Траекторията на американския дълг изглежда неустойчива

Недалеч от Таймс Скуеър в центъра на Манхатън гигантски екран показва бързо променящ се низ от 14 цифри. Скоро числото ще надвиши 35 трилиона долара, тъй като държавният дълг на САЩ бележи рекорд след рекорд. В часовника за дълга има място за още няколко цифри, което позволява на дисплея да достигне до квадрилиони. Единствената пречка: траекторията на дълговото бреме на Америка вече изглежда неустойчива, пише редакторът на Financial Times Патрик Дженкинс.

По време на вечеря в шикозно заведение в Ню Йорк роденият в Унгария брокер-милиардер Томас Петерфи ме обсипва с истории за своите бизнес успехи, като същевременно направи тревожна бележка относно дълговата тежест, разказва Дженкинс. „Това е неизбежно“, прогнозира той. „Независимо дали след 5 години или след 20, САЩ ще изпаднат в дефолт (неизпълнение на задължения – бел. прев.) по националния си дълг.“

Петерфи, който е израснал в комунистическа Унгария, звучи странно спокоен относно идеята, цитирайки преструктурирането на дълга на други големи икономики, включително по време на кризата в еврозоната в началото на 2010-те години. Но едва ли има съмнение, че за най-голямата икономика в света, и дом на световната референтна валута, дефолтът по дълга би причинил голям глобален срив.

Емитирането на американски дълг вече е набъбнало много, а Федералният резерв на САЩ вече не купува щатски ДЦК по своята програма за количествено облекчаване, която сега е обърната. Нараснаха и опасенията относно използването на базисни сделки с висок ливъридж, които включват хедж фондове, правещи арбитраж между ДЦК и фючърси. Регулаторите и финансистите се страхуват, че бързото ликвидиране на позициите може да размести пазара по начин, подобен на кризата с британските ДЦК, която последва нефинансираните данъчни облекчения в „мини-бюджета“ на Лиз Тръс през 2022 г.

Много икономисти отхвърлят подобни гибелни предвиждания. Пол Кругман заяви, че повишаването на данъчните приходи или намаляването на разходите само с 2,1 процента от БВП би било напълно управляем начин за коригиране на бюджетния дефицит. Има и прецедент за бърза корекция. По време на президентството на Бил Клинтън през 1990 г. комбинация от добра политика и късмет доведе до силен растеж, превръщайки тежкото дългово бреме в бюджетен излишък.

И все пак подобен сценарий днес изглежда неправдоподобен. Разходите бяха надути от рязката ескалация на разходите за отбрана на фона на повишеното геополитическо напрежение и големите разходи за рестартиране на икономиката след пандемията. Джо Байдън пък се почувства длъжен да удължи данъчните облекчения на Тръмп от 2017 г. С наближаването на президентските избори през ноември нито Байдън, нито Тръмп обещават строга фискална дисциплина. Перспективата за двупартийно сътрудничество за справяне с нарастващия дълг - изоставената мечта на Националната комисия за фискална отговорност на Барак Обама - изглежда по-далечна от всякога.

В очите на един високопоставен банкер от Уолстрийт това прави националните финанси на Америка да изглежда като корпоративно придобиване, финансирано чрез дълг. С 1 трилион долара лихвени плащания за обслужване всяка година и упорито високи лихвени проценти САЩ правят агресивен залог върху бъдещия растеж, напомнящ за най-смелата сделка при непубличните инвестиции. Иронично, рефинансиращият риск при непубличния капитал е на челно място в дневния ред на регулаторите както в САЩ, така и в Обединеното кралство.

Още по-обезпокоителна аналогия може да бъде направена със сектора на търговските недвижими имоти - също силно задлъжнял и под натиск от комбинация от по-високи лихвени проценти и по-ниско търсене на офиси. Брокерите на имоти смятат, че поне една трета от 2-та трилиона заеми за търговски имоти в САЩ, които се нуждаят от рефинансиране до 2026 г., няма да го осъществят. Това може да предизвика нова криза при регионалните банки, която повали финансови институции като Signature Bank миналата година: стотици малки регионални банки, опората на кредитирането на търговските недвижими имоти, може да бъдат изложени на риск.

Подобна перспектива би трябвало да повлияе на имотния предприемач и бивш президент Доналд Тръмп. Но ако бъде преизбран, се очаква той да поддържа високо темпо на държавните разходи, като същевременно намали данъците - или поне допълнително да удължи облекченията, които започна преди седем години. Това би било далеч от традиционния фискален консерватизъм на Републиканската партия, и не би направило много, за да направи бюджетния дефицит отново устойчив.

Този вид ирония засяга Сиймор Дърст, покойният магнат в областта на недвижимите имоти, който възприе предпазлив фискален подход, докато изграждаше империята си Durst Organisation, струваща повече от 8 млрд. долара според последните оценки. Той беше този, който през 1989 г. постави дълговия часовник в Ню Йорк, когато националните задължения бяха под 3 трилиона долара. Със сигурност той би бил ужасен от днешния отвързан дълг, завършва Дженкинс.