IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Центристки партии спечелиха евровота в Източна Европа, крайнодесните напредват в останалите страни

Войната в Украйна и миграцията бяха основни теми в предизборната кампания в Полша, Унгария, Чехия и Румъния

08:12 | 10.06.24 г.
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Проевропейските центристки партии се представиха добре в страните от Централна и Източна Европа по време на изборите за Европейски парламент в неделя, сочат частични резултати и екзитполове. Това е в контраст с тенденцията в други държави на Стария континент, където подкрепата за крайната десница нарасна, пише Ройтерс.

В Полша, най-голямата източна страна членка на ЕС, центристката партия „Гражданска коалиция“ на премиера Доналд Туск се насочва към победа на евроизборите в неделя, показаха резултати от екзитпол. Това е крачка към установяването ѝ като доминираща сила в страната след кампания, доминирана от притеснения за сигурността.

В Унгария националистическата партия „Фидес“ на премиера Виктор Орбан е на първо място, но отбеляза най-слабия си резултат на национални или европейски избори от близо две десетилетия. В същото време нарасна подкрепата за проевропейската партия ТИСА („Уважение и свобода“), ръководена от новака в политиката Петер Мадяр.

„Показваме, че нашият избор, нашите усилия имат много по-широки измерения от само нашите национални проблеми..., показахме, че сме факел на надеждата за Европа“, каза Туск пред поддръжници след обявяването на резултатите от екзитпола.

„Управляващите в Германия нямат основания да са доволни, а тези във Франция имат основание за дълбока тъга“, заяви още Туск и добави: „От големите страни Полша показа, че демокрацията триумфира тук“.

Според последни данни за разпределението по партии в Европейския парламент първи са Европейската народна партия (Християндемократи) с 25,56% или 184 места.

Веднага след тях е групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) с 19,31% и 139 места. Трети са „Обнови Европа“ с 11,11% и 80 места.

След тях са Европейските консерватори и реформисти с 10,14% и 73 места, „Идентичност и демокрация“ с 8,06% и 58 места, Зелените/ECA със 7,22% и 52 места, групата на Левицата с 5% и 36 места. Независимите членове получават 45 места, а групата на новоизбраните членове, които не принадлежат към политическа група на парламента с изтичащ мандат, са с 53 места.

Сигурност

С бушуващата война в Украйна и мигрантската криза на границата с Беларус Туск определи вота в Полша като избор между безопасно бъдеще в сърцето на ЕС или по-опасно бъдеще, ако националистическата „Право и справедливост“, известна с конфликтите си с Брюксел, спечели изборите.

По данни от екзитпол на IPSOS „Гражданска коалиция“ получава 38,2% от гласовете, като изпреварва „Право и справедливост“, която има 33,9 на сто. В Унгария частичните резултати показват, че „Фидес“ има 43,8% от гласовете на избирателите, а партията на Мадяр ТИСА получава 31%.

Мадяр влезе в унгарската политика по-рано тази година, като обеща да изкорени корупцията и да съживи демократичния контрол, който според критиците е ерозирал при управлението на Орбан.

В Румъния управляващата коалиция на левите социалдемократи и десноцентристките „Либерали“ спечели 54% от гладовете на изборите за Европейски парламент, на които те се явиха с общи листи, сочат резултатите от екзитпол. Крайнодесният „Алианс за обединение на румънците“, основан преди пет години, който се противопоставя на миграцията и военната помощ за Украйна, остана на второ място на европейските избори с 14% от гласовете.

Пролибералната и прозападна опозиционна партия в Словакия „Прогресивна Словакия“ победи „Посока-Социална демокрация“, най-голямата партия в ляво-националистическото правителство на премиера Роберт Фицо, който оцеля при опит за убийство миналия месец.

В Чехия популистката опозиция „АНО“ победи десноцентристката група „Заедно“, която оглавява правителството.

Крайнодесните напредват в останалите страни

В останалата част от Европа крайнодесните партии постигнаха значителен напредък на изборите за ЕП, като се представиха добре в Германия и спечелиха убедително във Франция, карайки президента Еманюел Макрон да насрочи предсрочни парламентарни избори.

