Италианската политика преди евроизборите: В сянката на някой друг

Две водещи италиански политически фигури отсъстват от листите с кандидатите за европейски депутати и това са лидерът на крайнодясната партия „Лига“, 51-годишният Матео Салвини, и лидерът на антисистемното „Движение 5 звезди“, 60-годишният Джузепе Конте, пише Габриела Големанска в материал за БТА.

Любопитното е, че преди шест години на националните избори в Италия „Движение 5 звезди“ беше с 32 процента първата най-голяма самостоятелна сила в страната. По това време „Лига“ се яви в дясна коалиция, спечелила общо 34 процента на този вот. В рамките на коалицията „Лига“ беше на първо място по проценти. Година след това на евровота „Лига“ стана първата италианска политическа сила, спечелила 34 процента. А „Движение 5 звезди“ получи тогава 17 процента. Като междувременно двете партии, които са напълно различни по идеология, се обединиха за кратко в странната управляваща коалиция, за която традиционната левица и десница заявиха, че е противоестествена и опортюнистична. Коалицията беше оглавена от малко познатия по онова време юрист Джузепе Конте.

В тази коалиция лидерът на „Лига“ Салвини, който беше вътрешен министър, играеше водеща роля с твърдата си антиимигрантска риторика и с решението да затвори италианските пристанища за кораби на неправителствени организации, спасяващи мигранти по море. С това той си навлече гнева на Брюксел, а днес той трябва да дава обяснения в съда за тези свои действия, за които продължава да твърди, че са били в услуга на италианския народ. Заради тези мерки на Салвини популярността му нарасна сред привържениците на по-твърда миграционна политика и това обяснява класирането на партията му на първо място на евровота през 2019 г. Тогава тя влезе в състава на новата европарламентарна група „Идентичност и демокрация“, в която влезе и френската партия „Национален сбор“. С нейната лидерка Марин Льо Пен Салвини поддържа от години близки отношения.

И докато Салвини трупаше политически точки, „Движение 5 звезди“ бавно губеше популярност заради решението си да се обвърже с крайнодесните. Което обяснява и по-ниските проценти, получени на евровота през 2019 г. спрямо тези от националните избори година по-рано. В допълнение движението си навлече гнева на правителството на Еманюел Макрон, когато Луиджи Ди Майо, министър на икономическото развитие и на социалните въпроси и лидер на „петзвездните антисистемни“, се срещна във Франция неофициално с един от лидерите на френското социално протестно движение „Жълтите жилетки“ през 2019 г. Това обтегна двустранните отношение.

После противоестественото правителство в Италия се разпадна по натиска на Салвини, който искаше предсрочни избори, на които да спечели първо място и да оглави дясно правителство. Но вместо избори той беше изненадан от „антисистемните петзвездни“, които успяха да се договорят за ново правителство със системните демократи и то беше оглавено отново от Джузепе Конте. В него влизаше и центристката партия „Италия Вива“, съставена от отцепници от редиците на демократите и оглавена от Матео Ренци.

Рейтингът на Салвини и на „Лига“ започна главоломно да спада заради това, че партията, спечелила най-много гласове на евровота в Италия и двигател и на десницата, се озова в опозиция, след като беше спечелила и националните парламентарни избори през 2018 г.

Но паралелно със спада на рейтинга на „Лига“ и на Салвнии, продължи и спадът на рейтинга на „петзвездните“. Първо заради новата им управляваща коалиция с демократите, изглеждаща алогична предвид доскорошния наратив на „петзвездните“ за скъсване на връзки със системните партии. И второ заради коронавирусната пандемия, принудила кабинета на Дзузепе Конте да вземе едни от най-драстичните мерки за ограничаване на придвижванията и контактите в света. Властите обявиха и извънредно санитарно положение, при което страната се управляваше с правителствени декрети. Тези ограничения на свободата бяха възприети зле от италианците и логично рейтингът на Конте и на „Движение 5 звезди“ беляза спад.

Второто правителство на Конте се разпадна поради вътрешни противоречия, основно предизвикани от партията на Ренци. За да се избегне гласуване в условия на извънредно санитарно положение президентът на Италия Серджо Матарела възложи създаване на широко коалиционно правителство на Марио Драги. В него побързаха да влязат всички партии в Италия, без тази на Мелони. И това съжителство неизменно беляза рейтинга на всички участници в тази базирана на компромиси коалиция.

