Предсрочните избори във Франция ще решат съдбата на бастиона срещу крайната десница

Изборите за Европейски парламент са съвкупност от национални състезания. Те често имат по-голямо значение за съответната страна, отколкото за Брюксел или Страсбург, като се има предвид дифузният характер на властта и вземането на решения в Европейския съюз (ЕП).

Президентът на Франция Еманюел Макрон доказа това по зрелищен начин в неделя вечерта. Той изуми страната си и останалата част от Европа, след като обяви предсрочни парламентарни избори само след три седмици, с втори тур на 7 юли, пише FT.

Макрон отговори на гръмката победа на партията на Марин льо Пен на европейския вот с 31,5% от гласовете със свикване на скоростни предсрочни избори. Така той изглежда иска да блокира пътя на Льо Пен към президентския пост през 2027 г. и да принуди френския народ да реши дали наистина иска нейния Национален съюз начело на Франция.

Резултатът от това гласуване във Франция може да има повече значение за бъдещата посока на ЕС, отколкото резултатите от гласуването за Европейския парламент в неделя.

Вотът измества политиката на ЕС надясно, но не по решителен начин. Популистки и крайнодесни евродепутати вероятно ще съставят малко по-малко от една четвърт от парламента. Това е значителен скок в сравнение с 5-те процента, които те взимаха преди 15 години, но те не превземат институцията, разделени са между две основни групи и няколко все още необвързани партии.

Мечтата за евроскептична супергрупа, която да съперничи на дясно- и лявоцентристкия блок, си остава само мечта, посочва FT.

Всъщност крайната десница може да се раздели на три групи: твърдолинейни радикали, включително „Алтернатива за Германия“, управляващи прагматици, водени от италианката Джорджа Мелони, и твърди десни евроскептици като Льо Пен.

В продължение на десетилетия Европейският парламент действаше чрез голяма коалиция от ляво- и дясноцентристи. През 2024 г. теоретично за първи път може да бъде възможно мнозинство, простиращо се от центъра в дясно и крайно дясно. То обаче едва ли ще бъде формализирано, но може да означава по-консервативен парламент по въпроси като изменението на климата и имиграцията.

Дясноцентристите изключват възможността да работят с хора като Льо Пен, да не говорим за „Алтернатива за Германия“. Т.нар. „санитарен кордон“ обаче се измества, за да позволи сътрудничество с Мелони, която работи с Брюксел, вместо да се противопоставя.

Санитарният кордон се разпада в цяла Европа от известно време. До края на тази година 10 от 27-те държави в ЕС, включително Франция, могат да бъдат управлявани от коалиции, които включват или са подкрепяни от популистки или крайнодесни партии. Най-вече това е случай на консерватори, които намират някаква обща кауза с крайнодесните.

Макрон, от друга страна, не толкова разтяга санитарния кордон, колкото потенциално го разрушава напълно – ирония за лидер, който оформи политическата си идентичност като проевропейски политик, който може да спре възхода на крайната десница.

Предсрочните избори могат да поставят Марин льо Пен - радикален евроскептик с протекционистка и националистическа програма, която противоречи на членството в ЕС, в кабинета на министър-председателя в рамките на седмици. Президентът ще бъде принуден да сподели властта в унизително и вероятно бурно съжителство със своя враг.

Националният съюз на Льо Пен е най-голямата опозиционна партия във френския парламент в момента. Тя е набрала скорост с кампанията за евроизборите и сега има и електорален импулс след съкрушителната победа.

За центристкия съюз на Макрон нещата могат да се влошат сериозно. Неговото зашеметяващо поражение – досега винаги събираше 20-25%, но този електорат се е разпаднал – вероятно ще предизвика война за наследство сред онези от неговите поддръжници с президентски амбиции. Неговата партия "Възраждане" няма парламентарно мнозинство от две години и запазва слаби изгледи за формиране на коалиция при сегашните условия.

Перспективата за предстояща победа на партия на Льо Пен обаче може да насърчи други партии да сключат изборни съюзи. Макрон може би се надява, че - както при последните два президентски вота, когато бъдат поставени пред избора да вкарат Националният съюз в управлението, френските избиратели ще се противопоставят. Или пък ако Льо Пен победи и в парламентарния вот, правителството ѝ ще е толкова хаотично, че ще компрометира евентуалната ѝ победа на президентските избори през 2027 г.

Еманюел Макрон може да смята, че във вертикалната политическа система на Франция, където президентът държи по-голямата част от властта, едно правителство на партията на Марин льо Пен няма да причини много щети на страната или на ЕС. За много хора във Франция и другаде в ЕС това обаче изглежда като отчаяно хвърляне на зара.