Държава ли е Палестина и какво ще означава, ако е?

Ирландия, Норвегия и Испания заявиха, че ще признаят Палестина за държава в нарушение на консенсуса в Западна Европа и САЩ, че палестинците трябва да постигнат държавност чрез преговори с Израел.

Вече по-голямата част от страните по света - около 140 - признават палестинска държава. Декларациите имат символична стойност за палестинците и служат за дипломатическо противопоставяне на Израел. Те не означават, че палестинците имат държава в пълния смисъл на думата, обяснява Bloomberg.

Какво означава дадена територия да е държава?

Съгласно Конвенцията от Монтевидео от 1933 г., която установява традиционното определение за държава в рамките на международното право, такава структура трябва да отговаря на четири квалификации. Западният бряг и Ивицата Газа отговарят на първото – постоянно население – но не съвсем на останалите три: правителство, определени териториални граници и способност за сключване на споразумения.

В рамките на мирните споразумения от началото на 90-те години между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), структура, наречена Палестинска администрация, получи право за ограничено палестинско самоуправление, но никога не е имала контрол над целия Западен бряг. През 2007 г. тя загуби изцяло контрола над Ивицата Газа от ислямистката групировка „Хамас“. Оттогава на практика съществуват две палестински управляващи структури. А Израел  продължава да контролират въздушното пространство и морските граници на Газа.

Споразуменията задължават двете страни да преговарят за трайно уреждане на конфликта, което широко се разбира като създаване на палестинска държава наред с Израел. Териториалните граници трябваше да бъдат взаимно договорени. Междувременно споразуменията ограничават способността на палестинците да сключват сделки с други държави в икономическата, културната, научната и образователната сфера.

Като оставим настрана международното право, това, което палестинците искат, е да управляват собствената си съдба. За да се постигне това, са необходими повече от декларации. Това изисква израелците да се откажат от контрола върху немалка част от Западния бряг и Ивицата Газа.

Какво значение за палестинците имат признаванията?

Те придават легитимност на каузата за палестинската държавност. ООП, която твърди, че представлява всички палестинци, за първи път обяви палестинска държава през 1988 г. С течение на годините все повече и повече държави я признаха. Общото събрание на ООН гласува през 2012 г. да даде на Палестина статут на нечленуваща държава наблюдател в световната организация. Това позволява на палестинската делегация да участва в процедурите, но не и в гласуването в основните органи на ООН.

За да станете държава членка, е необходимо одобрението на най-малко девет от 15-те държави в Съвета за сигурност на ООН, а всеки от неговите постоянни членове - Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ - има право на вето. Досега САЩ се противопоставяха на признаването на палестинска държава извън мирното споразумение с Израел.

Как стоят нещата исторически?

Светите земи, част от Османската империя от 1517 г., попадат под британско управление, когато победителите от Първата световна война си поделят контрола върху територията на губещите. Първото т. нар. предложение за две държави е от Комисията Пийл от 1937 г., която препоръчва разделянето на наречената тогава Подмандатна Палестина, за да се спре арабско-еврейското насилие.

ООН прие различен план за разделяне през 1947 г., но арабите отхвърлиха и двата, което доведе до обявяването на независимост на Израел през 1948 г. и първата арабско-израелска война. Този период създаде около 700 хил. палестински бежанци. Във война от 1967 г. Израел превзе, наред с други арабски територии, Ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, поставяйки жителите под военна окупация и разпалвайки палестинския национализъм.

След като палестинските бунтове, започнали през 1987 г., отнеха живота на повече от 1200 палестинци и 200 израелци, тайни преговори доведоха до мирните споразумения от Осло от 1993 г. Ограниченото самоуправление, което палестинците получиха по силата им, трябваше да бъде временна мярка.

Защо мирните споразумения се провалиха?

Военната окупация, изграждането на израелски селища и насилието продължиха, тъй като двете страни така и не успяха да разрешат проблемите, които попречиха на обещаното окончателно споразумение. Втората палестинска интифада от 2000 до 2005 г. беше особено кървава. Препятствията в израелско-палестинските преговори включваха това къде да бъдат начертани границите, как да се подели Ерусалим и статутът на палестинските бежанци.

Израел действа самостоятелно през 2005 г., като изтегли своите войски и заселници от Ивицата Газа и след това до голяма степен запечата границата и по-късно наложи блокада, след като „Хамас“ взе контрола върху територията от палестинската власт през 2007 г. Впоследствие Газа се превърна в отправна точка за изпращане на ракети, оръжия и палестински бойци в Израел.

Какво мислят израелци и палестинци за решение с две държави?

Проучванията сред израелци и палестинци отчитат постоянен спад в подкрепата за идеята през последното десетилетие. Противопоставянето на решението за две държави сред палестинците възлиза на 52% в проучване през март. В проучване от средата на февруари 55% от израелците заявяват, че са против създаването на независима палестинска държава, дори ако тя е демилитаризирана.

Какви са алтернативите?

Много израелци подкрепят идеята за разширяване на израелския суверенитет поне върху част от Западния бряг, където изграждането на израелски селища продължава. Поддръжниците на анексирането казват, че израелците имат право да останат за постоянно на Западния бряг, който наричат с библейското име Юдея и Самария - люлката на еврейската цивилизация.

Ако Израел в крайна сметка поеме пълен контрол върху повече палестинци на Западния бряг, страната ще трябва да избира между това да им предложи гражданство – като по този начин размие еврейското мнозинство в страната - или да ги остави без гражданство, засилвайки обвиненията в апартейд. В проучване на двете страни, проведено през декември 2022 г., 37% от израелските евреи казаха, че биха искали решение, включващо една-единствена недемократична държава, в която палестинците нямат равни права. Тридесет процента от палестинците казаха, че искат единна държава, доминирана от палестинци. По-малките малцинства и от двете страни подкрепяха двунационална държава с равни права за всички.