Tikva007 много къс списък... редно е да добавиш, тиквата, орка, и дядя вова (+останалите гмежове), това са също толкова важни глууупаци като изредените от теб... и нека благодарим на Орбан че вече сме предпоследни по потребление!https://***.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/396064-balgariya-e-na-predposledno-myasto-v-es-po-individualno-potreblenie отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца Щом вече се усеща, че ножът е до кокала, как някой може да очаква, че зелената листна въшшка фондер с нейната комисия от калинки и драгият на американците Драги ще осъществят някаква промяна, не ли *радикална*?! Промяната трябва да започне с изриването с гговвняна ллопата на цялото зелено соросоидно безродно коммуно-гюббре и замяната му с истински европейци като Виктор Орбан, Герхард Шрьодер, Йоахим Нагел, Карин Кнайсл, Оливер Ципсе и много други доказани Европейци! отговор Сигнализирай за неуместен коментар