Крайната десница изостря имигрантската дилема на Европа

Прахът след изборите за Европейски парламент повече или по-малко се слегна и последиците стават ясни. Имаше значителен завой надясно, но не и такъв, който ще постави крайната десница на власт в институциите на ЕС, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Истинското въздействие, разбира се, е на национално ниво, където центристките френски и германски правителства са изправени пред нарастваща заплаха от популистки антиимигрантски партии отдясно. Дори и настоящите администрации да останат на власт, Нидерландия под ръководството на министър-председателя Марк Рюте и Обединеното кралство (както във, така и извън ЕС) под ръководството на консерваторите биха могли да свидетелстват, че тормозът от страна на популистка опозиция може да тласне дясноцентристко правителство към враждебност спрямо имиграцията.

Възходът на десницата прави по-трудно за Европа да се справи с истинската си миграционна криза: нуждата от чуждестранни работници. Италианският министър-председател Джорджа Мелони досега успя да адресира проблема, като отвлече вниманието от широкомащабната имиграция чрез показна враждебност към търсещите убежище. Но за партията на торите в Обединеното кралство, която заслужено е напът към електорален крах на 4 юли, тази стратегия се изчерпа.

ЕС създаде бежанска система, ако изобщо можем да я наречем така, която успява да бъде жестока, незаконна и неефективна едновременно. Когато не връщат незаконно хора обратно през границите или в морето, държавите-членки на ЕС плащат на северноафриканските автокрации да ги затварят в брутални затвори или да ги обричат на смърт в пустинята. Системата дори не работи: повече от 150 хил. мигранти достигнаха бреговете на Италия през Средиземно море миналата година, което е със 73% повече, отколкото през 2022 г.

Политическият тон в политиката на ЕС за предоставяне на убежище е очевиден от кариерата на Фабрис Леджери, бивш ръководител на граничната агенция на ЕС Фронтекс, който беше обвинен в прикриване и дори насърчаване на връщането на мигранти. След като беше принуден да подаде оставка поради скандал относно човешки права и лошо поведение, Леджери се появи като кандидат на френския крайнодесен Национален сбор (RN) на Марин льо Пен на изборите за Европейски парламент.

Междувременно нуждата на Европа от работници мигранти става все по-очевидна. Процентът на незаетите работни места в ЕС, който се повиши през 2010-те, скочи след пандемията от Covid-19 и все още не се е върнал към тенденцията си отпреди пандемията. Проблемът е особено остър в някои страни - Белгия, Холандия, Австрия, Германия - където антиимигрантските партии са силни. В целия ЕС има недостиг в строителството, науката, технологиите, инженерството и математиката, които са необходими за подпомагане на зеления преход.

Опитите на ЕС да създаде наднационални схеми за подобряване на ефективността на трудовия пазар чрез свързване на имигрантите с работните места често са също толкова неефективни, колкото и плановете му за убежище, макар и по-малко злонамерени. ЕС създаде общоевропейска схема „Синя карта“ за висококвалифицирани работници, но само 82 хил. такива разрешителни са издадени през 2022 г., като 77% от тях се падат на една държава - Германия. Заетостта си остава основно национална отговорност.

При липсата на какъвто и да е съгласуван план, най-добрата надежда за страни както с недостиг на работна ръка, така и с политическа чувствителност към имиграцията е да практикуват силно лицемерие и да се надяват на най-доброто.

Правителствата отдавна следват стратегия на показна враждебност към незаконните имигранти и/или търсещите убежище, докато тихомълком допускат голям брой чуждестранни работници. Възходът на нативистките настроения засили това противоречие. Но освен да бъдат честни с избирателите си или да позволят на цели сектори от техните икономики да спрат, правителствата не могат да направят нещо друго.

Нещастна поредица от консервативни премиери в Обединеното кралство се опита да „яха и двата коня“, преследвайки нехуманния, утопичен и досега напълно провален план за изпращане на търсещи убежище в Руанда, като същевременно издаваха голям брой работни визи, особено в сектора на грижите, и разрешителни за обучение в университет. В отговор на критиките относно имиграцията отдясно, британското правителство се почувства принудено да ограничи броя на студентите и болногледачите, въпреки щетите за университетите в Обединеното кралство, които са от световна класа. В крайна сметка торите не спечелиха доверие нито относно икономиката, нито относно имиграцията.

Мелони се справи по-добре с двулика стратегия. Тя остава високо в социологическите проучвания - и нейната партия „Италиански братя“ се представи добре на изборите за Европейски парламент - въпреки удвояването на броя на разрешителните за работа на хора от страни извън ЕС между 2022 (годината, в която беше избрана) и 2025 г. За разлика от популистките антиимигрантски партии на други места, като RN във Франция и Алтернатива за Германия (AfD), които черпят подкрепа от по-млади избиратели в икономически затруднени райони, основната подкрепа на Мелони е богатата индустриална северна Италия, чийто силно конкурентен бизнес се нуждае от работници. Но тя все още е изправена пред критики за имиграцията и наскоро призна, че схемата за работни визи на Италия е била използвана от престъпни банди.

Ако възходът на твърдата и крайната десница в Европа се разпространи, това ще влоши политическото предизвикателство на недостига на работна ръка. RN и AfD представят решението като проблем. Поддаването на нативистките предразсъдъци само ще направи предизвикателството пред растежа на Европа и възприятията за икономически провал още по-неразрешими, завършва Бийти.