Първоначалните прогнози за ЕП сочат, че крайната десница и твърдолинейните десни партии са напът да получат почти една четвърт от местата спрямо една пета през 2019 г., пише Financial Times.

Френският президент шокира съюзниците си в неделя, като свика незабавни избори за Национално събрание, след като екзитполове дадоха на крайнодесния „Национален сбор“ над два пъти повече гласове от дела на центристкия алианс на Макрон.

„Реших да ви дам отново избор“, заяви той в обръщение към избирателите от „Елисейския дворец“.

Резултатите нанесоха тежък удар и на германския канцлер Олаф Шолц и се очаква да наклонят Европейския парламент към по-антиимиграционна и антизелена позиция.

Но партиите в центъра запазиха мнозинство в новия парламент.

Според екзитполовете десноцентристката Европейска народна партия е напът да получи 189 места, Алиансът на социалистите и демократите е на второ място със 135 места, а либералната партия „Обнови Европа“ има 83 места и заема трето място. "Зелените" се очертават като най-големите губещи и от 71 места през 2019 г. сега ще имат 53, сочат прогнозите.

Във Франция „Национален сбор“ на Марин льо Пен получава около 32% от гласовете в страната, сочат данни от екзитполове в неделя. „Този резултат е категоричен. Нашите сънародници изразяват желание за промяна и път към бъдещето“, коментира Жордан Бардела, който оглави листата на „Национален сбор“.

В Германия трите партии от коалиционното правителство на Шолц бяха изпреварени от крайнодясната „Алтернатива за Германия“, която остана на второ място след консервативната опозиция на ХДС-ХСС. Ултраконсервативните и националистически партии постигнаха значителен напредък и в Австрия, Кипър, Гърция и Нидерландия, сочат резултатите от екзитполовете.

„Алтернатива за Германия“ получава 16,4% от гласовете, един от най-добрите ѝ резултати на общонационални избори, въпреки че той е по-малък от дела ѝ от 22% в допитвания от януари.

„Това е супер резултат..., рекорден резултат“, заяви един от лидерите на партията Тино Чрупала. „Нашите избиратели ни останаха верни и ние победихме партията на канцлера, Зелените и либералите“, допълни той.

Изборите бяха катастрофа за трите партии от крехката коалиция на Шолц – социалдемократите, Зелените и либералните „Свободни демократи“. Делът на „Зелените“ намаля с над 8 процентни пункта, а този на Германската социалдемократическа партия достигна едва 14%, най-лошият ѝ резултат на общонационални избори.

Опозиционните десноцентристи ХДС-ХСС спечелиха изборите с 29 места. ГСДП получава само 14, „Зелените“- 12“, а партията на „Свободните демократи“ – 5.

В Италия екзитполове показват, че крайнодесните „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони печелят изборите с 26%-31% от гласовете. Резултатите ще затвърдят позицията ѝ в трипартийното коалиционно правителство и ще ѝ дадат по-голяма сила при преговорите с другите европейски ръководители.

„Целунете за сбогом Европейската зелена сделка“, коментира Саймън Хикс, преподавател по политология в European University Institute във Флоренция, имайки предвид амбициозния план за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Според него десноцентристката ЕНП на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е станала още по-силна, тъй като може да работи с партии от ляво или дясно.

Но резултатът за сметка на либералните и зелените партии може да усложни усилията на Фон дер Лайен за втори мандат като председател на изпълнителния орган на ЕС.

В Нидерландия крайнодясната „Партия на свободата“ на Херт Вилдерс спечели седем места спрямо едно на миналите избори, въпреки че те са малко под резултата на съюза между Партията на труда и Зелената партия.

Партиите, принадлежащи към ЕНП, се представиха силно в Германия, Испания, Полша, Гърция и някои други страни, сочат прогнозите.

„Остава силно мнозинство в центъра за силна Европа. Центърът се държи“, написа Фон дер Лайен след публикуването на първите резултати. „Всички имаме интерес от стабилност“, допълни тя и призова центристките партии да я подкрепят за втори мандат като председател на ЕК.

Фон дер Лайен се нуждае от мнозинство в 720-членния парламент, което да я подкрепи. Окончателните резултати се очакват по-късно днес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:22 | 10.06.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още