Никой не е готов да умре за международния ред, основан на правила

Като организиращ принцип на западната външна политика, „основаният на правила международен ред“ (RBIO) отдавна страда от някои катастрофални недостатъци. Това е фраза, която не означава нищо за нормалния човек. В резултат това е дълбоко невдъхновяваща концепция. Хората може да отидат на война, за да защитят свободата или родината, но никой няма да се бие и да умре за RBIO, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Независимо от това висшите западни управленци изглежда са влюбени в концепцията. Антъни Блинкен, държавният секретар на САЩ, обича да се позовава на основания на правила международен ред, когато посещава Китай. Риши Сунак, министър-председателят на Великобритания, постави RBIO в центъра на външната политика на Обединеното кралство. Неговият вероятен приемник, сър Киър Стармър, бивш адвокат, ще бъде също толкова ангажиран с идеята.

Противопоставяйки се на руската агресия, Блинкен твърди, че САЩ се застъпват за свят, основан на правила, а не на груба сила. Това е привлекателна идея. Но правилата би трябвало да бъдат последователни. А собствените действия на Америка подкопават жизненоважни части от базирания на правила ред.

Напоследък тези противоречия бяха разкрити брутално. 100-процентовите мита, които администрацията на Байдън наложи на китайските електрически превозни средства, са практически невъзможни за съвместяване с международните правила за търговия. Както се казва в материал на брюкселския аналитичен център Брюгел: „Митата разсеяха всяка идея, че САЩ възнамеряват да спазват правилата на Световната търговска организация (СТО).“

Отговорът на Америка на перспективата Международният наказателен съд (МНС) да повдигне обвинения във военни престъпления срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху (вече факт – бел. прев.) също беше показателен. Вместо да подкрепи усилията на съда да наложи международното право, Блинкен каза пред американския Конгрес, че администрацията ще обмисли налагането на санкции на МНС.

Разбира се, САЩ могат да приложат аргументи, за да оправдаят тези си ходове. Възможно е да се изтъкне, че МНС е превишил своята юрисдикция или неправилно се е намесил в продължаващ конфликт. САЩ също така настояват, че Китай е нарушавал международните търговски правила в продължение на десетилетия.

Но, както се казва, когато се обясняваш в политиката - губиш. В големи части на света претенцията на Америка, че поддържа основания на правила международен ред, се приема с насмешка. И така, какво може да оцелее в тази бъркотия? Един от отговорите е Блинкен и компания да говорят по-малко за международния ред, основан на правила, и повече за защитата на свободния свят. Това е по-точно и разбираемо описание на онова, което всъщност преследва западната външна политика.

САЩ, ЕС, Обединеното кралство и други демокрации като Япония, Южна Корея и Украйна в момента се борят да сдържат териториалните и политически амбиции на авторитарните страни - преди всичко Китай и Русия. Свят, в който те са по-мощни, ще бъде по-малко безопасен за свободните хора и държави.

За разлика от защитата на основания на правила ред - който предполага абсолютна последователност - защитата на свободния свят включва приемането на някои необходими компромиси. По време на Студената война САЩ и техните съюзници сключиха някои тактически съюзи с недемократични режими, като част от по-широките усилия за ограничаване и в крайна сметка побеждаване на Съветския съюз.

В днешния свят САЩ отново правят неудобни компромиси като част от по-голяма борба с големите авторитарни сили. Американските мита върху китайските електромобили са нелогични като защита на базирания на правила ред. Те имат много повече смисъл, когато се разглеждат като опит да се попречи на Китай да доминира в индустриите на бъдещето.

Докато се стреми да контрира териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море, САЩ основателно обвиниха Пекин в нарушаване на конвенцията на ООН за морското право. Трудността е, че самите САЩ не са ратифицирали тази конвенция. Така че защо да не приемем, че основната мотивация на Америка не е спазването на международното право, а предотвратяване преминаването на ключов търговски маршрут под контрола на авторитарна сила?

Ами Израел? Много от това, което прави Байдън, може да се обясни с вътрешната политика. Но инстинктът да защитава демократичните съюзници също е в основата на упоритата му подкрепа за Израел. Отказът на Америка да обмисли идеята, че Нетаняху може да е извършил военни престъпления в Газа, е недостоен. Но е по-лесно да се разбере дискомфортът на САЩ с процес, при който единствената демокрация в Близкия изток е поставена на подсъдимата скамейка, докато лидерите на Сирия и Иран избягват съдебно преследване за своите престъпления.

Намаляването на реториката за основан на правилата международен ред не трябва да означава пълно изоставяне на международното право. Това би било рецепта за глобална анархия. Освен това би било неразумно и непрактично. Има огромен обем международно право и да се окажете от грешната му страна може да бъде много неблагоприятно. Владимир Путин – и може би скоро Нетаняху – ще открият, че техните планове за пътувания са силно ограничени от разпорежданията на МНС.

Русия и Китай винаги твърдят, че действията им са в съответствие с международното право – дори когато очевадно не са. Понякога САЩ ще трябва да правят същото. Международното право е част от зараждащата се борба между демократичните и авторитарните сили.

Това не означава, че двете страни са на едно и също морално ниво. Както през Студената война и по-ранните конфликти на 20-ти век, световните демокрации не трябва да се извиняват, че са безмилостни в защитата на свободните общества, завършва Ракмън.