Не дали, а кога: Отива ли си Шолц от управлението на Германия?

Въпросът сега е не дали правителството на германския канцлер Олаф Шолц ще оцелее, а колко дълго, пише Politico.

Германците станаха свидетели на интересен развой на събитията в неделя. Президентът на Франция отговори на тежкото поражение от крайната десница на европейските избори, като обяви намерението си да разпусне националното събрание и свика предсрочни избори.

Същевременно собственият им канцлер… изчезна.

Шолц, най-големият губещ в европейските избори, се появи в централата на партията си за няколко селфита, след което се оттегли. Той остави на помощниците си незавидната задача да обяснят най-лошото представяне на социалдемократи на избори от повече от век насам.

Ако Шолц е вярвал, че може да избегне равносметка, след като партията му изпадна до унизително трето място, изпреварена от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), той със сигурност е сгрешил. Той казва, че предсрочни избори не влизат в плана, но това не зависи само от него.

„Факт е, че коалиционното правителство беше отхвърлено и Олаф Шолц трябва да свика предсрочни избори като Макрон“, коментира премиерът на провинция Бавария Маркус Зьодер след евровота по германската обществена телевизия.

Дори коментатор на левия Die Zeit призова за предсрочен вот това лято. „Точно както във Франция, изборите за Европейски парламент бяха вот на недоверие към правителството“, пише в статията.

Въпреки всичките усилия на лагера на Шолц да го защити, не може да се отрече, че изборният резултат от неделя, който показа, че само 31% от германците подкрепят една от трите партии в германската коалиция на фона на рекордна избирателна активност, е фиаско.

Само две години и половина след началото на мандата му правителството на Шолц достигна точка на пречупване. Шолц ръководи най-непопулярното правителство в съвременната германска история, спъван от вътрешни борби и - според повечето му критици, чиста некомпетентност.

Повече от две трети от германците изразяват недоволство от коалицията. Неговият личен рейтинг на одобрение постави отрицателен рекорд - повече от 70% от германците са недоволни от работата, която е свършил.

Лошото управление на прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия доведе до унизително поражение за правителството от най-висшия съд на страната, който обяви бюджета му за противоконституционен. Решението от ноември отне от коалицията десетки милиарди евро, на които тя разчиташе да финансира дневния си ред.

Оттогава алиансът е в конфликт, като двете леви партии, Социалдемократическата партия на Шолц (SPD) и Зелените, са в постоянна битка с фискално консервативната Свободна демократическа партия (FDP), водена от финансовия министър Кристиан Линднер. Казано по-просто, SPD и Зелените искат да харчат повече пари, а FDP, като се позовава на конституционната дългова спирачка на Германия (и собствената си фискална ортодоксалност), настоява за свиване на разходите.

Очаква се това противопоставяне да достигне своя връх през следващите седмици, тъй като коалиционните партии се насочват към последния кръг от преговори за бюджета за 2025 г. Партиите искат да постигнат споразумение до началото на юли, преди лятната ваканция, но споразумение изглежда е малко вероятно да бъде постигнато.

Неуспехът да се постигне компромис може да накара FDP, която беше странният човек в коалицията от самото начало, да напусне алианса. Въпреки постоянното напрежение около фундаментални въпроси като бюджета, FDP не отстъпва от позициите си от страх да не разгневи избирателите си.

Как умира германската управляваща коалиция

В повечето парламентарни системи неписаните правила на демокрацията биха принудили лидера на страната да свика предсрочни избори след съкрушително поражение, което Шолц претърпя в неделя.

В Германия не е така. За добро или лошо, германските правителства са почти невъзможни за „убиване“.

За да избегнат повторение на безуспешната политика от Ваймарската епоха, която допринесе за възхода на нацистите, създателите на следвоенния основен закон на Германия са се опитали да осигурят стабилност чрез създаване на политическа система, която изисква бързо разрешаване на конфликти с възможно най-малко смущения. Това е причината летвата да е висока за свикване на предсрочни избори.

В Германия има два начина за вот на доверие. При първия, известен като „конструктивен вот на недоверие“, парламентът може да отстрани канцлер, но само ако гласува нов в рамките на 48 часа. Като се има предвид, че основният проблем на настоящата коалиция е неспособността на партиите да постигнат съгласие по ключови политики, а не канцлерът, този курс изглежда малко вероятен.

При втори сценарий канцлерът може да поиска вот на доверие (в случай например че коалиционна партия напусне управлението). Ако загуби, президентът решава дали да свика нови избори. Това означава, че дори ако Шолц поиска вот на доверие и загуби, президентът Франк-Валтер Щайнмайер, вместо да свика предсрочни избори, може да поиска от дясноцентристките Християндемократи (ХДС) да се опитат да съставят правителство въз основа на резултатите от изборите през 2021 г., когато партията се класира втора.

Ако и те не успеят да съставят правителство, едва тогава може да се стигне до нов вот.

Този заобиколен процес е причината вотовете на доверие в следвоенна Германия да са рядкост (има само пет) и обикновено са тактически ходове на канцлерите, които се стремят да укрепят политическата си позиция.

Единственият случай, в който канцлер е отстранен не по негово желание, е през 1982 г., когато FDP изостави съюза си със SPD на канцлера Хелмут Шмид. След това той загуби вота на доверие.

Тогава обаче имаше само три партии в Бундестага. FDP се пренасочи към християндемократите на Хелмут Кол и той стана канцлер, без да се стига до предсрочни избори. Кол, който искаше твърдо одобрение от електората, свика още един вот на доверие скоро след встъпването си в длъжност с надеждата да го загуби, за да се стигне до предсрочни избори. Тактиката проработи – партията му печели вота и той остава канцлер до 1998 г.

Като се има предвид, че сега Християндемократическата партия се радват на преднина от 14 пункта в социологическите проучвания, което, ако бъде потвърдено в урните, ще им позволи да доминират във всяка коалиция, партията вероятно ще следва подобен курс. Лидерът на партията Фридрих Мерц спря да призовава Шолц да задвижи процеса, но даде да се разбере, че е готов да поеме управлението.

Според Шолц призивите за предсрочни избори вероятно ще станат по-силни през септември, когато се провеждат избори в три провинции в източната част на страната, където AfD е най-силна. Очаква се крайнодясната партия да спечели и трите вота.

Това е още една причина да се смята, че дните на Шолц като канцлер да са преброени.