Германия спъва европейските амбиции на Макрон

"Нашата Европа не е безсмъртна. Тя може да умре". Това каза президентът на Франция Еманюел Макрон в неотдавнашна реч в парижката Сорбона. Предвид проблемите на хоризонта пред Европа лесно можем да разберем логиката му, пише за Financial Times Адъм Тууз, професор по история в Columbia University в Ню Йорк и директор на Европейския институт.

Ходът на войната в Украйна се обърна в полза на Русия. Икономиката на Европа куца зад тази на САЩ. Въпросът за имиграцията стои пред южната граница. Крайната десница е във възход. За да избегне крах през 2026 г., Зелената сделка на Европа се нуждае от рефинансиране.

Ако Доналд Тръмп спечели през ноември, той може да изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата и да постави бъдещето на НАТО под въпрос.

Разбира се, да признаеш своята смъртност не е същото като смъртна присъда. Но до края на 2024 г. е лесно да се измислят наистина мрачни сценарии. В тази светлина може да очаквате, че европейските столици, водени от Париж и Берлин, ще търсят голяма сделка за обща отбрана, инвестиции и зелени разходи.

Всъщност това, което излезе от тридневната френско-германска среща на високо равнище миналата седмица, беше кухо съвместно изявление. Лидерите на двете страни изтъкнаха суверенитета, но не предложиха нищо от неговата същност. Техните основни фрази - конкурентоспособност и съюз на капиталовите пазари - бяха изтърканите шаблони от комюникетата на ЕС. Акцентът върху конкурентоспособността е отражение на плашещата геоикономическа среда. Обещаващият съюз на капиталовите пазари заобикаля въпроса за общите заеми на ЕС.

Париж не е виновен за тази пасивност. Докато се бори да избегне етикета на изпразнен от съдържание политик, Макрон отново бе подтикнат към смело мислене. Той призова за удвояване на бюджета на ЕС и голям тласък на инвестициите. Той има силен съюзник в лицето на Испания. В Европейския съвет, който обединява националните лидери на ЕС, има призиви разходите за отбрана да бъдат финансирани чрез общи заеми.

Въпреки рисковете на хоризонта нищо от това не намира отзвук в Берлин. Нищо не се случва там. Германия отдавна спъва европейските амбиции на Макрон, но сега намери нови начини да разочарова.

В миналото Германия протакаше в Европа, защото се чувстваше силна и смяташе, че времето е на нейна страна. Това винаги е било погрешно. Германия също плати цена за катастрофалното справяне с кризата в еврозоната. Днес самодоволството е още по-неуместно.

За разлика от Франция, Германия е беззащитна във военно отношение и болезнено зависима от САЩ. Ако Тръмп бъде избран за втори мандат, никой няма да получи по-хладен прием във Вашингтон от канцлера Олаф Шолц. Енергийната политика на Германия е в хаос. Легендарният промишлен сектор на страната е изправен пред несигурно бъдеще. Крайнодясната "Алтернатива за Германия", която доскоро напредваше в социологическите проучвания, е толкова отблъскваща, че другите десни в Европа вече я избягват.

Ако правителството на Германия цикли на фона на всичко това, това не е признак на самодоволство, а на парализа.

През август 2022 г., когато Украйна беше готова да започне своята контраофанзива, Шолц изложи в Прага смела визия за разширяване на ЕС на изток. Превъртаме към 2024 г. и виждаме, че докато Украйна се бори да удържи фронта, тази перспектива се отдалечава. У дома обещанието за реформи на правителството на Шолц не се разви добре. Неговите социалдемократи (SDP) си осигуриха победа през 2021 г. с обещанието за „нормален живот“ за своя застаряващ електорат. Но както стана ясно, за да останат нещата същите, много неща трябва да се променят. Тук Шолц се проваля.

Първоначално той остави на Зелените да динамизират коалицията му. Но яростната реакция срещу политиката за енергиен преход и тази в селското стопанство превърнаха еколозите в изкупителни жертви на нацията. Враждебният огън идва не само от таблоида Bild-Zeitung, но и от Свободните демократи (FDP), третата партия в коалицията.

Позволяването на лидера им Кристиан Линднер да оглави финансовото министерство беше високорискова игра. Отначало той показа гъвкавост, но все повече се инатеше относно дълговата политика. По отношение на Европа министърът и екипът му открито спорят срещу по-нататъшното емитиране на общи дългове.

Можем да разберем обструкциите, ако те носеха гласове. Но подкрепата за FDP се срина. При едни избори финансовият министър на Германия вероятно ще бъде изпреварен от новата лява партия на Сахра Вагенкнехт.

Последната маневра на Линднер е битката му с единствения наистина популярен член на правителството - министърът на отбраната Борис Писториус. Линднер иска Писториус да намали с около 6 милиарда евро военните разходи на Германия. С Берлин в такова състояние не е чудно, че Европа се носи по течението.

Оптимистите ще кажат, че ако се стигне до най-лошото, Европа отново ще намери път. Може и да са прави. Но борбата с кризата на ниво ЕС зависи от изборите, направени в Берлин. През 2012 и 2020 г. Ангела Меркел надви дясното крило на своя Християндемократически съюз (HDU). Ще рискува ли политическото си оцеляване Шолц, като се обърне срещу Линднер в името на Европа? Далеч не е сигурно. Ако се стигне до избори, каква е алтернативата? Фридрих Мерц, лидерът на CDU, чиято партия води в проучванията на общественото мнение, предпочита ролята на разделящ полемист пред тази на конструктивен опозиционен лидер.

Когато в разгара на кризата в еврозоната Берлин беше наречен неохотен хегемон на Европа, това предполагаше стратегически избор. Днес, на фона на още по-големи опасности, това, което преобладава в Берлин, не е толкова умишлено ограничаване, колкото липса на европейски политики, завършва Тууз.