Последва руската инвазия в Украйна с всички произтичащи от това последствия за енергийните доставки и хранителната сигурност. По тази тема партиите в коалицията на Драги влязоха в остри противоречия, което допринесе първо до разделение в „Движение 5 звезди“, от което си тръгна Луиджи Ди Майо с негови привърженици. После „антисистемните петзвездни“, към които в последния момент се присъединиха и „Лига“ и „Форца Италия“, допринесоха за свалянето на правителството. Демократите и центристите, плюс отцепниците на Ди Майо, който беше външен министър в правителството на Драги, бяха категорично против този ход.

На предсрочните избори през 2022 г. в Италия заради всички тези противоречиви действия сякаш всички партии като че ли бяха наказани, докато партията на Мелони излезе на първо място с 26 процента и състави правителство. Най-драстичен тогава беше спадът на „Лига“ на Салвини – от 34 процента на евровота през 2019 г. три години по-късно партията спечели едва 8,8 процента на националния вот. Този спад именно може да обясни сега решението на Салвини, да не участва в европейките избори. Той е министър и вицепремиер в правителството на Мелони, но това не допринесе за увеличаване на рейтинга на партията му. Според последните допитвания тя ще получи между 8,3 и 8,9 процента на евровота. Което показва, че тя не е успяла да се отлепи от резултатите си отпреди две години, заради които се чуха още тогава призиви за оставка на Салвини. Ако Салвини се беше явил сега на изборите като водач на листа, при подобен нисък резултат, на него можеше да му се наложи да поема политическа отговорност за това. 

Днес все по-често се припомня, че една от водещите  фигури в „Лига“ Лука Дзая, популярният областен управител на Венето, догодина приключва мандата си и няма право на преизбиране. Което го прави свободен да се фокусира върху битка за оглавяване на „Лига“. Дзая има много поддръжници. Засега той казва, че няма намерение да оспорва лидерското място на Салвини. На него обаче се гледа не само като на способен да „измете“ Салвини от партийното ръководство, но и като на много силен конкурент в дясното пространство на самата Мелони. Поради тази причина самата Мелони няма интерес Салвини да се представи зле на евровота, което може да е още едно обяснение на решението на лидера на „Лига“ да не се яви лично на изборите.

В последните две години Салвини се опита всячески да си върне популярността. Той отново се впусна в антиимигрантска риторика. В миналото голям фен на руския президент Владимир Путин и  заподозрян в паралелна дипломация с Русия след руската инвазия в Украйна, както и във финансиране от Русия по времето, когато неговата партия беше управляваща – все твърдения, които Салвини категорично отрече -  сега той се опита да посмекчи проруската си риторика и миналото си възхищение от руския президент Владимир Путин. Той се придържа към курса на правителството на Мелони, което подкрепя Украйна във войната срещу Русия. Но той повдигна въпроса дали антируските санкции не вредят повече на онези, които ги налагат вместо на Русия.

След смъртта на руския опозиционер Алексей Навални в руска затворническа колония Салвини заяви, че руските лекари и съдии са тези, на които се пада задачата да установят от какво е умрял той. В отговор на което  говорител на европейския дипломат номер едно Жозеп Борел припомни на Салвини, че страните членки на ЕС вече са приели обща декларация, в която държат за отговорни Путин и руските власти  за смъртта на Навални, предаде Франс прес. След преизбирането на Путин за президент през март Салвини заяви, че когато народът гласува, той винаги има право, което беше възприето като признаване на резултата едни избори, за които Западът заяви, че не са били нито свободни, нито честни, предаде АНСА.

В началото на април Салвини оцеля във вот на недоверие в парламента, поискан опозицията заради връзките на неговата партия с Русия, предадоха АНСА и Франс прес. Тогава в подкрепа на вота гласуваха само 129 депутати от Камарата на депутатите, а 209 бяха против.  Малко преди това „Лига“ публикува изявление, в което се дистанцира от споразумение за сътрудничество, което беше сключила с руската управляваща партия „Единна Русия“ през 2017 г.

Паралелно с това Салвини породи гневни реакции сред Запада и с поздравленията, които отправи през март към Доналд Тръмп заради изборните му победи на първичните избори в няколко американски щати, предадоха АНСА и Франс прес. Тогава Салвини приветства тези победи като още една стъпка към промяна в Белия дом. А сега когато вината на Тръмп беше призната по делото в Ню Йорк за купуване на мълчанието на порноактриса, Салвини заедно с унгарския премиер Виктор Орбан изрази подкрепата си за бившия президент и заяви, че Тръмп е станал жертва на съдебен тормоз, а процесът срещу него е бил по политически подбуди.