Евтиният юан все повече ще разпалва международното негодувание

Юанът вероятно все повече ще става обект на международно внимание, пише за Financial Times Ричърд Йеценга, главен икономист на ANZ.

Китай търси начини да поддържа растежа си на фона на вътрешни и глобални затруднения. Вътрешните инвестиции и износът са в основата на стратегията на Пекин, но това може да продължи да разпалва протекционизма на други места по света.

В такава среда може да се очаква перспективите за относителната стойност на юана спрямо долара и други валути да се втвърдят. Всяка основна валута, с изключение на паунда, спада спрямо долара тази година. През последните години широкият доларов индекс на Федералния резерв на САЩ не е далеч от пика от 2022 г. - най-високата точка от 1985 г. насам.

Изминаха почти 40 години от подписването на споразумението Плаза (за обезценяване на долара – бел. прев.), когато лидерите на петте водещи индустриални икономики (САЩ, Япония, Германия, Франция и Великобритания – бел. прев.) се съгласиха да коригират вътрешните си политики, за да отстранят несъответствията в обменните курсове. Трудно е да си представим подобно споразумение да бъде постигнато днес.

Без решение не може да мине много време преди загрижеността относно силния долар и неговото въздействие да се превърнат в притесненията, че китайските износители печелят нечестно предимство благодарение на слабия юан.

Това би било подобно на начина, по който очевидният промишлен свръхкапацитет на Китай доминира голяма част от скорошния международен наратив. Но ако постоянният излишък по текущата сметка отразява превеса на вътрешното производство над вътрешното търсене, тогава свръхкапацитетът на Китай е траен.

Свръхкапацитетът е характеристика, а не бъг в този вид икономики. Германия, Малайзия, Япония, Южна Корея и Сингапур имат постоянни излишъци по текущата си сметка и всички, с изключение на Япония и Южна Корея, са в „списъка за валутно наблюдение“ на Министерството на финансите на САЩ. Но никоя от тях не е обект на внимание като Китай.

Китай се отличава отчасти поради размера си; той несъмнено се превърна в доминираща търговска и производствена икономика. На Китай се падат 15 процента от световния износ и 35 процента от индустриалното производство. Доминирането на Китай не е наблюдавано от това на САЩ през 70-те години.

Независимо дали отразява тези или други тенденции, реалността е, че протекционизмът изглежда е станал по-вкоренен. Броят на интервенциите от индустриалната политика в световен мащаб се е увеличил осем пъти от 2017 г., според едно измерване. Dragonomics, изследователска организация, фокусирана върху Китай, изчислява, че търговските ограничителни мерки, насочени към Китай, са се увеличили почти четири пъти от 2018 г.

Както сочи Международният институт за устойчиво развитие, нарастващият протекционизъм е сигнал, че ценни уроци са забравени. Протекционизмът, когато се практикува в мащаб, е инфлационен - ​​както показа Китай.

И веднъж разпален, протекционизмът е труден за потушаване. Търговските усилия в една икономика оказват натиск върху други да отговорят. В рамките на която и да е юрисдикция е трудно да се направи разлика между призивите за изравняване на условията, в които има логика и тези, които са просто търсене на изгода. Обърнете внимание на неотдавнашните призиви от американски авиокомпании и профсъюзи срещу увеличаването на слотовете за кацане на китайските авиопревозвачи по летищата в САЩ, изтъквайки вредни антиконкурентни политики.

Ако протекционизмът сега е утвърден, какви са опциите на Китай? Малко вероятно е Китай да успее да се пренасочи в достатъчна степен към вътрешното търсене, за да поддържа темпове на растеж на БВП в съответствие с тези на САЩ или над тях. Намаляващото население и големият дълг са до голяма степен незаобиколими структурни ограничения.

Банката за международни разплащания (БМР) определя дълга на Китай в нефинансовите сектори на икономиката на 283 процента от БВП и продължава да расте бързо. Дългът не пречи на растежа. Има половин дузина икономики, които имат дълг на подобни нива. Но той забавя скоростта - нито една от тези икономики не расте бързо.

С нарастването на дълга търсенето на нови кредити трябва да бъде балансирано спрямо обслужването на съществуващите. Подобно на вътрешната миграция растежът на кредитите в Китай се превръща все повече в игра с нулева сума (печалбата в една област е за сметка на загуба в друга – бел. прев.) Макар че Китай не е изправен пред рецесия в общия си баланс към този момент, той е изправен пред забавяне на баланса, тъй като най-големите потребители на кредити - домакинствата, местните власти и строителните предприемачи - намаляват задлъжнялостта си. Секторът на домакинствата вероятно ще бъде особено чувствителен към 18-процентовия спад в цените на акциите през последните две години и половина. А Dragonomics сочи, че финансирането на строителите се забавя от 2021 г.

Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф в „Този път е различно“ ни напомниха за потискащите динамизма ефекти от корекцията на баланса. Тлеещите проблеми с баланса на Китай вероятно ще последват тенденциите на историческите примери. Така че Китай вероятно ще продължи да разчита на своята машина за износ. Това неизбежно ще насочи вниманието към юана, завършва Йеценга.