За САЩ е логично да предпочетат Азия пред Европа

Все по-често се чува от американците, че трябва да се фокусират повече върху Китай и Азия и по-малко върху Европа. Не е изненадващо, че тази перспектива невинаги е добре дошла. Коментаторите често смятат подобни съвети, че се коренят в „изолационизма“, „слабостта“ или личния дневен ред на дадени лидери.

Не е така, пише за Financial Times Елбридж Колби, директор на Marathon Initiative, американски аналитичен център за съперничеството между великите сили. Те се коренят в дълбоки структурни реалности. Факт е, че САЩ ще трябва да дадат приоритет на Китай и Азия пред Европа през следващите години, независимо кой е президент - първенството на Азия и възходът на Китай като суперсила го налагат.

Много противници на изместването на фокуса към Азия обичат да се аргументират с наследството от Студената война. Но докато стратегическата логика на Студената война - а именно да се предотврати потенциално враждебна сила да доминира в най-важния индустриализиран регион на света - преди ориентираше САЩ към Европа, днес тя показва, че Америка трябва да се концентрира върху Азия.

Освен това най-важният американски съперник се намира в Азия: Китай. Докато китайската икономика е по-малка от американската в доларово изражение, тя е сравнима, ако не и по-голяма, по геополитически по-релевантния паритет на покупателната способност. Армията на Китай расте с главоломна скорост, докато страната се конкурира в авангарда на ключови военни технологии и такива с двойна употреба.

Никой не знае какво ще реши Пекин, но Китай изглежда прави почти всичко необходимо, за да е готов за война с Америка. Той се опитва да имунизира икономиката си срещу санкции и подготвя населението за предстоящото бурно време.

Следователно всяка отговорна американска администрация трябва да е готова за възможна война с Китай. Политиката на САЩ в идеалния случай трябва да се стреми да предотврати конфликта чрез явната си способност за лишаване на Китай от успешна инвазия в Тайван (или всеки друг съюзник в Азия). За съжаление тази способност не е нещо, което може да се приеме за даденост. Всъщност надеждни източници показват, че Америка вероятно ще загуби такава война.

Мнозина ще признаят това, но казват, че Америка все пак трябва да може да осигури по-голямата част от отбраната на своите съюзници както в Азия, така и в Европа. Но това просто не е реалистично. Факт е, че САЩ нямат достатъчно голяма или функционална армия, за да водят две големи войни, особено ако те избухнат едновременно с Китай и Русия. А и има много значително припокриване между нуждите от война за Тайван и такава в Европа; недостатъчни ресурси; и спешни искания САЩ да наваксат загубените позиции в Азия.

За съжаление тези недостатъци не могат да бъдат отстранени бързо или лесно. И така, какъв е правилният стратегически отговор?

Въпреки бодрата реторика от лидерите в Конгреса и в пресата, външната политика, преследваща доминация на САЩ просто не е възможна. Нямаме военните сили за това, и дори бюджетът да беше наличен, не бихме могли да ги осигурим навреме, посочва авторът. Междувременно има нарастваща загриженост относно размера на дефицитите на Америка и мнозина предупреждават за увеличаване на вече високото ни дългово бреме. Така че доминацията не е реална опция.

Но такава не е и изолационизмът. Прибирането в собствените ни брегове почти сигурно ще доведе до доминирана от Китай Азия, с тежки последици за американската икономика. Интересите на САЩ в Европа и Близкия изток също ще пострадат.

Отговорът се намира между тези две крайности, по-конкретно в стратегическото приоритизиране: осъзнаване на реалността на недостига и необходимостта от трудни решения, съсредоточаване на ресурсите и волята там, където са застрашени най-важните интереси на Америка – в Азия.

Но това не означава изоставяне на Европа. По-скоро отговорът включва насърчаване на европейскиje съюзници да поемат основната отговорност за собствената си отбрана, пише Колби. През 1988 г. една Западна Германия можеше да се похвали с армия от 12 действащи и 3 резервни дивизии. Ако американците са сериозни в намерението си да следват примера от Студената война, тогава европейското превъоръжаване е пътят.

Най-добрият курс напред е да се изправим лице в лице с реалността, да приемем, че Европа трябва да поеме инициативата за собствените си защита и преход заедно, като част от реформиран, но по-устойчив НАТО. За съжаление, това ще породи уязвимости - САЩ трябва да спестят сили в Европа, които може да са необходими за Азия, дори в случай че Русия атакува първа. Това е така, защото ако САЩ отделят или загубят ключови сили за защитата на Тайван в по-малко значима европейска битка, те ще подканят Китай да атакува. Но това не означава изоставяне на Европа, а по-скоро съвместна работа по план за управление на тези уязвимости възможно най-добре.

Това ли е перфектното решение? Не, разбира се, но не се намираме в свят на такива решения. Тези, които се преструват, че сме в такъв, може да са най-опасните от всички. По-добре да се изправим пред реалността и да приложим съобразните стратегии. Това е единственият отговорен курс на действие, завършва Колби.